Вяра и Щастие

Много хора го търсят не където трябва и се завръщат с празни ръце, изтощени тела и разбити сърца, така както се връща онзи, който е търсил корали в пустинята.

Да, хората са опитвали всякакви материални изгоди във вековете, както и плътските удоволствия. Никой, обаче, не е успял да открие щастието по този начин. Даже нещо повече – може би тези неща са ги докарали до задълбочаване на нещастията, до увеличение на огорченията. Следователно, в материализма ли е щастието?

Някои хора смятат, че щастието е материалното, в добрия начин на живот, в многото блага, в многото богатства…Ние обаче сме свидетели, че съществуват градове, области и държави, в които стандартът на живот е висок. При тях не съществува безработица, нито пък недоимък, а цари благоденствие. Въпреки това, тези хора чувстват неудовлетвореност, не са доволни от живота, който водят и търсят избавление от него – търсят щастие.

Следователно, многото богатства не носят щастие, нито пък са основната причина за постигането му. Даже понякога многото блага са причина за нещастието на притежателя им на този свят, предшестващ задгробния живот. Затова Аллах Субханеху ве Теаля в Свещения Коран заповядва:

„И да не те възхищават имотите им, нито децата им! Аллах иска да ги накаже с това в земния живот“.

(Теубе: 55)

Под думата „наказание“ тук се разбира грижите, тревогите и полагането на усилия за запазването и увеличението на тези богатства. Всъщност, това го забелязваме у всеки, който си е поставил за цел само забогатяването и това е обсебило личността. Такъв човек винаги е неспокоен, сърцето му е свито, малкото не го задоволява, нито пък многото богатство му е достатъчно. Това положение е обяснено много добре в хадиса:

„Който се грижи за ахирета /задгробния живот/, Аллах Субханеху ве Теаля дава в сърцето му задоволство, делата му са подредени, светските блага ще му идват, дори той да не ги търси. И онзи, който има за цел само светския живот, Аллах Субханеху ве Теаля ще направи бедността между очите му, разваля подредбата на делата му и не получава от светските блага освен, което му е определено“.

(Тирмизи)

Може ли щастието да бъде намерено в децата?

Рожбите на всеки родител са цвета на живота и украсата на света, но въпреки това много родители са нещастни, само защото децата им не следват техния път, или защото ги обиждат и наскърбяват. Колко са децата, които са нещастни, защото родителите не са им подсигурили условия за щастлив живот, а оттам следва и нещастието на родителите им?

Какви ли не случаи не съществуват по света, които показват лошото отношение между родители и деца?

Дали тогава щастието не би могло да бъде в научните постижения? Дали те могат да направят човека щастлив, след като са допринесли за по-лесния живот на хората? Отговора можем да намерим в изказването на прочутия американски психолог:

„Наистина, днес научните открития са проникнали до всяко кътче на човешкия живот и поради това, че някои започват да величаят и издигат в култ тези открития, виждайки в тях извор на човешкото щастие. Това обаче е достатъчно щастието да бъде унищожено…Това, което може да донесе щастие на хората, е съчетание между откритията, религията, човешките ценности и философията за живота“.

Тогава къде е щастието, което всеки желае така силно и се стреми да го намери на всяка цена?

Всъщност щастието е в самия човек, но то не е материя, която може да се види, не може да се измери в количество, не може да бъде купено, не може да се съхрани в склад…

Щастието е духовност, която може само да се почувства като пречистване на душата, спокойствие на сърцето, чистота на съвестта… Щастието е нещо, което произлиза от вътрешния мир на човека, а не се внася отвън!

Казва се, че един мъж се ядосал на жена си и се заканил да я направи нещастна. В отговор на това жената отвърнала спокойно:

– Не можеш да ме направиш нещастна, както не можеш да ме направиш и щастлива.

– Защо не мога? – запитал мъжът ядосан.

– Ако щастието беше заплата, можеше да ми я спреш, ако беше накит, можеше да ме лишиш от него, обаче то е нещо, което не притежаваш нито ти, нито който и да е от хората – бил отговорът на жената.

– Тогава какво е щастието? – изкрещял мъжът.

На това жената отвърнала спокойно и уверено:

– Аз намирам щастието във вярата и в религията. Вярата ми е в сърцето, а в сърцето никой не може да проникне, освен Аллах Субханеху ве Теаля. Ето това е истинското щастие, което не може да го даде човек, нито пък може да бъде взето от онзи, комуто е дадено. Ето как един от вярващите, който е почувствал щастието, макар и беден, изразява това чувство:

„Ние живеем в щастие. Ако царете разберат за него, ще воюват с нас, за да ни го отнемат“.

След всичко това можем да кажем, че търсенето на щастие е лично дело на всеки, но нека всеки да го търси там, където може да го намери.