Кое е най-голямото благо?

Един въпрос: Кое е най-голямото богатство на света? Можем да зададем въпроса и по друг начин:-Хората по света желаят да притежават различни неща. Дори ги притежават. Но кое е най-ценното измежду тях? Сякаш чувам какво казвате: -Здраве, охолство, почит, възможности… Веднага трябва да кажем, че това са блага, но нито едно не е най- голямото, най-ценното благо.

Позволете ми да посоча няколко примера, които ще ни дадат отговор на въпроса кое е най-ценното, най-незаменимото благо…

Един бедняк, куц, еднорък и сляп седял в джамията и искрено се молел:

– Създателю мой, благодаря за благата, с които си ме дарил!

Друг човек, който седял зад него, се смутил и го попитал:

– За кои блага благодариш, та ти какво притежаваш? Нямаш ръка, куцаш и ни виждаш. И на всичко отгоре благодариш за благата?!

Беднякът се обърнал към посоката, от която идвал гласът, и отговорил:

-Ей, небрежнико, Аллах ме е дарил с такова сърце, с което съм му повярвал и се чувствам щастлив и спокоен!

И добавил:

– Ти познаваш ли по-голямо благо от вярата в Аллах? Кое богатство на света се равнява на това? Дори човек да притежава всички блага на този свят, ако е безверник, той не притежава нищо. Никое благо на света не може да превърне безверието в щастие.

Човекът зад него се замислил и, кой знае, сигурно още мисли.

Нека да дадем още един пример.

Билял Хабеши размишлявал в ъгъла на джамията. Кой знае за какво си мислел, но от време на време се провиквал:

– Аллах, Аллах…

Наблизо бил и достопочтения Омар, който сметнал това за нередно и се оплакал на Пратеника на Аллах (с.а.с):

– Пратенико на Аллах, Билял ме безпокои в джамията. От време на време вика със силен глас “Аллах, Аллах…”

– Попита ли го защо прави така?

– Не, не го попитах.

– Тогава повикай Билял – да го попитаме заедно.

Билял дошъл. Пратеникът на Аллах (с.а.с) го попитал:

– Билял защо от време на време се въодушевяваш?

Ето какъв бил отговорът на Билял:

– О, Пратенико на Аллах, Всевишният те е дарил с всичко, но не ти е дал правото ти да определяш кой да повярва и кой не. Мисля си, ако ти определяше кой да повярва и кой не, дали на роб като мен щеше да се падне честта да повярвам в Аллах още в първите дни на исляма. Около теб са лидерите и ръководителите на Мекка. Сигурно би поискал първо те да ти повярват. Кой знае кога щеше да дойде редът но черен роб като мен. Но сега аз съм удостоен с тази чест. Удостоен съм с честта, не сполетяла още лидерите на Мекка. Мислейки за това, не можех да се сдържа и от време на време се провиквах. Разбери ме, Омар, и ми прости!

Какво ще кажете? Кое е най-голямото благо? И ние ли трябва да благодарим както Билял Хабеши? Удостоени ли сме с това благо? Дали изобщо се замисляме?