Шейх Ибн Хаджер ел-Аскаляни, коментаторът на ел-Бухари, казва: „Всичко, което не е съществувало по времето на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), се нарича нововъведение, но едно е добро, докато друго не е.“

Ебу Не’им предава от Ибрахим ел-Джунейд: „Чух еш-Шафи’и да казва: „Нововъведението е два вида: похвално нововъведение и порицано нововъведение и всичко, което е в разрез със сунната е порицано“.

Имам ел-Бейхеки предава в „Менакиб еш-Шафи’и”, че имам еш-Шафи’и е казал: „Нововъведението е два вида: онова, което противоречи на Корана, сунната или на единодушното мнение на мюсюлманите, е лошо нововъведение, докато доброто нововъведение не противоречи на някое от тези неща.“

Ел-‘Изз ибн Абдусселям казва в края на книгата си „Ел-кава’ид”: „Нововъведенията са разделени на задължителни, забранени, препоръчителни, нежелателни и разрешени и начинът, по който може да разбереш кое какво е, е да го съгласуваш с шериата.“

Виждаме от мненията на тези праведни учени, че да определиш всички нововъведения в богослужението като лоши, без изключение, е невежие. Защото тези благочестиви учени, сред които имам ен-Невеви и еш-Шафи’и, са заявили, че нововъведенията могат бъдат разделени на добри и лоши на основата на тяхното съответствие или противоречие с шериата.

Нещо повече, следният хадис е добре известен дори на обикновените мюсюлмани, да не говорим за учените: „Който въведе в исляма добър обичай (суннетун хасене), за него е отплатата му и отплатата на онези, които после го прилагат, бе з да се отнеме нищо от тяхната отплата.” (Муслим) Значи е позволено на мюсюлманин да въведе добър обичай, дори ако Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) не го е правил, в името на вършенето на добро и търсенето на награда. Значението на „въведе добър обичай” (сенне суннетун хасене) е да въведеш обичай чрез независимо тълкуване (иджтихад) на правилата на шериата или на неговите основни текстове, както и правене на умозаключения (истинбат) от тях. Делата на сподвижниците и на поколението след тях, които посочихме по-горе, са най-силното доказателство.

Предубедените против честването на рождеството на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) заздравяват лъжата си, заблуждавайки мюсюлманите с по-малко знание. Те твърдят, че Ибн Кесир пише в „Ел-бидайе вен-нихайе”, че фатимидо-убейдитската държава, която произхожда от евреина Убейдуллах ибн Меймун ел-Каддах, владетел на Египет в периода 357-567г. по хиджра, е въвела честването на няколко дни, сред които и честването на рождението на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем). Тази коварна лъжа е сериозна обида срещу Ибн Кесир, както и срещу всички ислямски учени. Истината е, че Ибн Кесир пише за рождението на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) в „Ел-бидайе вен-нихайе”: „Победоносният цар Ебу Се’ид Кевкебури беше един от щедрите, изтъкнати владетели, от славните царе; остави добри впечатления и честваше почетния мевлид като голям празник. Нещо повече, той беше смел, мъдър, учен и справедлив.“ Ибн Кесир продължава: „И той харчеше триста хиляди динара за мевлида.“ В подкрепа, имам ез-Зехеби пише за Ебу Се’ид Кевкебури в „Сияр е’лям ен-нубеля”: „Той беше скромен, праведен и обичаше и учените по ислямско право и хадис.“