Имам Ебу Шаме (учителят на имам ен-Невеви) в своята книга „Ел-ба’ис аля инкяр ел-бид’а вел-хавадис” казва: „Едно от най-добрите нововъведения в наше време е това, което се прави всяка година на рождеството на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), като даването на милостиня, вършенето на добри дела, показването на орнаменти, изразяването на радост, защото това показва любовта и почитта на празнуващите към Пророка, а също и благодарността им към Аллах за Неговите дарове и за изпращането на Неговия пратеник – онзи, който е пратен като милост за световете.

Имам еш-Шихаб ел-Касталяни, коментаторът на ел-Бухари, в книгата си „Ел-мевахиб ел-ледуния” казва: „Нека Аллах се смили над онзи, който превръща нощите от месеца на почетното рождество в празници, за да намали страданието на онези, чиито сърца са изпълнени с мъка и болест.“

Има и други, които са писали и говорили за мевлида, като имам ес-Сехави, имам Веджихуддин ибн Али ибн ед-Дейбе’ еш-Шейбани ез-Зубейди и много други, които няма да споменем сега. След тези многобройни доказателства, трябва да е ясно вече, че честването на мевлида е разрешено и препоръчително. Наистина не можем просто да обявим за еретици учените, които са одобрили честването на мевлида и са написали безброй книги по въпроса. Дали всички тези учени, на които целият свят е задължен за полезните книги по хадис, ислямско право и други видове знание, са сред непристойните, които вършат грехове и зло? Дали те наистина имитират християните, които празнуват раждането на Иса (алейхисселям), както казват противниците на мевлида? Дали те твърдят, че Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) не е предал на общността какво да върши? Оставяме сами да отговорите на тези въпроси.

И все пак трябва да продължим да разглеждаме грешките, които допускат противниците на мевлида. Те казват: „Ако честването на мевлида беше част от религията, Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) щеше да съобщи това на общността, или щеше да го извърши през живота си, или неговите сподвижници щяха да го извършат.“ Никой не може да каже, че Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) не е вършел това, заради неговата скромност, така че те не могат да използват това за доказателство.

Това, че Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) и сподвижниците му не са правели нещо, не означава, че то е забранено. Доказателството е в думите на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем): „Който въведе в исляма добър обичай …“ (цитирано по-рано). Това е най-силното доказателство, което ни насърчава да въвеждаме обичаи, които не противоречат на шериата, дори да не са били изпълнявани от Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) и от сподвижниците му (ридвануллахи алейхим). Еш-Шафи’и е казал: „Онова, което има корени в шериата, не е нововъведение, дори ако сподвижниците не са го вършели, защото тяхното въздържане може да е било поради определена причина, или може да са го изоставили за нещо по-добро, или просто не всички от тях са знаели за него. Затова онзи, който забранява нещо на базата на това, че Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) не го е правел, за неговото твърдение няма доказателство и то трябва да бъде отхвърлено.