Насреддин ходжа и петелът

Бедният Насреддин ходжа бил назначен за съдия на града си, но заплатите му се забавили. Наближил Курбан-байрямът, а той нямал нито какво да принесе в курбан, нито какво да купи. Вечерта се оплакал на жена си, като й съобщил в какво притеснено положение се намира и че няма възможност да принесе курбан.

А тя му отвърнала: Не се измъчвай, аз имам един хубав петел, който съм угоила, така че, настъпи ли Курбан-байрямът, ще принесем него в курбан.

Новината обаче достигнала до съседите му и не щеш ли, те му подарили тридесет овни, докато той бил на байрам-намаза и нищо не подозирал. Когато се върнал в дома си и видял курбаните в двора, казал на жена си: Откъде е всичко това?

Отвърнала: Подари ни еди-кой си, еди-кой си, еди-кой си,… и така, докато не изредила всички от техните познати.

Тогава Насреддин ходжа възкликнал: Ей, жено, запази този наш петел, че той е по-скъп за Аллах от Исмаил, сина на Ибрахим (а.с.), за неговото изкуплението бе изпратен един овен, а за това на петела ни – тридесет!