През 1961 г. заедно с други 22 инженери започват по проект за първи турски автомобил наречен ’’Деврим’’ (революция) и успяват да го произвеждат. През 1967 г. е избран за главен секретар на ТОВВ (орган, който определя какво и колко ще се произвежда в страната) и същата година се жени за Нермин Ербакан.

През 1969 избран за независим депутат от Коня (получава толкова много гласове, че с тия гласове можеше да се изберат два депутата от листата на някаква партия (за избиране на депутат от партия трябва много повече гласове от колкото за избиране на независим депутат)) заради това, че кандидатсването му от Партия на Справедливостта е отхвърлен от Сюлейман Демирел (председател на партията). През 1970 г. учреди Партия на Националения Ред (ПНР), но обаче за кратко време партията му беше закрит с решението на конституционния съд. На 11 октомври 1973 г. с кадрите на ПНР учредиха Партия на Националения Мир (ПНМ). В периода от 1974 до 1978 участва в три коалиции като зам. министър – председател. В изборите през 1973 ПНМ спечели 48 мандата. В изборите през 1977 г. гласовете намалиха на половина и се избраха само 24 депутата.

На 6 септември 1980 г. в Коня партията организира митинг за Йеруслим (Кудсу Шериф) и станаха някакви събития дразнещи кемалистите. Генералите които направиха преврата на 12 септември 1980 заявиха, че този митинг е една от причините за преврата. На 15 октомври 1980 г. заедно с 21 души от партията бяха арестувани поради това, че партията е против лаицизма (светския характер на държавата). На 24 юли 1981 се освободи от затвора. Забраниха му да участва в политически дейности за 10 години, но през 1987 чрез референдум пак се върна в политиката. След това стана преседател на Партия на Благоденствието (ПБ), която беше учреден на 19 юли 1983 г. И през 1991 г. стана депутат от Коня.