Самоубийството от ислямска гледна точка

Независимо по какъв начин човек си причинява смърт това си е самоубийство. А самоубийството е отнемане на живота, който Аллах (а.дж.) е дал. Поради тази причина е голям грях. Щом Аллах (а.дж.) е дал този живот, само Той има правото да го отнеме.

С айети и хадиси е доказано, че самоубийството е харам.

В Свещения Коран Аллах (а.дж.) заповядва: „О, вярващи, не изяждайте своите имоти с измама помежду си, освен ако е търговия по ваше взаимно съгласие. И не убивайте сами себе си! Към вас Аллах е милосърден.” (ен-Ниса, 4/29). От айета се разбира, че самоубийството е харам и че вършенето на дела, които са забранени от Аллах (а.дж.), унищожават вечното щастие в ахирета (Ибн Кесир, Тефсиру’л-Кур’ани’л-Азим).

Амр бин ел-Ас (р.а.) в похода Зату’с-Селясил е получил полюция. Било много студено и от страх от смъртоносно заболяване, направил тейеммум и така отслужил молитвата. Случката била разказана на Пратеника на Аллах (с.а.с.), той потвърдил направеното от Амр бин ел-Ас (р.а.) и казал, че е изпълнил заповедта от айета на сура ен-Ниса (Ебу Давуд, Тахара: 125; Ахмед бин Ханбел, IV: 203).

В един хадис е казано така: „Отбягвайте седемте смъртни гряха. Казаха: „О, Пратенико на Аллах, кои са те?” И Пратеника каза: „Съдружаването, убийството, самоубийството, изяждането на имота на сирака, бягането от война, лъжливото обвинение в прелюбодейство на целомъдрена жена.” (Бухари, Уесайе:23, Худуд, Тиб: 45; Муслим, Иман:144).