В един хадис е казано така: „Отбягвайте седемте смъртни гряха. Казаха: „О, Пратенико на Аллах, кои са те?” И Пратеника каза: „Съдружаването, убийството, самоубийството, изяждането на имота на сирака, бягането от война, лъжливото обвинение в прелюбодейство на целомъдрена жена.” (Бухари, Уесайе:23, Худуд, Тиб: 45; Муслим, Иман:144).

Самоубийството е забранено и на предишните общности. Джундуб бин Абдуллах предава от Пратеника, че е казал: „Имало един ранен човек от общност преди вашата. Не можел да изтърпи болката, причинена от раната му. Взел един нож и порязал ръката си. Човекът умрял от загуба на кръв. И после Аллах казал: „Моят раб Ме изпревари по отношение на неговия живот и Аз забраних дженнета за него!” (Бухари, Енбия: 50)

Пратеника (с.а.с.) е казал, че Кузман – човекът, който много усърдно се борил в битката Хайбар – ще е в джехеннема. След като чул тези думи сподвижника Хузаи Ексум (р.а.) разучил Кузман и видял, че Кузман не издържал на болките, причинени от раните му, и се самоубил. (Бухари, Кадер: 5, Рикак: 33, Мегази: 38, Джихад: 77; Муслим, Иман:179) След като обяснили как е умрял Кузман Пратеника на Аллах (с.а.с.) казал: „Има такива хора, които на пръв поглед приличат на хора за дженнета и вършат добри дела, а всъщност са за джехеннема. Има и такива хора, които на пръв поглед приличат на хора за джехеннема и вършат лоши дела, а всъщност са за дженнета.” (Бухари, Кадер: 5, Рикак: 33; Муслим, Иман: 179).

Наказанието на този свят за самоубиеца е болката, причинена по време на самоубийството. А наказанието му в ахирета, е обяснено в хадисите:

„Който убие себе си с остър предмет като нож, в джехеннемския огън се наказва с този предмет” (Бухари, Дженаиз: 84).

„Който се обеси на този свят, в джеххенема пак ще се беси; който се застреля на този свят, в джехеннема пак ще се застрелва.” (Бухари, Дженаиз: 84).

„Който се самоубие, хвърляйки се от връх на планина, в джехеннемски огън ще бъде наказан по този начин. А който се самоубие, изпивайки отрова, в джехеннема ще бъде наказан като му се даде да изпие пълна кана с отрова” (Муслим, Иман: 175; ет-Тирмизи, Тиб: 7; Несаи, Дженаиз: 68; Дарими, Дият: 10; Ахмед бин Ханбел,II: 254,478).