КАК ДА ИЗГРАДИМ РЕЛИГИОЗНА ПРИНАДЛЕЖНОСТ У ДЕЦАТА СИ?

    

   Въпроси от рода: „Какво да научим детето; кога да го научим; как да го научим; кой да го научи?“ – отдавна занимават съзнанието на родителите и възпитателите. А когато това е свързано с религиозната тематика, придава още по-голяма важност и отговорност. Днес се говорят различни неща по тази тема, дори някои хора смятат, че не е необходимо религиозно възпитание при децата до единадесет годишна възраст. Няма общество без религия в човешкото развитие, тя е съществувала без значение под каква форма и название. Човек живее между материалните си стремежи и битката с духовната страна. Впуснал се е, борейки се да постигне материално положение, а от друга страна търси задоволителен и разумен отговор, посредством религиозните познания. Затова религиозното познание, което човек получава в детска възраст, оставя дълбоки следи в него за цял живот.

       Точно поради тази причина е необходимо да му се поднесе това запознанство с религията още в детството. Необходимо е да не забравяме, че клончето се огъва, докато е още свежо и младо. Имàм Ал-Газали казва: „Детското сърце е празно, чисто, то е склонно да приеме всяко нещо и има желание към всяко нещо.“ А Ибн Мескевейх казва: „Детето в тази възраст е готово да приеме всякакво обучение и възприема всичко, което му се предлага.“ Както казва и Ибн Сина (Авицена): „Детето се ражда с определени възможности, които то е способно да развива.“ – Ражда се по природа вярващ, това добро е заложено в него и то е способно да го развива, и ако то бъде възпитано като атеист или друговерец, то ще израсне такъв.

        И казва Бедиуззаман: „Ако дете не срещне в детството си религиозни поучения, то в последствие за неговата душа става трудно да приеме Исляма и основите на вярата, нещо повече, тази трудност стига до такава степен, че е възможно да израсне като друговерец.“ Обръщайки поглед към изследвания, свързани с детската природа, се забелязва, че детската възраст се разделя на три етапа: етап на кърмене – между 0-3 г.; етап на ранно детство – между 3-6 г.; етап на юношество – от 6 до 11 г. за момичета и от 6 до 13 г. за момчета. Като първите два етапа в развитието на детето оказват най-голямо влияние и оставят дълбоки следи в неговото развитие.

Етап на кърмене

       В този период не се забелязва у детето, каквото и да е религиозно мислене и усещане, за всяко нещо то се нуждае от родителска помощ. Но не трябва да се забравя, че не е напълно изолирано от средата, която го заобикаля, дори да не може да има индивидуално или обществено участие в истинското си значение, то се влияе от нещата, които се случват около него.

       Има изследвания, които сочат, че детето още от самото създаване има духовни наклонности, които са готови да откликнат, щом бъдат позовани.

       Както споменава Хамди Язар: „Във всеки индивид е заложено чувството за истината и той притежава вътрешен инстинкт за опознаване на Аллах.“

       Германският психолог Холенбах казва: „Детето притежава силно чувство и желание за търсене и опознаване на безграничната сила, която му помага и закриля, което чувство не е явно и досега не е възможно неговото тълкуване. Но нещото, което прави това дете религиозна личност, е именно това желание за откриването на тази сила и то е скрито вътре в него. Затова е необходимо да се поощрява и направлява от семейството.“

Ранното детство (етап на подражание)

      

В началото на третата година детето започва да се интересува от онова, което го заобикаля, започва да играе и опознава всичко, което попадне в ръцете му. В този период започва да чувства усещането за сигурност, за обич, която получава от другите. Тогава то иска да покаже на околните, че не се нуждае от тях и тяхната отзивчивост, като присвоява всичко и прибягва към счупването му или скъсването му, по този начин иска да покаже своето съществуване. Поведението на децата в тази възраст се ръководи главно от техните чувства, също и интересът им е най-силен към нещата, които влияят на чувствата им. От друга страна, тези негови действия и постъпки не са резултат на неговите умствени способности.

       Резултат на това поведение може да бъде и подражанието, което е специфичен белег при децата в тази възраст. Те изпитват нужда от модел, който да следват. И като  най-близък пример, който могат да вземат, е този на членовете на семейството. Отново изследване доказва, че средата на детето играе най-голяма роля и му оказва най-голямо влияние в по-нататъшното му религиозно развитие и поведение.

       От Ебу Хурейра (р.а.) е предадено, че Пратеникът (с.а.с.) е казал: „Всяко дете се ражда по природа (чисто), като неговите родители го правят евреин, християнин или поклонник на огъня„.

       С това хадисът показва важността от семейството и по-специално родителите, от които зависи създаването и изграждането на религиозно и идейно чувство у него.

       В тази възраст децата автоматично приемат различни религиозни фрази, поведение, всички религиозни елементи и ритуали, които забелязва у членовете на семейството – така копират техните действия и ги имитират.

       Това са нормални наклонности при децата, от тяхното естество е да подражават на нещо любимо, което е много важно за оформяне на вярата у децата. И оттук следва да обърнем внимание на хората, които биват взимани за пример от децата – те трябва да бъдат внимателни в своите думи и дела.

       Родителите, които наставляват децата си, не трябва да показват несъответствие между своите действия и слова, а напротив – да потвърждават думите си със своите дела, като отслужват молитва, говеят, раздават садака и т.н. Когато децата наблюдават несъответствие и противоречие между думи и дела, то тези думи ще минават покрай техните уши, без да се вслушат в тях и по-лошo, в някои случаи това може да доведе до обратен ефект.

       Както споменахме, за да възприеме детето това, към което го научават родителите, е необходимо да наблюдава у тях такова поведение. По този начин то укрепва и изгражда в себе си верско чувство. Започва да приема малко по-малко от това, което чува и вижда. Например детето вижда как родителите му отслужват молитва и то започва да ги имитира. Също когато види, че родителите му се готвят за молитва, веднага щом чуят езана, не минава време и чувайки зова за молитва, то скача и подканва родителите си, по този начин то иска да увери себе си дали винаги щом чуе езана се отслужва молитва.

       По същия начин произнасянето на молитви, изказването на поздрав, поднасянето на благодарност, извинение пред децата ще ги накара да извършват същите тези неща. Както е важно и необходимо да казваме на децата си, че трябва да се обръщат за помощ към Аллах, когато са в нужда, така в неговото съзнание укрепва мисълта, че Аллах е единствения избавител и че при него е пристанът на спокойствието.

       Важно е да научим децата си защо вярваме в Аллах, защо Му служим, как Аллах закриля и помага на вярващите хора. Като за тази цел е важно да подкрепяме словата си с разкази и случки, които ще привлекат вниманието им и ще предизвикат размисъл у тях, ще докажат, че освен материалните неща, които виждат децата, има друга сила и мощ, която е над всичко.

       От голямо значение е още от малки да запознаем децата си с разкази за пророците, споменати в Корана, за житието на Пророка (с.а.с.), случки, свързани с отличителното геройство и търпение на неговите сподвижници, като по този начин те биха могли да изградят в съзнанието си пример за подражание.

Какви игри може да изобретим за децата си на тази възраст?

       На такава възраст за децата е по-трудно да възприемат понятията, те повече обръщат внимание на фигурки и детайли, които ги заинтригуват.

       Добре е тези игри да са в състояние да бъдат описвани, разказвани като комикси, картинки, пъзели, сглобяване на думички, филмчета и други занимания, свързани с тяхното душевно възпитанието.

       Също така е добре, на детето да се поднесе подарък от човека, на когото то си е избрало да подражава. Защото религиозното чувство не може да бъде насадено у детето, освен чрез любов и то от онези, които то обича и бива обичано от тях.

        Връзката на децата с Аллах не може да бъде осъществена, освен чрез обич и надежда. Това са основните фактори за изграждането на твърди и здрави верски правила в тях самите за в бъдеще.

       И накрая две различни фрази, към които най-често прибягват родителите, даващи религиозно възпитание на децата си от 5-годишна възраст нагоре:

       „Когато отслужваме молитва и се отнасяме добре с хората, Аллах ще ни обича, а когато грешим, Той ще ни опрости. Той обича майките и татковците, братчетата и сестричетата, дядовците и бабите, приятелите, обича всички хора и специално обича малките деца“.

       „Когато се противиш на родителите си, когато не ги слушаш или ги удряш, когато говориш лоши неща, Аллах ще те накаже с голямо наказание.“

       Родителите сами могат да изберат по какъв начин да поощряват своите деца. Няма нужда да поясняваме коя от тях е по-благоразумна!