От епохата на камилите до епохата на ракетите

Някои съвременни просветители са на мнение, че ислямът е дошъл в епохата на камилите и може да отговаря само на нуждите на онова време; че в епохата на ракетите не може да даде отговор но днешните актуални въпроси и на днешните предизвикателства, затова днес трябвало да изберем нови понятия. Между другото те забравят една малка подробност. А именно, че ислямът не е дошъл за камилите, а за човечеството. Защото човекът във всяка епоха си остава човек и основните му нужди не се променят.

Било време на арабски недоимък в Медина. Обществото изпитвало затруднения. Като управител по това време, халифът Юмер (Аллах да бъде доволен от него) се натъжавал, дори виждал причината за глада в себе си и отправял следната молитва: “Създателю мой, не наказвай обществото с глад, заради моите грехове!

Тогава той забранил на трапезата му да слагат храна, ако няма и за населението. “Когато но трапезата на хората има месо, риба и други продукти, тогава може да сложите и на моята трапеза”.

Еслем казвал, че Юмер (Аллах да бъде доволен от него) живее в по-голяма немотия от хората:

– Ако гладът беше продължил по-дълго, със сигурност халифът Юмер щеше да почине първи от немотия. Защото като управител той изпитваше немотията най-много. Така той страдаше заедно с хората.

Ето, това е пример за управник от епохата на камилите.

Веднъж халифът Юмер се разболял, а лекарите му препоръчали да яде мед. Но по това време не било възможно да се намери мед. Тогава някои се досетили: “В хазната има мед, да вземем оттам”.

Халифът не се съгласил, казвайки:

– В хазната всеки има дял. Без разрешението и без знанието на обществото не мога да взема дори и дирхем оттам.

След това събрал хората, и им разяснил положението. Поискал разрешение да вземе мед от хазната. Всички в един глас отговорили:

– Разбира се, вземи колкото поискаш! Юмер вече можел да вземе мед. След известно време върнал в хазната количеството, което взел. И това е пример от епохата на камилите.

Още един пример:

Вървейки по пътя, видял просяк и го попитал:

– Защо просиш? Човекът му отговорил:

– Какво до правя, преди имах сили и изкарвах прехраната си. Вече остарях, нямам сили и не мога да работя. Силите ми стигат само да прося, понякога на пътя, понякога пред църквата.

Юмер разбрал, че това е възрастен християнин. Тогава добавил:

– Погрижете се за този човек и му начислете ежемесечна парична помощ. Каква справедливост е това, човек да работи през младините си, а когато остарее да проси? Коя съвест може да приеме това?

Спираме дотук с примерите от времето на камилите. Смятам, че следва въпросът: дали днешните просветители в епохата на ракетите притежават същите качества, като тези управници от времето на камилите? Живеят ли така, както живее обществото? Казват ли: “погрижете се за този човек и му начислете ежемесечна парична помощ“, когато срещнат някой просяк? Ако го казват, то те са се извисили до времето на камилите. А ако не го казват, много ли са първобитни премерите, които посочихме?