НАИСТИНА ВИ ОБИЧАМ!

          Предоставихме много възможности пред днешните деца. Наситихме ги с много неща. Но изпаднахме в проблеми с тях, както никога преди. Започнахме да се оплакваме от тях. Но защо? Какво пропуснахме? Прескочихме ли нещо? Изпуснахме ли нещо от поглед?

         Тези деца бяха възпитани от нас. Смятахме, че ги обичаме повече от всичко на света. Вярно е… Но мисля, че забравихме нещо. Истинската обич… Обичта на онзи, който ги обича истински… Може би не можахме да ги заобичаме, както Пратеникът (с.а.с.) ги обичаше. Не успяхме да кажем: “Наистина те обичам”. Съставяхме списък на обичащите: “Майка ти те обича. Баща ти те обича. Дядо ти те обича”.

      Защо забравихме да сложим най-напред в списъка думите: “Наистина твоят Създател те обича най-много”, “Наистина Пратеникът на Аллах (с.а.с.) те обича”?

          Не ги опознахме и не ги представихме подобаващо… Не успяхме да оставим децата си лице в лице с тяхната обич. Със смъртта си дядото си отиваше, но имаше някой, който оставаше винаги. А трябваше думите на Пратеника (с.а.с.) “Наистина ви обичам!” да кънтят непрестанно в ушите ни.                             

          Когато имахме нужда от обич, не се сещахме, че има някой, който винаги ни е обичал.  Не осъзнахме, че имаме Пратеник, който много ни обича… Не чувахме гласа, изпълнен с толкова обич: “Наистина ви обичам!” Не чувахме този милосърден глас: “Наистина много ви обичам!” Не чувахме гласа на най-обичния, който не очакваше отплата за обичта си…

           Не чувахме и не успявахме да отговорим подобаващо: “И ние теб!”.

           А ето какво ни е завещал Пророкът (с.а.с.):

«ثَلاثٌ مَنْ كُنَّ فِيهِ وَجَدَ بِهِنَّ حَلاَوَةَ الإِيَمَانِ: أَنْ يَكُونَ اللَّهُ وَرَسُولُهُ أَحَبَّ إِلَيْهِ مِمَّا سِواهُما، وأَنْ يُحِبَّ المَرْءَ لا يُحِبُّهُ إِلاَّ للَّهِ، وَأَنْ يَكْرَه أَنْ يَعُودَ في الكُفْرِ بَعْدَ أَنْ أَنْقَذَهُ اللَّهُ مِنْهُ، كَمَا يَكْرَهُ أَنْ يُقْذَفَ في النَّارِ»

            «Три са нещата, които ако са в наличие у някого, той ще открие чрез тях сладостта на вярата: Аллах и Неговият Пратеник да бъдат по-обични за него от всеки друг; да обича някой човек, когото не би обичал освен заради Аллах; да ненавижда връщането към неверието, след като Аллах го е избавил от него, както ненавижда да бъде хвърлен в Огъня».