НАСРЕДИН ХОДЖА И КОНЧЕТО

Веднъж Насредин Ходжа бил на дълъг път и много се изморил затова поседнал на сянка под едно дърво. Докато си почивал, си казал: „О, Господи! Да беше ме дарил сега с едно магаре, което да яхна!”

След малко се задал един конник с камшик, зад който идвало малко конче. Когато конникът видял Насредин Ходжа да седи, му наредил да стане, да нарами кончето на гърба си и да го заведе до селото, защото кончето се било изморило от ходене. Насредин Ходжа, разбира се, отказал, но щом камшикът на конника заплющял върху гърба му, станал бързо, нарамил кончето и тръгнал с него. И всеки път, щом понечвал да го свали от гърба си, поглеждал към камшика на конника и ускорявал крачки. И така, докато не стигнали до селото за десет минути. Накрая той оставил кончето и капнал от умора, се проснал по лице на земята. Конникът го оставил и тръгнал нататък заедно с кончето зад него.

Насредин Ходжа се свестил чак след половин час и се оттеглил под сянката на едно дърво. Тогава вдигнал ръце към небето и казал: „О, Господи! Поисках от Теб магаре, което да яхна, а Ти ми изпрати конче, което да яхне мен!”.