НАСРЕДДИН ХОДЖА

Една нощ Насреддин ходжа разговарял с жена си и й казал: „Утре сутринта ще ходя да насека малко дърва от гората и ако денят е хубав, ще отида и до нивата”.

При което жена му казала: „Кажи ‘иншАллах’ (ако Аллах пожелае)!

А той й отвърнал: „Защо се налага да го правя?! Или ще събера дърва, или ще ходя до нивата!”

На сутринта той излязъл извън селището и не щеш ли, се натъкнал на група мъже. Като го видели, те му се провикнали: „Хей, чичо, къде е пътят за селото?”

Насреддин ходжа им отвърнал без каквото и да е внимание: „Не зная.”

При което те скочили, хванали го за яката и взели да го налагат с една тояга, казвайки му: „Върви пред нас и ни заведи в селото!”

По пътя пък завалял такъв дъжд, че го намокрил до кости и той се простудил. В полунощ той се довлякъл до дома си болен и затропал на вратата. Като чула тропането жена му се обадила: „Кой е?”

А той й отвърнал: „Аз съм, скъпа, отвори вратата иншАллах!”