ЗАБРАВЯНЕТО НА АЛЛАХ И ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ТОВА

Човек идва на тази земя, поемайки отговорност пред своя Създател. С появата си на земята човек понякога не само забравя своята отговорност, но и не съблюдава нормите, възложени му от неговия Творец, а понякога изпада и в още по-тежка заблуда като Го забравя. Подведен от слабостите на душата (нефс) си, човек се отдалечава от подчинение и служене и по този начин забравя Аллах.

Аллах, Аззе уа Джелле (Всесилния и Всевеликия), казва:

«وَلاَ تَكُونُوا كَالَّذِينَ نَسُوا اللَّهَ فَأَنْسَاهُمْ أَنْفُسَهُمْ أُولَئِكَ هُمُ الْفَاسِقُونَ»، الحشر: ١٩.

“И не бъдете като онези, които забравиха Аллах, – Той ги накара да забравят себе си! Те са нечестивците”, (59: 19).

Колкото повече човек забравя своя Създател, толкова повече отслабва вярата в сърцето му, а тъгата и скръбта му се увеличава. И ако не спре навреме, ако не си вземе поука от предупрежденията на Аллах, идва моментът, наречен Задгробен живот. Тогава той ще разбере защо е била тъгата в сърцето му, и какво е пропуснал за Ахирета (Отвъдното), но вече ще бъде много късно.

По този повод, Аллах, Аззе уа Джелле, казва в Ясната Книга:

«وَمَنْ أَعْرَضَ عَنْ ذِكْرِي فَإِنَّ لَهُ مَعِيشَةً ضَنْكًا وَنَحْشُرُهُ يَوْمَ الْقِيَامَةِ أَعْمَى * قَالَ رَبِّ لِمَ حَشَرْتَنِي أَعْمَى وَقَدْ كُنْتُ بَصِيرًا * قَالَ كَذَلِكَ أَتَتْكَ آيَاتُنَا فَنَسِيتَهَا وَكَذَلِكَ الْيَوْمَ تُنْسَى * وَكَذَلِكَ نَجْزِي مَنْ أَسْرَفَ وَلَمْ يُؤْمِنْ بِآيَاتِ رَبِّهِ…»، طه: ١٢٤-١٢٧.

“А който се отдръпва от моето напомняне, за него има живот в лишения и сляп ще го подкараме в Деня на възкресението. Ще рече: Господи, защо ме подкара сляп, а бях зрящ? Ще рече Аллах: Както идваха при теб Нашите знамения, но ги забравяше, така Днес и ти ще бъдеш забравен. И така наказваме всеки, който престъпва и не вярва в знаменията на своя Господар…”, (20: 124-127).

Както сами виждате, когато човек забрави Аллах и Той го забравя, и тогава остава лишен от щастието, спокойствието и доброто пребиваване в земния живот и заедно с това ще бъде подложен на жестоко и непоносимо наказание в отвъдния.

Всъщност човек си мисли, че може да престъпва нормите на Аллах, да се подиграва с Него, да се подиграва с Исляма, да се присмива на мюсюлманите, да се присмива на покорните и богобоязливите и накрая пак да е сред печелившите. Ала не! Защото неговата сила и величие са плод на фантазията му, подкрепени с шейтански (сатанински) доводи, които пред Аллах са само заблуда и повод да бъде забравен.

Аллах, Джелле Джелялуху, казва в Корана:

«إِنَّ الَّذِينَ يُحَادُّونَ اللَّهَ وَرَسُولَهُ كُبِتُوا كَمَا كُبِتَ الَّذِينَ مِنْ قَبْلِهِمْ وَقَدْ أَنْزَلْنَا آيَاتٍ بَيِّنَاتٍ وَلِلْكَافِرِينَ عَذَابٌ مُهِينٌ * يَوْمَ يَبْعَثُهُمُ اللَّهُ جَمِيعًا فَيُنَبِّئُهُمْ بِمَا عَمِلُوا أَحْصَاهُ اللَّهُ وَنَسُوهُ وَاللَّهُ عَلَى كُلِّ شَيْءٍ شَهِيدٌ»، المجادلة: ٥-٦.

“Които се противят на Аллах и на Неговия Пратеник, ще бъдат сломени, както бяха сломени и онези преди тях. Вече низпослахме ясни знамения. А за неверниците има унизително мъчение. Един ден Аллах ще ги съживи всички и ще ги извести за техните дела. Аллах пресметна, а те забравиха. Аллах на всяко нещо е свидетел”, (58: 5-6).

Искам накратко да се спра на причините, които ще бъдат повод да забравим Аллах и Той да ни забрави, да пропилеем земния и да погубим Ахиретския (Отвъдния) си живот. И всичко споменато ще бъде актуално в днешното време и общество:

1. Несериозното отношение към Исляма:

Ислямската религия е законодателството на Аллах и е странно как ние, мюсюлманите търсим щастие и изобилие, а в същото време не работим съобразно знаменията на Аллах!

Подиграваме се, вземаме религията за присмех, спокойно престъпваме забраните и забравяйки Аллах затъваме в най-унизително положение.

Всевишният Аллах казва в Корана:

«الَّذِينَ اتَّخَذُوا دِينَهُمْ لَهْوًا وَلَعِبًا وَغَرَّتْهُمُ الْحَيَاةُ الدُّنْيَا فَالْيَوْمَ نَنْسَاهُمْ كَمَا نَسُوا لِقَاءَ يَوْمِهِمْ هَذَا وَمَا كَانُوا بِآَيَاتِنَا يَجْحَدُونَ»، الأعراف: ٥١.

“Които взеха своята религия за забавление и за игра, и ги съблазни земният живот. Днес ги забравяме Ние, както и те забравиха за срещата в този техен Ден, и отхвърлиха Нашите знамения”, (7: 51).

В друг цитат се повелява:

«وَبَدَا لَهُمْ سَيِّئَاتُ مَا عَمِلُوا وَحَاقَ بِهِمْ مَا كَانُوا بِهِ يَسْتَهْزِءُونَ * وَقِيلَ الْيَوْمَ نَنْسَاكُمْ كَمَا نَسِيتُمْ لِقَاءَ يَوْمِكُمْ هَذَا وَمَأْوَاكُمُ النَّارُ وَمَا لَكُمْ مِنْ نَاصِرِينَ * ذَلِكُمْ بِأَنَّكُمُ اتَّخَذْتُمْ آيَاتِ اللَّهِ هُزُوًا وَغَرَّتْكُمُ الْحَيَاةُ الدُّنْيَا…»، الجاثية: ٣٣-٣٥.

“И ще се появят пред тях злините, които те извършиха, и ще ги обгради онова, на което се подиграваха. И ще се рече: “Днес ще ви забравим, както и вие забравихте срещата в този свой Ден. Мястото ви е Огънят и не ще има за вас закрилници. Това е, защото се подигравахте със знаменията на Аллах и ви изкуси земният живот…”, (45: 33-35).

2. Следване на Шейтана (сатаната, дявола) и отдръпване от споменаването на Аллах:

Щейтанът има за цел да отдалечава хората от споменаването на Аллах .

Той е готов с цената на всичко да попречи и да възпре човек от споменаването на Аллах. Но Коранът ни предупреждава и за това:

«اسْتَحْوَذَ عَلَيْهِمُ الشَّيْطَانُ فَأَنْسَاهُمْ ذِكْرَ اللَّهِ أُولَئِكَ حِزْبُ الشَّيْطَانِ أَلاَ إِنَّ حِزْبَ الشَّيْطَانِ هُمُ الْخَاسِرُونَ»، المجادلة: ١٩.

“Завладя ги шейтана и ги накара да забравят споменаването на Аллах. Тези са привържениците на шейтана. Но привържениците на шейтана са губещите”, (58: 19).

Когато човек мисли за Аллах, когато езикът на раба непрестанно казва “Аллах, Аллах”, тогава можем да бъдем приближени на Аллах, така се постига спокойствие в душата, щастие на земята и благополучие на Ахирета.

Мухаммед (с.а.с.) казва:

«Споменавайте толкова много Аллах, та двуличниците да стигнат дотам, да казват, че сте луди», (Фейзу-л-Кадир).

Ако погледнем навън това вече го има. Ако един човек истински се страхува от Аллах, ако посещава редовно джамията и е правдив и спазва нормите на Аллах, то този човек в днешно време го наричат луд. Жената със забрадка, която пази честа и достойнството на семейството си също е луда и старомодна!

Хората в баровете, синовете и дъщерите ни в дискотеката, оприличаването ни с неверниците и западната култура е добре прието, съвременно, модерно и нормално. Но точно тук бъркаме, тук е границата която минавайки, всъщност забравяме Аллах, забравяме сериозността на Исляма, жестокостта на мъченията на Ахирета и най-важното – забравяме за срещата ни с Аллах.

Как един ден ще се оправдаем за неизпълнените молитви, потъпканите права на мюсюлманина, разголените ни дъщери, непокорните ни синове и разбитото ни Ислямско общество?!

3. Оставане под въздействието на заблудата:

Когато един човек остане продължително време със земните наслади, мисълта за Ахирета избледнява, докато накрая съвсем се загуби и тогава остава под въздействието на заблудата.

Всевишният Аллах ни предупреждава и за тази опасност, като казва в Корана:

«يَعْلَمُونَ ظَاهِرًا مِنَ الْحَيَاةِ الدُّنْيَا وَهُمْ عَنِ اْلآخِرَةِ هُمْ غَافِلُونَ»، الروم: ٧.

“Те добре познават земния живот, ала нехаят за отвъдния”, (30: 7).

За да се освободи от тази заблуда, човек трябва навреме да се осъзнае, да спре там където е стигнал, да направи теубе (молба за прошка) и да си спомни за Аллах, за Неговата Книга и Пратеник (с.а.с.).

Ако не направи това, той ще бъде забравен от Аллах и ще бъде завлечен още по-дълбоко в заблудата си.

Аллах, Джелле Джелялуху, казва:

«وَلَقَدْ ذَرَأْنَا لِجَهَنَّمَ كَثِيرًا مِنَ الْجِنِّ وَاْلإِنْسِ لَهُمْ قُلُوبٌ لاَ يَفْقَهُونَ بِهَا وَلَهُمْ أَعْيُنٌ لاَ يُبْصِرُونَ بِهَا وَلَهُمْ آذَانٌ لاَ يَسْمَعُونَ بِهَا أُولَئِكَ كَاْلأَنْعَامِ بَلْ هُمْ أَضَلُّ أُولَئِكَ هُمُ الْغَافِلُونَ»، الأعراف: ١٧٩.

“Създадохме за Ада много от джиновете и хората. Имат сърца, с които не схващат, имат очи, с които не виждат, имат уши, с които не чуват. Те са като добитъка, даже са по-заблудени. Те са нехайните”, (7:179).

4. Продължителното извършване на грях:

Грехът е другото нещо, което кара човек да забрави Аллах и да се отклони от правия път. Изоставянето на греховете е повод Аллах да не ни забравя и да ни благослови с изобилие и щастие и на двата свята.

Аллах казва в Ясната Книга:

«كُلُّ نَفْسٍ بِمَا كَسَبَتْ رَهِينَةٌ * إِلاَّ أَصْحَابَ الْيَمِينِ * فِي جَنَّاتٍ يَتَسَاءَلُونَ * عَنِ الْمُجْرِمِينَ * مَا سَلَكَكُمْ فِي سَقَرَ * قَالُوا لَمْ نَكُ مِنَ الْمُصَلِّينَ * وَلَمْ نَكُ نُطْعِمُ الْمِسْكِينَ * وَكُنَّا نَخُوضُ مَعَ الْخَائِضِينَ * وَكُنَّا نُكَذِّبُ بِيَوْمِ الدِّينِ * حَتَّى أَتَانَا الْيَقِينُ»، المدثر: ٣٨-٤٧.

“Всеки е заложник на онова, което е придобил, освен владетелите на десницата. В Рая те ще разпитват за престъпниците. “Какво ви отведе в Ада?” Ще рекат: “Ние не бяхме сред кланящите намаз, и не хранехме нуждаещия се , и затъвахме в празнословие със затъващите, и вземахме за лъжа Съдния ден, докато ни застигна смъртта”, (74:38-47).

Нека направим всичко възможно да не забравяме Аллах, така че и Той да не ни забравя! Нека се пазим от горе споменатите причини, за забравянето на Аллах!

Колкото и странно да ни изглежда нека знаем че:

Щастието в земният ни живот зависи от отдадеността към Аллах.

Благополучието на Ахирета зависи от покорството пред Аллах.

А пътят към всичко това е да не се забравя Аллах.

Господи мой! Моля Те за Твоята милост докато отворя очи и ги затворя, дори и в по-малко време от това, не ни оставяй в ръцете на нашата душа!

АМИН!