Да бъдеш мюсюлманин …

Да бъдеш мюсюлманин означава винаги да се усмихваш, въпреки трудностите, с които се сблъскваш – всичко е временно.

Това означава да поздравяваш хората от различните етноси и раси, да приветстваш всички миролюбиво, усмихвайки се на всички лица.

Това е да помагаш на възрастните и хората в нужда – да го правиш безвъзмездно, не за постигане на слава.

Да си мюсюлманин означава да се стремиш към перфектност в набожността и благодарността си към Аллах, да бъдеш искрен и скромен.

Това е равностойно на уважението към родителите, без да им се повишава тон.

Означава да се отдръпнеш, ако някой иска да те замеси в кавга.

Е, аз мога да бъда мюсюлманин по дела или само по име. Първото ме прави вярваш, второто – носи ми срам.

Като мюсюлманин, никога не трябва да бъда арогантен, да се изтъквам, да говоря безсмислени неща или да повишавам тон.

Трябва да уважавам всички християни, без значение как се отнасят те към мен. Трябва да е така, въпреки, че аз не смятам Исус (Иса А.С.) за “Спасител”.

Не мога да си позволя да прегрешавам на земята – добре знам кое е добро и кое – не, така че е добре да поправя миналото си. Няма да живея твърде дълго. Рано или късно ще се озова под земята, където няма да говоря нищо – ще говорят само моите дела. Няма да имам никакви грижи, никакви нужди.

Ще се срещна с Господаря… Но подготвил ли съм се за този Ден? От начина, по който изживях живота си, изглежда, че съм бил заблуден.

Въпреки че съм бил мюсюлманин, аз също ще бъда наказан за греховете си, ако се проваля – ще бъда пратен в Джехеннем (Ада) … Там е много по-различно от просто един затвор.

Това че съм мюсюлманин по никакъв начин не ме прави по-различен от останалите, ако делата ми са пропаднали.

Ако хората не забелязват Исляма в моите дела, тогава каква е моята цел? Няма нищо добро в моята същност, на което хората се противопоставят. Тогава трябва да застана пред Аллах в молитва и да го помоля да ме озари със светлината Си, да ми помогне да ходя без гордост по земята, да ме напъти.

Аллах ни създаде слаби, нуждаещи се, затова винаги можем да се обърнем за помощ към Него, когато животът ни е бъркотия.

Всевишният ни създаде, за да Му служим, не защото е имал нужда от нас или защото ще има такава.

Аллах ни създаде и ни посочи пътя, по който да живеем – в хармония, странейки от съперничество и кавги. Той ни каза коя трябва да бъде целта ни в живота, посочи ни Посоката…

Смятате ли, че ние сме способни да изберем начин на живот, който е по-добър за нас от този, който Създателят е предпочел за нас?!

По-добре е да спра да наранявам хората… Аллах дори брои женските сълзи, докато много други хора продължават да се страхуват. Страхът от смъртта, където няма да има заслон, никаква храна, е много депресиращ. Затова е време да протегна ръка и да породя добро у човечеството, защото твърде много хора живеят в умопомрачение.

Ако някой ме нарани, трябва ли аз да му отвръщам със същото?! Не може ли просто да му простя, ако имам светлината… Светлината на Аллах, която Той дарява на тези, на които пожелае – онези, които на колене Му се покланят. Това са хората, които са признателни на Аллах, благодарящи Му за подкрепата – онези, които не са позволили на живота да ги сграбчи…

Светът не е създаден само за мен, така че трябва да споделяме щастието и мъката на останалите. Затова нека съсредоточим погледа си към днешния ден – не към утрешните обещания.

Мюсюлманинът е този, който трябва да разпространява доброто, да потвърждава, че има едно единствено божество и Неговото име е Аллах. Ако не Го благославяш, ти ще се чувстваш самотен… Той е Този, който съживява мъртвото, затова го споменавай вечер, докато си в леглото си…

Благодарете Му, о, мюсюлмани, за всичките Му дарове, които все още не сте оценили! Неговото изпитание е бързо и неочаквано –Той го изпраща, за да ни изпита, да види как ще реагираме, но ние… се проваляме често пъти – за съжаление!