Месец: февруари 2011

ВИСШ ИСЛЯМСКИНСТИТУТ



СТУДЕНТСКИ СЪЮЗ




ПОСЛАНИЕ


МАРТ 2011

Неджмеддин Ербакан

1926-2011


Проф. Доц. Д-р. Неджмеддин Ербакан (29 октомври 1926 , Синоп ). Турски инженер, академик и политик. Бивш депутат и министър – председател. В неговото коалиционно управление ( 1996 – 1997) само за една година икономиката на Турция се увеличи с 7,5 %, брутният вътрешен продукт се увеличи от 11,96/1000 до 12,37/1000.

Неджмеддин Ербакан е син на Мехмед Сабри (зам. съдия) и Камер Ханъм. Бащината му страна е от знатно семейство в общ. Козан обл. Адана. Основното си образование започва в Кайсери, но обаче го завършва в Трабзон поради назначението на баща си в Трабзон. Дипломира се с първенство от Истанбулска мъжка гимназия. През 1954 г. се дипломира от Технически Университет в Истанбул от факултет Машинознание. В Техническия университет негов съученик е Сюлейман Демирел (бивш президент и премиер, който е политически противник на Ербакан). Той направо започва втори курс във факултета. Той е един от ръководителите на превръщането на бараката за дърва на университета в месджид. Същата година (когато е втори курс) става асистент в катедра Двигатели на университета. През 1951 г. от университета е изпратен в Германия в Технически Университет в Аахен да защити докторатура. Там прави изследвания заедно с Проф. Д-р. Шмит в Център за изследвания DVL и там става Д-р. През 1953 г. връща се в Истанбул за изпити по доцентство. На 27 години през 1954 г. става най-младия доцент на Турция. Но пак се връща във Федерална Германия за да продължи изследваниятя си във фабрики Дойц (Deutz). През 1951-1954 работи като главен инженер в усъвършенстване на танковете Леопард (Leopard). През 1954-1955 служи в казармата. През 1956-1963 създава първата фабрика за двигатели в Турция на име ’’Гюмюш Мотор’’ (сребърен двигател) заедно с 200 капиталовложителя и произвеждат двигатели.

През 1961 г. заедно с други 22 инженери започват по проект за първи турски автомобил наречен ’’Деврим’’ (революция) и успяват да го произвеждат. През 1967 г. е избран за главен секретар на ТОВВ (орган, който определя какво и колко ще се произвежда в страната) и същата година се жени за Нермин Ербакан.

През 1969 избран за независим депутат от Коня (получава толкова много гласове, че с тия гласове можеше да се изберат два депутата от листата на някаква партия (за избиране на депутат от партия трябва много повече гласове от колкото за избиране на независим депутат)) заради това, че кандидатсването му от Партия на Справедливостта е отхвърлен от Сюлейман Демирел (председател на партията). През 1970 г. учреди Партия на Националения Ред (ПНР), но обаче за кратко време партията му беше закрит с решението на конституционния съд. На 11 октомври 1973 г. с кадрите на ПНР учредиха Партия на Националения Мир (ПНМ). В периода от 1974 до 1978 участва в три коалиции като зам. министър – председател. В изборите през 1973 ПНМ спечели 48 мандата. В изборите през 1977 г. гласовете намалиха на половина и се избраха само 24 депутата.

На 6 септември 1980 г. в Коня партията организира митинг за Йеруслим (Кудсу Шериф) и станаха някакви събития дразнещи кемалистите. Генералите които направиха преврата на 12 септември 1980 заявиха, че този митинг е една от причините за преврата. На 15 октомври 1980 г. заедно с 21 души от партията бяха арестувани поради това, че партията е против лаицизма (светския характер на държавата). На 24 юли 1981 се освободи от затвора. Забраниха му да участва в политически дейности за 10 години, но през 1987 чрез референдум пак се върна в политиката. След това стана преседател на Партия на Благоденствието (ПБ), която беше учреден на 19 юли 1983 г. И през 1991 г. стана депутат от Коня.

В изборите през 1995 г. ПБ стана първа партия с 158 депутата. Направи коалиция с Партия на Правия Път (ППП) на име Пътя на Благоденствието. И на 28 юни 1996 г. стана министър – председател на Република Турция. Като е министър – председател основава Ислямски съюз на име D – 8 (Developing Eight) т.е. Развиващи се Осем. В този съюз членуват: Турция, Иран, Пакистан, Бангладеш, Малайзия, Индонезия, Египет и Нигерия. Основните принципи на съюза са:

  • Не война, а мир!
  • Не конфликт, а диалог!
  • Не двоен стандарт, а равнопоставеност!
  • Не арогантност, а равенство!
  • Не експлоатация, а сътрудничесво!
  • Не потисничество и тирания, а човешки права, свобода и демокрация!
  • Не нов световен ред, а нов справедлив свят!
  • Не колонизиране, а справедливо делене!

Но за съжаление този съюз остана само на лист с подписите на държавните глави на членуващите в съюза държави.

На 18 юли 1997 г. даде оставка заради натиск от армията. След това забраниха и партията му. През 2001 г. негов съратник Реджаи Кутан учреди Партия на Щастието, а младите от предишните негови партии учредиха Партия за Справедливост и Възход начело с Реджеб Таййиб Ердоган.

На 17 октомври 2010 г. става председател на Партия на Щастието.

На 27 февруари 2011 г. умира от сърдечен удар.

Какъв пълен и полезен живот? Аллах да даде на всеки мюсюлманин такъв живот.

Самоубийството от ислямска гледна точка

Независимо по какъв начин човек си причинява смърт това си е самоубийство. А самоубийството е отнемане на живота, който Аллах (а.дж.) е дал. Поради тази причина е голям грях. Щом Аллах (а.дж.) е дал този живот, само Той има правото да го отнеме.

С айети и хадиси е доказано, че самоубийството е харам.

В Свещения Коран Аллах (а.дж.) заповядва: „О, вярващи, не изяждайте своите имоти с измама помежду си, освен ако е търговия по ваше взаимно съгласие. И не убивайте сами себе си! Към вас Аллах е милосърден.” (ен-Ниса, 4/29). От айета се разбира, че самоубийството е харам и че вършенето на дела, които са забранени от Аллах (а.дж.), унищожават вечното щастие в ахирета (Ибн Кесир, Тефсиру’л-Кур’ани’л-Азим).

Амр бин ел-Ас (р.а.) в похода Зату’с-Селясил е получил полюция. Било много студено и от страх от смъртоносно заболяване, направил тейеммум и така отслужил молитвата. Случката била разказана на Пратеника на Аллах (с.а.с.), той потвърдил направеното от Амр бин ел-Ас (р.а.) и казал, че е изпълнил заповедта от айета на сура ен-Ниса (Ебу Давуд, Тахара: 125; Ахмед бин Ханбел, IV: 203).

В един хадис е казано така: „Отбягвайте седемте смъртни гряха. Казаха: „О, Пратенико на Аллах, кои са те?” И Пратеника каза: „Съдружаването, убийството, самоубийството, изяждането на имота на сирака, бягането от война, лъжливото обвинение в прелюбодейство на целомъдрена жена.” (Бухари, Уесайе:23, Худуд, Тиб: 45; Муслим, Иман:144).

В един хадис е казано така: „Отбягвайте седемте смъртни гряха. Казаха: „О, Пратенико на Аллах, кои са те?” И Пратеника каза: „Съдружаването, убийството, самоубийството, изяждането на имота на сирака, бягането от война, лъжливото обвинение в прелюбодейство на целомъдрена жена.” (Бухари, Уесайе:23, Худуд, Тиб: 45; Муслим, Иман:144).

Самоубийството е забранено и на предишните общности. Джундуб бин Абдуллах предава от Пратеника, че е казал: „Имало един ранен човек от общност преди вашата. Не можел да изтърпи болката, причинена от раната му. Взел един нож и порязал ръката си. Човекът умрял от загуба на кръв. И после Аллах казал: „Моят раб Ме изпревари по отношение на неговия живот и Аз забраних дженнета за него!” (Бухари, Енбия: 50)

Пратеника (с.а.с.) е казал, че Кузман – човекът, който много усърдно се борил в битката Хайбар – ще е в джехеннема. След като чул тези думи сподвижника Хузаи Ексум (р.а.) разучил Кузман и видял, че Кузман не издържал на болките, причинени от раните му, и се самоубил. (Бухари, Кадер: 5, Рикак: 33, Мегази: 38, Джихад: 77; Муслим, Иман:179) След като обяснили как е умрял Кузман Пратеника на Аллах (с.а.с.) казал: „Има такива хора, които на пръв поглед приличат на хора за дженнета и вършат добри дела, а всъщност са за джехеннема. Има и такива хора, които на пръв поглед приличат на хора за джехеннема и вършат лоши дела, а всъщност са за дженнета.” (Бухари, Кадер: 5, Рикак: 33; Муслим, Иман: 179).

Наказанието на този свят за самоубиеца е болката, причинена по време на самоубийството. А наказанието му в ахирета, е обяснено в хадисите:

Който убие себе си с остър предмет като нож, в джехеннемския огън се наказва с този предмет” (Бухари, Дженаиз: 84).

Който се обеси на този свят, в джеххенема пак ще се беси; който се застреля на този свят, в джехеннема пак ще се застрелва.” (Бухари, Дженаиз: 84).

Който се самоубие, хвърляйки се от връх на планина, в джехеннемски огън ще бъде наказан по този начин. А който се самоубие, изпивайки отрова, в джехеннема ще бъде наказан като му се даде да изпие пълна кана с отрова” (Муслим, Иман: 175; ет-Тирмизи, Тиб: 7; Несаи, Дженаиз: 68; Дарими, Дият: 10; Ахмед бин Ханбел,II: 254,478).

Според повечето ислямски учени самоубиеца не излиза от вярата и му се кланя дженазе намаз. За Кузман, който се е самоубил в битката Хайбар, е казано, че ще е в джехеннема, но не е казано, че ще бъде вечно в джехеннема. Затова се предполага, че след като изкупи греха за самоубийството, самоубиецът ще влезе в дженнета. Но трябва самоубицъта да умре като вярващ и да бъде убеден, че самоубийството е харам. (Кямил Мирас, Теджирид-и Сарих).

Предава се, че Пратеника (с.а.с.) не е кланял дженазе намаз на човек, който се е самоубил с нож. Но тази практика се обяснява с това, че той е имал за цел да накаже самоубиеца и да възпрепятства другите хора от самоубийство. Впрочем сподвижниците са кланяли дженазето на този човек. (ел-Аскаляни, Булугу’л-Мерам). Според Имам Ебу Юсуф дженазе намаз не се кланя на самоубиец, освен ако не се е самоубил без да иска или се е самоубил от спасение от силна болка.

Тялото е поверена вещ, дадена от Аллах (а.дж.) на човека. Трябва човек да пази тази поверена вещ, докато настъпи смъртта. Затова човек трябва да търпи душевните и физическите безпокойства. Иначе не се спасява от безпокойствата на този свят чрез самоубийството, защото го чакат по–големи наказания в гроба и след това в джехеннема. Животът е прекрасен дори при най–лоши условия. Защото докато душата е в тялото, винаги човек има надежда за помощта на Аллах (а.дж.). След всяка нощ има ден и след всяко затруднение има улеснение. Разрешаването на проблемите започват тогава, когато човек започне да прави дуа към Аллах (а.дж.). Всевишния Аллах дава улеснение отвсякъде. Той има сила за всичко. Който се уповава на Аллах (а.дж.), става по–силен.

Автор: Хамди Дьондюрен

Прощалната проповед на Пророка Мухаммед

(саллеллаху алейхи веселлем)

Тази проповед е била изнесена в 9-ия ден на месец Зулхидже в 10-ата година от преселението хиджра, в долината Урана на планината Арафат, близо до Мека.

След като възхвалил и благодарил на Аллах, Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) изрекъл думите:

О, хора, чуйте ме добре, защото не знам дали след тази година ще бъда отново сред вас! Затова слушайте внимателно какво ще ви кажа и предайте думите ми на онези, които не са тук днес!

О, хора, както считате този месец, този ден, този град за свещени, така считайте живота и имуществото на всеки мюсюлманин за свещени. Върнете поверените ви неща на техните законни собственици. Дръжте се с другите справедливо и така никой няма да е несправедлив с вас! Помнете, че наистина ще се срещнете с вашия Господар и че Той ще отсъди за вашите дела. Аллах ви е възбранил да вземате лихва и всичките ви задължения, обвързани с лихва, от сега нататък трябва да бъдат изоставени. Вашето състояние си е ваше, за да го пазите. Така нито ще причините несправедливост, нито ще изпитате такава. Аллах е отсъдил, че не трябва да има лихва и че трябва да забраним лихвата, която е за Аббас ибн Абдулмутталиб.

Правата от Епохата на невежеството, които възникваха при убийство (кръвнината), от сега нататък са забранени и първото такова право, което забранявам, е за убийството на Рабиа ибн ал-Харис ибн Абдулмутталиб.

О, мъже, неверниците си позволяват да подправят календара, за да направят позволено онова, което Аллах е забранил, и да забранят онова, което Аллах е позволил. Месеците при Аллах са дванадесет. Четири от тях са свещени – трите следват един след друг, а един настъпва между месеците Джумада и Шабан. Пазете се от Шейтана, заради сигурността на религията ви. Той е изгубил надежда, че ще може да ви отклони в големите неща, затова не му се подчинявайте в малките неща.

О, хора, вярно е, че имате определени права над своите жени, но те също имат права над вас. Помнете, че те са ви поверени от Аллах и с Неговото позволение. Ако те спазват правата ви, тогава те имат правото да бъдат изхранвани и обличани с добрина. Дръжте се добре с жените си и бъдете мили с тях, защото те са ваши спътници и доверени помагачи! Ваше право е те да не взимат за приятели онези, които не одобрявате, както и винаги да пазят целомъдрието си.

О, хора, слушайте ме внимателно, прекланяйте се само на Аллах, кланяйте петкратната молитва, говейте в месец Рамазан, давайте зекят за своето богатство и отидете на хадж, ако имате възможност.

Цялото човечество произлиза от Адем и Хавва. Арабинът не превъзхожда неарабина, нито неарабинът превъзхожда арабина; нито чернокожият превъзхожда белокожия, нито пък белокожият превъзхожда чернокожия, освен с богобоязливост и добри дела. Запомнете, че мюсюлманинът е брат на мюсюлманина, и че всички мюсюлмани са братя. Нищо не трябва да бъде дадено на мюсюлманин, което принадлежи на друг мюсюлманин, освен ако той не го дава по своя воля и с желание. И не бъдете несправедливи към себе си!

Запомнете, че един ден ще се явите пред Аллах и ще отговаряте за делата си. Затова се пазете, не се отклонявайте от пътя на праведността след като си отида!

О, хора, нито пророк, нито пратеник ще дойде след мен и няма да бъде донесена нова религия. Размислете добре, о, хора, и разберете словата, които ви съобщавам!

Оставям ви Книгата на Аллах и моята сунна. Ако ги следвате, не ще се отклоните!

Всички, които ме слушат, трябва да предадат думите ми на други, а те отново на други, и може би те ще разберат думите ми по-добре от тези, които ме слушат сега. Свидетел ми бъди, о, Аллах, че предадох посланието Ти на хората!


Ибн ел-Каййим е казал по отношение описанието на Рая и насладите в него:


И ако попиташ за земята и пръстта му, то те са от мускус и шафран.

И ако попиташ за покрива му, то това е Тронът [Арш] на Всемилостивия.

И ако попиташ за скалите му, то те са перли и скъпоценни камъни.

И ако попиташ за сградите му, то те са изградени от златни и сребърни тухли.

И ако попиташ за дърветата му, то в него няма нито едно дърво, чието стъбло да не е от злато и сребро.

И ако попиташ за плодовете му, то те са по-меки от масло и по-сладки от мед.

И ако попиташ за плодовете му, то те са по-меки от масло и по-сладки от мед.

И ако попиташ за листата му, то те са по-нежни и от най-нежния плат.

И ако попиташ за реките му, то [в него] има реки от мляко, чийто вкус не се променя, и реки от вино, което е вкусно за пиещите го, и реки от чист мед и реки от прясна вода.

И ако попиташ за храната им [на обитателите му], то тя е плодове, каквито изберат, и птиче месо, каквото желаят.

И ако попиташ за питието им, то то е тасним, джинджифил и камфор.

И ако попиташ за чашите им, то те са кристално чисти и са от злато и сребро.

И ако попиташ за сянката му [на Рая], то бърз конник язди под сянката на едно от дърветата му сто години и не може да избяга от нея.

И ако попиташ за необятността му, то най-нисшият по ранг от обитателите му ще има в пределите на царството, стените, дворците и градините си разстояние, което може да се измине за хиляда години.

И ако попиташ за шатрите и лагерите му, то една шатра е като скрита перла, дълга шестдесет мили.

И ако попиташ за кулите му, то те са стаи над стаи в сгради, под които текат реки.

И ако попиташ колко далеч достига в небесата, то погледни сияещата звезда, която се вижда, както и онези, които са далеч в небесата, и зрението няма как да ги достигне.

И ако попиташ за облеклото на обитателите му, то то е от коприна и злато.

И ако попиташ за постелите му [на Рая], то те са от най-фина коприна.

И ако попиташ за лицата на обитатели му и за красотата им, то те са като образа на луната.

И ако попиташ за възрастта им, то те са млади – на 33 години – и са образ и подобие на Адам, бащата на човечеството.