Месец: август 2010

 

 

ЗЕЙНЕБ БИНТ ДЖАХШ

(АЛЛАХ ДА Е ДОВОЛЕН ОТ НЕЯ!)

 

       По времето на Хз. Омер (р.а.), когато държавната хазна се увеличила, той отделил част от нея за семейството (съпругите) на Пратеника (с.а.с.) и най-напред изпратил една част на Зейнеб бинт Джахш (р.а.). Когато тя видяла толкова много пари, казала:

       – Аллах да прости на Омер! В тази част и другите ми сестри ли влизат?!

       А човекът, който ги донесъл казал:

       – Не, всичките са за вас.

       А тя отвърнала:

       – Субханеллах!… – Покрила парите с една кърпа и казала на слугинята си:

       – Пъхни си ръката, вземи една шепа и я занеси на еди-кой си и друга шепа на еди-кой си…

       Така тя ги раздала на близките и нуждаещите се и накрая под кърпата не останало почти нищо. Тогава слугинята казала:

       – О, Майко на вярващите! Аллах да ви прости! И аз имам дял в това.

       А Зейнеб бинт Джахш (р.а.) ѝ отвърнала:

       – Всичко, което е под кърпата нека бъде твое.

       Слугинята повдигнала кърпата и взела всички останали пари за себе си. Така за Майката на вярващите Зейнеб бинт Джахш (р.а.) не останало нищо. Когато Хз. Омер разбрал за това отишъл пред вратата ѝ и казал:

       – Чух, че си раздала парите, които ти изпратих, затова ти изпращам още 1000 дирхема.

       След като получила парите Зейнеб бинт Джахш (р.а.) постъпила по същия начин както преди и раздала всичко.

       Всевишният Аллах е казал: „Не ще се сдобиете с праведността, додето не раздадете от онова, което обичате…”, (3: 92).

ЕДНА НЕОБИЧАЙНА СЛУЧКА

 

       Скъпи приятели, искам да ви разкажа една истинска случка, от която се възползвах и промених мисленето ми за хиджаба (забраждането) на вярващата мюсюлманка. Тази случка не е измислен виц, който се разказва от уста на уста, а истинска случка от живота на две мюсюлманки. А ето и самата случка:

       Двама вярващи мюсюлмани отишли на почивка във Франция. Заедно с тях били и техните съпруги, които носели хиджаб и покривали лицата си. Полицаите не искали да им разрешат да преминат границата, докато не открият лицата си и не бъдат проверени. Но вярващите мюсюлманки отказали да се открият и да свалят хиджаба си. Накрая се съгласили да дойде жена полицайка да ги провери. Полицайката пристигнала и заради привързаността на тези мюсюлманки към ислямската религия, изпълнена с ярост и яд им се развикала: „Какво ще ви стане, ако хората видят лицата ви?! Какво е това ваше убеждение!?…”…

       Мюсюлманките не искали да ѝ отговорят, за да не я ядосат още повече и проблемът да стане по-голям. Тогава едната мюсюлманка отворила чантата си и извадила две близалки за деца. Едната близалка била използвана, а другата не – все още завита в хартията си.

       След това мюсюлманката посегнала да подари използваната близалка на полицайката, но тя възразила: „Как ще я взема след като не знам кой я е използвал преди това?! Не виждаш ли, че близалката е омърсена?!

       Тогава мюсюлманката извадила от чантата си другата завита близалка и я предложила на полицайката. А тя казала:„Е, това сега е друго! Тази близалка ще я взема, защото е чиста и неупотребявана”.

       А мюсюлманката се обърнала към полицайката и ѝ казала: „Наистина, мъжете мюсюлмани не желаят онези жени, които са разголени, омърсени от чуждите очи и докоснати от чуждите ръце. Както ти отхвърли мръсната близалка, така и те отхвърлят омърсените жени”.

       Изумена от този пример, полицайката приела Исляма за своя религия и изрекла: „Ля иляхе илляллах, Мухаммедун Расулюллах”!

TAŞIYICI ANNE MESELESİ VE İSLAM AİLE HUKUKU AÇISINDAN KISA BİR DEĞERLENDİRMESİ

Dr. Mustafa KELEBEK

 

1. İslam Aile Hukukunda kime “Anne” denir?

İslâm, beş değerin korunmasını teminat altına alır: Bunlar; dini muhafaza, malı muhafaza, aklı muhafaza, nefsi muhafaza ve nesli muhafazadır. Dînî hükümler, emir ve yasaklar ile meşru mal ve servet, insanın aklî yapısı, nefsi, yani canı, bir de nesli, yani doğan çocuğun meşru bir anne-babadan olması hususları, İslâm’ın en başta garanti ettiği temel değer ölçüleridir.

Kur’an-ı Kerim, yeryüzünde fesat çıkaran insan tipleri olduğunu, bunların özellikle bitkilerin ve insan neslinin bozulmasına gayret edeceklerini, tabîî olan genlerle oynayacaklarını, nesilleri bozmaya uğraşacaklarını haber vermekte ve insanlığı uyarmaktadır.  (Bakara, 2/205).

İslam Aile Hukuku açısından, anne, meşru nikâh yoluyla beraber olduğu eşinden hamile kaldığı çocuğunu doğuran kadındır. Çocuk, meşru baba sulbünden, meşru ana rahmine intikal ederek emin bir mekânda karar kıldıktan sonra dünyaya gözlerini açan fıtri ve masum varlıktır. (Zümer, 39/6; Buhari, Cenaiz, 80, 93; Ebu Davud, Süne, 17; Tirmizi, Kader, 5; Muvatta’, Cenaiz, 52; Ahmed b. Hanbel, II, 222; III, 435; IV, 24).

Bir kadın için anne olmak, şereflerin en büyüğüdür. Bir insan için saygılı davranacağı insanlar içinde en saygın olanı, annesidir. (Nisa, 4/23; Nahl, 16/78; Zümer, 39/6; Necm, 53/32; Mücadele, 57/2-3).

Gerçek anne, doğurduğu çocuğunun meşru babası olan hanımdır. Nikâhsız kişiden gayr-i meşru olarak alıp doğurduğu çocuk babasız kalır. Zira İslam Aile Hukuku, nikâhsız beraberlikten olan çocuğun babasını meşru baba olarak kabul etmez. Bu itibarla, kimin mirasçı olabileceği meşru bir babası varsa, kendisini doğuran kadın da meşru annesi olur.

Diğer hukuk sistemlerinin aksine, İslam Aile Hukukunun “anne” kabul ettiği bir anne şekli de, sütannedir. (Nisa, 4/23). Sütanneler de asıl anneler gibi hürmete layık annelerdir. Ayrıca olağanüstü şartlar sonucu “ümmüveled adıyla hukuki nitelik sahibi olan anne de, İslam’ın tanıdığı annedir. Bunların dışında, taşıyıcı, kiralık, paralıanne adıyla zuhur eyleyen bazı çeşitlere İslam Aile Hukukunda yer bulmak mümkün görülmemektedir.

2. Taşıyıcı ya da kiralık anne ne demek?

Meşru nikâhla evli olan bir çiftin, çocuk sahibi olma istekleri kadar tabîî ve fıtrî bir duygu olamaz. Ne var ki, bazı insanlar kısır olmaları, ya da kadının rahminin çocuk taşımaya uygun olmaması sebebiyle, çocuk sahibi olamadıkları görülmektedir. Bu durumda, zevcin spermi ile zevcenin yumurtası, harici bir ortamda döllenerek ana rahmine yerleştirilmekte ve bu yolla çocuk sahibi olunmaktadır. İslam âlimleri, “tüp bebek” denilen bu yöntemi kabul etmektedirler. Zira doğacak çocuk veya çocukların anne ve babaları bellidir ve aralarında nikâh bağı mevcuttur.

Batı uygarlığı çerçevesinde yeni gelişen ve tıbben uygulama alanı bulan yeni bir terim ortaya çıktı: taşıyıcı anne, ya da kiralık anne.

Özetle ifade edecek olursak; evli olan kadınını rahmi çocuk taşımaya tıbben uygun olmayınca, eşlerin yumurta ve spermi başka bir kadının rahmine yerleştiriliyor, doğan çocuk teslim alınıyor. Bu çocuğu doğuran kadına belli ücretler ödeniyor ve kendisine, “taşıyıcı anne” deniyor. Bazı hallerde, çocuk sahibi olmak isteyen çiftin her ikisinin de kısır olmaları durumunda, başka bir erkeğin spermi başka bir kadının yumurtasıyla döllendiriliyor. Doğan çocuk talep eden eşlere teslim ediliyor, doğuran kadına da taşıyıcı anne deniyor.

Dahası, Amerika ve Avrupa ülkelerinde sperm bankası oluşturulmakta, herhangi bir erkekten alınan sperm, burada muhafaza edilmekte ve isteyenlere satılmaktadır. Bu bankalardan alınan –tabir yerindeyse- çocuk malzemeleri herhangi bir kadının rahmine bırakılmakta ve dokuz ay beklenmektedir. Bu spermlerin kime ait olduğu bilinmediği gibi çeşitli hastalıklar taşıyan insanlara ait olabileceği hususu da sağlık açısında fevkalade düşündürücüdür.

3. Taşıyıcı ya da kiralık anne olmanın hükmü nedir?

Koca yerine bir başka erkeğin spermi, karısı yerine – nikâhlısı olmayan – bir başka kadının yumurtası alınamaz veya böyle bir kadının rahimi kullanılamaz. Çünkü İslâm’a göre meşrû bir çocuğa sahip olmanın yolu, aralarında evlenme engeli bulunmayan bir kadınla bir erkeğin önce evlenmeleri, sonra da bu evlilik içinde annenin çocuk doğurmasıdır. Çocuğun oluşumuna, erkeğin karısı veya kadının kocası olmayan birinin bir unsuru (spermi, yumurtası, rahimi) girerse çocuk bu evli çiftin meşrû çocuğu olmaz.

İslam dini evli olmayan bir çift arasında çocuk olsun diye yapılacak bu tür işlemleri caiz görmez. Çocukların, meşru olmayan baba ile – hukuki, şer’î bakımdan – bir nesep (soy) ilişkisi olmaz.

İslam Aile Hukukunda taşıyıcı annelik kesinlikle caiz değildir. Zira bu durumda taşıyıcı anne ile rahmindeki çocuğa ait embriyo kime ait olursa olsun karşılıklı gen alış verişi mevcuttur. Baskınlık her ne kadar yumurtanın sahibinde gibi görünse de karışma meydana gelir. Anne ile çocuk arasında elli bir genetik transferin varlığını tıbben inkâr etmek mümkün değildir. Bu işler ne tıbben, ne hukuken, ne de ahlaken etik olur. Ayrıca, sperm veya yumurta veren kişi acaba ne kadar sağlıklıdır? Genetik hastalıklara maruz kalabilirler. Bazı kan ve metabolizma hastalıkları, AIDS, Hepatit B ve C gibi bazı enfeksiyon hastalıkları taşıyor olabilir.

       Bu sebeplerden dolayı, nikâhlı karı-koca dışında oluşan bir çocuğun, gerek İslam Aile Hukuku ve gerekse İslam Miras Hukuku açısından evlat kabul edilmesi mümkün değildir.

КАК ДА ИЗГРАДИМ РЕЛИГИОЗНА ПРИНАДЛЕЖНОСТ У ДЕЦАТА СИ?

    

   Въпроси от рода: „Какво да научим детето; кога да го научим; как да го научим; кой да го научи?“ – отдавна занимават съзнанието на родителите и възпитателите. А когато това е свързано с религиозната тематика, придава още по-голяма важност и отговорност. Днес се говорят различни неща по тази тема, дори някои хора смятат, че не е необходимо религиозно възпитание при децата до единадесет годишна възраст. Няма общество без религия в човешкото развитие, тя е съществувала без значение под каква форма и название. Човек живее между материалните си стремежи и битката с духовната страна. Впуснал се е, борейки се да постигне материално положение, а от друга страна търси задоволителен и разумен отговор, посредством религиозните познания. Затова религиозното познание, което човек получава в детска възраст, оставя дълбоки следи в него за цял живот.

       Точно поради тази причина е необходимо да му се поднесе това запознанство с религията още в детството. Необходимо е да не забравяме, че клончето се огъва, докато е още свежо и младо. Имàм Ал-Газали казва: „Детското сърце е празно, чисто, то е склонно да приеме всяко нещо и има желание към всяко нещо.“ А Ибн Мескевейх казва: „Детето в тази възраст е готово да приеме всякакво обучение и възприема всичко, което му се предлага.“ Както казва и Ибн Сина (Авицена): „Детето се ражда с определени възможности, които то е способно да развива.“ – Ражда се по природа вярващ, това добро е заложено в него и то е способно да го развива, и ако то бъде възпитано като атеист или друговерец, то ще израсне такъв.

        И казва Бедиуззаман: „Ако дете не срещне в детството си религиозни поучения, то в последствие за неговата душа става трудно да приеме Исляма и основите на вярата, нещо повече, тази трудност стига до такава степен, че е възможно да израсне като друговерец.“ Обръщайки поглед към изследвания, свързани с детската природа, се забелязва, че детската възраст се разделя на три етапа: етап на кърмене – между 0-3 г.; етап на ранно детство – между 3-6 г.; етап на юношество – от 6 до 11 г. за момичета и от 6 до 13 г. за момчета. Като първите два етапа в развитието на детето оказват най-голямо влияние и оставят дълбоки следи в неговото развитие.

Етап на кърмене

       В този период не се забелязва у детето, каквото и да е религиозно мислене и усещане, за всяко нещо то се нуждае от родителска помощ. Но не трябва да се забравя, че не е напълно изолирано от средата, която го заобикаля, дори да не може да има индивидуално или обществено участие в истинското си значение, то се влияе от нещата, които се случват около него.

       Има изследвания, които сочат, че детето още от самото създаване има духовни наклонности, които са готови да откликнат, щом бъдат позовани.

       Както споменава Хамди Язар: „Във всеки индивид е заложено чувството за истината и той притежава вътрешен инстинкт за опознаване на Аллах.“

       Германският психолог Холенбах казва: „Детето притежава силно чувство и желание за търсене и опознаване на безграничната сила, която му помага и закриля, което чувство не е явно и досега не е възможно неговото тълкуване. Но нещото, което прави това дете религиозна личност, е именно това желание за откриването на тази сила и то е скрито вътре в него. Затова е необходимо да се поощрява и направлява от семейството.“

Ранното детство (етап на подражание)

      

В началото на третата година детето започва да се интересува от онова, което го заобикаля, започва да играе и опознава всичко, което попадне в ръцете му. В този период започва да чувства усещането за сигурност, за обич, която получава от другите. Тогава то иска да покаже на околните, че не се нуждае от тях и тяхната отзивчивост, като присвоява всичко и прибягва към счупването му или скъсването му, по този начин иска да покаже своето съществуване. Поведението на децата в тази възраст се ръководи главно от техните чувства, също и интересът им е най-силен към нещата, които влияят на чувствата им. От друга страна, тези негови действия и постъпки не са резултат на неговите умствени способности.

       Резултат на това поведение може да бъде и подражанието, което е специфичен белег при децата в тази възраст. Те изпитват нужда от модел, който да следват. И като  най-близък пример, който могат да вземат, е този на членовете на семейството. Отново изследване доказва, че средата на детето играе най-голяма роля и му оказва най-голямо влияние в по-нататъшното му религиозно развитие и поведение.

       От Ебу Хурейра (р.а.) е предадено, че Пратеникът (с.а.с.) е казал: „Всяко дете се ражда по природа (чисто), като неговите родители го правят евреин, християнин или поклонник на огъня„.

       С това хадисът показва важността от семейството и по-специално родителите, от които зависи създаването и изграждането на религиозно и идейно чувство у него.

       В тази възраст децата автоматично приемат различни религиозни фрази, поведение, всички религиозни елементи и ритуали, които забелязва у членовете на семейството – така копират техните действия и ги имитират.

       Това са нормални наклонности при децата, от тяхното естество е да подражават на нещо любимо, което е много важно за оформяне на вярата у децата. И оттук следва да обърнем внимание на хората, които биват взимани за пример от децата – те трябва да бъдат внимателни в своите думи и дела.

       Родителите, които наставляват децата си, не трябва да показват несъответствие между своите действия и слова, а напротив – да потвърждават думите си със своите дела, като отслужват молитва, говеят, раздават садака и т.н. Когато децата наблюдават несъответствие и противоречие между думи и дела, то тези думи ще минават покрай техните уши, без да се вслушат в тях и по-лошo, в някои случаи това може да доведе до обратен ефект.

       Както споменахме, за да възприеме детето това, към което го научават родителите, е необходимо да наблюдава у тях такова поведение. По този начин то укрепва и изгражда в себе си верско чувство. Започва да приема малко по-малко от това, което чува и вижда. Например детето вижда как родителите му отслужват молитва и то започва да ги имитира. Също когато види, че родителите му се готвят за молитва, веднага щом чуят езана, не минава време и чувайки зова за молитва, то скача и подканва родителите си, по този начин то иска да увери себе си дали винаги щом чуе езана се отслужва молитва.

       По същия начин произнасянето на молитви, изказването на поздрав, поднасянето на благодарност, извинение пред децата ще ги накара да извършват същите тези неща. Както е важно и необходимо да казваме на децата си, че трябва да се обръщат за помощ към Аллах, когато са в нужда, така в неговото съзнание укрепва мисълта, че Аллах е единствения избавител и че при него е пристанът на спокойствието.

       Важно е да научим децата си защо вярваме в Аллах, защо Му служим, как Аллах закриля и помага на вярващите хора. Като за тази цел е важно да подкрепяме словата си с разкази и случки, които ще привлекат вниманието им и ще предизвикат размисъл у тях, ще докажат, че освен материалните неща, които виждат децата, има друга сила и мощ, която е над всичко.

       От голямо значение е още от малки да запознаем децата си с разкази за пророците, споменати в Корана, за житието на Пророка (с.а.с.), случки, свързани с отличителното геройство и търпение на неговите сподвижници, като по този начин те биха могли да изградят в съзнанието си пример за подражание.

Какви игри може да изобретим за децата си на тази възраст?

       На такава възраст за децата е по-трудно да възприемат понятията, те повече обръщат внимание на фигурки и детайли, които ги заинтригуват.

       Добре е тези игри да са в състояние да бъдат описвани, разказвани като комикси, картинки, пъзели, сглобяване на думички, филмчета и други занимания, свързани с тяхното душевно възпитанието.

       Също така е добре, на детето да се поднесе подарък от човека, на когото то си е избрало да подражава. Защото религиозното чувство не може да бъде насадено у детето, освен чрез любов и то от онези, които то обича и бива обичано от тях.

        Връзката на децата с Аллах не може да бъде осъществена, освен чрез обич и надежда. Това са основните фактори за изграждането на твърди и здрави верски правила в тях самите за в бъдеще.

       И накрая две различни фрази, към които най-често прибягват родителите, даващи религиозно възпитание на децата си от 5-годишна възраст нагоре:

       „Когато отслужваме молитва и се отнасяме добре с хората, Аллах ще ни обича, а когато грешим, Той ще ни опрости. Той обича майките и татковците, братчетата и сестричетата, дядовците и бабите, приятелите, обича всички хора и специално обича малките деца“.

       „Когато се противиш на родителите си, когато не ги слушаш или ги удряш, когато говориш лоши неща, Аллах ще те накаже с голямо наказание.“

       Родителите сами могат да изберат по какъв начин да поощряват своите деца. Няма нужда да поясняваме коя от тях е по-благоразумна!