Месец: юли 2010

КАЖИ…!

КАЖИ…!

 КОГАТО:

–  Започнеш да правиш нещо, кажи: Бисмиллях (باسم الله) (Започвам с името на Аллах)!

Възнамеряваш нещо, кажи: ИншааАллах (إن شاء الله) (Ако Аллах е пожелал)!

Се похвалиш с нещо, кажи: Субханеллах (سبحان الله) (Предалеч е Аллах от всякакви недостатъци)!

– Изпитваш болка или страдание, кажи: Йа Аллах (يا الله) (О, Аллах)!

– Изразяваш възхита от нещо, кажи: МаaшааАллах (ما شاء الله) (Това, което Аллах пожелае става)!

– Благодариш на някого, кажи: Джезакеллаху хайран (جزاك الله خيراً) (Аллах да те възнагради с добро)!

– Се събудиш от сън, кажи: Ля иляхе илляллах (لا إله إلا الله) (Няма друг истински бог освен Аллах)!

– Се заклеваш, кажи: Уаллахи (والله) (Заклевам се в Аллах)!

– Кихнеш, кажи: Елхамдулиллях (الحمد الله) (Слава на Аллах)!

– Някой друг кихне, кажи: Йерхамукеллах (يرحمك الله) (Аллах да се смили над теб)!

– Се покаеш за грях, кажи: Естегфируллах (أستغفر الله) (Моля Аллах за прошка)!

– Дадеш нещо за садака или благотворителност, кажи: Фи себилиллях (في سبيل الله) (Заради Аллах)!

– Обичаш някого, кажи: Лихуббиллях (لحبّ الله) (Заради обичта към Аллах)!

– Се жениш, кажи: Ааменту биллях (آمنت بالله) (Повярвах в Аллах)!

– Се разделиш с някого, кажи: Фи еманиллях (في أمان الله) (Аллах да ви пази)!

– Се сблъскаш с проблем кажи Тевеккелту аляллах (توكلت على الله) (Уповавах се на Аллах)!

– Те сполети неприятност, кажи: Неузубиллях (نعوذ بالله) (Търсим закрила при Аллах)!

– Бъдеш зарадван, кажи: Фетебарекаллах (فتبارك الله) (Преблаг е Аллах)!

– Направиш дуа (молитва), кажи: Ааамийн (آمينْ) (Приеми)!

– Получиш скръбна вест, кажи: Иннее лилляхи уа иннее илейхи рааджи`уун (إنّا لله وإنّا إليه راجعون) (Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме)!

ВСЯКА ДОБРИНА Е САДАКА

ВСЯКА ДОБРИНА Е САДАКА

Аллах (с.т.) е отредил за нашия уммет всяка добрина, колкото и малка да е тя, да бъде като садака (милостиня) за извършителя ѝ, и да се печели севап (награда) от това. За това нещо е достатъчно човек да е истински мюсюлманин, т.е. да вярва, че Аллаху Теаля е един единствен и да върши тези добрини искрено заради Аллах. В един хадис предаден от Муслим, се разказва, че една група от бедни сахаби (сподвижници) отишли при Пейгамбера (с.а.с.) и му казали: “Я Расулюллах ! По-богатите братя от нас отнесоха целия севап за Съдния ден. Те кланят намаз като нас, държат оруч като нас, но печелят много севап чрез богатствата си, като дават зекят и садака (задължителна и доброволна милостини), а ние не можем да го сторим, защото сме бедни”.

Тогава Пейгамберът (с.а.с.) им отговорил: «Аллаху Теаля е отредил и за вас как да печелите колкото тях! При всяко казване на “Субханеллах” за вас това е садака; при всяко казване на “Елхамдулиллях” за вас това е садака; при всяко казване на “Аллаху екбер” за вас това е садака; да кажеш “Ля иляхе иллеллах” е садака; да научиш един човек на едно добро е садака; да го откажеш от едно лошо е садака; да отстраниш от пътя нещо, което пречи е садака; да разрешиш кавгата на двама мюсюлмани и да помогнеш да се сдобрят е садака; да помогнеш на един човек да се качи на превозното средство е садака; да се усмихнеш на своя брат-мюсюлманин е садака; добрата дума е садака; всяка крачка към джамията е садака; когато легнеш при жена си е садака».

Тогава сахабите попитали: „Я, Расуляллах, та нима, когато някой от нас легне при жена си, има севап за това?”

Пейгамберинът (с.а.с.) отговорил: «Както, когато някой от вас отиде при чужда жена има голям грях, така и когато легне при неговата си жена, печели севап».

Уважаеми братя мюсюлмани, в този хадис Пейгамберът (с.а.с.) ни информира за нещо, което е много радостно за нас, а именно, че от най-обикновени – и понякога подценявани от нас неща – може да се печели севап, който ще ни бъде много необходим на Къяметския ден (Съдния ден). Ако вникнем по-дълбоко в този хадис, ще видим, че с много малко усилия човек може вместо гюнах (грях) да спечели севап. Когато срещнеш мюсюлманин, не гледай на другата страна с намръщено лице, а го поздрави с усмивка, и това за теб ще е садака; когато пътуваш, вместо да слушаш музика или да си свириш с уста, спомени Аллах (с.т.), и това за теб ще е садака; когато започнеш нещо да работиш или да ядеш, кажи “бисмиллях”, а в края – “елхамдулиллях”, и това за теб ще е садака. И така от всяка добрина, колкото и нищожна да изглежда тя, щом е направена с мисълта и намерението да е заради Аллах, ще се спечели севап.

Уважаеми братя! Дори и тогава, когато един човек се въздържи да не извърши лошо или харам (забранено) печели много севап.

В едно от преданията на споменатия хадис, се казва , че когато Пейгамберът (с.а.с.) казал този хадис, един от сахабите казал: “Я, Расулюллах! Ами ако не мога да извърша нищо от това което каза?”

Тогава Пейгамберът (с.а.с.) казал: «Само въздържането да не правиш лошо на комшията или твоя брат мюсюлманин за теб е садака».

В един хадис се разказва, че Аллаху Теаля е опростил на един човек и го е вкарал в Дженнета (Рая) само заради това, че е спасил едно куче да не умре от жажда.

В друг хадис Пейгамберът (с.а.с.) е казал:

« لَقَد رأَيْتُ رَجُلاً يَتَقَلَّبُ فِي الْجنَّةِ فِي شَجرةٍ قطَعها مِنْ ظَهْرِ الطَّريقِ كَانَتْ تُؤْذِي الْمُسلِمِينَ »

«Видях мъж да се обръща [на ложето] в Дженнета заради дърво, което отрязал, защото се намирало насред пътя и пречело на мюсюлманите», (Рияду-с-саалихийн, 13-и раздел, 129-и хадис).

Уважаеми братя мюсюлмани!

Дори рутинни неща, които извършваме всеки ден и според шериата са (мубах), т.е. за тях не се пише нито севап, нито гюнах, ако са свързани с добър ниет (възнамерение), за тях също се пише севап.

Например, човек всяка нощ спи и по принцип от съня не се печели нито севап, нито гюнах. Обаче, ако един мюсюлманин си легне с “бисмиллях” и възнамери да стане на сутринта и да кланя сабах намаз (утринната молитва), то сънят му става ибадет (богослужение). Но също така трябва да знаем, че и обратното е валидно, т.е., ако тези действия са свързани с лошо намерение, тогава се пише гюнах.

Накрая, нека напомним, че този свят е временен и е нива, в която се сее сега, за да се берат плодовете в Къяметския ден.

Молим Всевишния Аллах да ни напъти към правия път и да ни удостои да сме от онези, които се възползват от тези блага!

И Го молим, Субханеху ве Tеаля, да ни събере в Дженнета!

Амин!

ИМÀМ БУХАРИ

(АЛЛАХ ДА СЕ СМИЛИ НАД НЕГО!)

           Цялото име на Имàм Бухари (البخاري) е: Ебу Абдуллах Мухаммед ибн Исмаил (أبو عبد الله محمد بن إسماعيل). Той е имàм (водещ учен) от имàмите на мюсюлманите. Живял е през 194-256 х. (приблизително 810-870 г.). Роден е в гр. Бухара (в днешен Узбекистан). Баща му бил от разказвачите на хадиси, но починал, докато той  бил малък.

          Бухари наизустил Корана, усвоил  арабския език и религиозните науки, като тефсир (тълкуване на Корана) и фъкъх (мюсюлманско право). Пътувал много с научна цел, посетил много страни и градове в събиране на хадиси, най-значимите от които са: Ирак, Египет, Медина и Дамаск.

         Още не достигнал шестнадесет годишна възраст, той вече знаел наизуст десетки хиляди хадиси.

          Най-значимата му книга е: „Ал-Джами‘у-с-сахийх” (الجامع الصحيح), която сред  мюсюлманите се прочула като: „Сахийху-л-Бухари” (صحيح البخاري). Тя е най-достоверната книга с хидиси. Той споменал, че я събрал в течение на шестнадесет години. Бухари разделил тази книга на раздели, които нарекъл „китāб” (كتاب), а всеки „китāб” разделил на подраздели, които нарекъл: „бāб” (باب). Слек което подредил разделите „китāб” по подредбата на разделите във фъкъха, като започнал с „Китāбу-л-вахйи” (Раздел за Божественото откровение – كتاب الوحي), след това „Китāбу-л-иймаани” (Раздел за вярата – كتاب الإيمان), след това „Китāбу-л-‘илми” (Раздел за знанието – كتاب العلم), след това „Китāбу-л-уду:” (Раздел за абдеста – كتاب الوضوء) и.н.

         В неговия сборник има 7 275 хадиса с повторенията. Без повторенията те са 4 000.

         За да изпитат Бухари, учените от Багдад го подложили на много интересен изпит. Те му прочели сто хадиса, но като размесили техните текстове и иснади, след което го питали за тях. В отговора си той ги съобщил в истинския им вид без да сбърка в нито един хадис!

         Причината за събирането му на тази книга – както самият Бухари споменава – е, че веднъж, както си седял при шейха си Исхак ибн Рахавейхи (Аллах да се смили над него!) някои от неговите другари казали на шейха му: „Да бяхте събрали в съкратена книга хадисите на Пророка (с.а.с.)”. Тази тяхна идея допаднала на Бухари и той решил да се захване с това. Така той започнал да събира хадисите (Аллах да се смили над него!).

ПЛОДЪТ НА СЪРЦАТА

 

       Пратеникът наричаше децата: “плодът на сърцето” и „светлината на очите”.

       Безподобно описание и отдаване на невероятна значимост… Детето е самото щастие… Детето е извор на щастие. Детето е радост за окото и сърцето. Животът на Пратеника (с.а.с.) е въплъщение на Корана. Неговата гледна точка също… Пратеникът (с.а.с.) нарича децата “светлината на очите”, а Коранът – “куррету а’йн” (радост за очите)…

       В Корана раждането на дете е описано като благовестие. А според Пратеника (с.а.с.) това е най-радостната вест. Ето защо Пратеникът (с.а.с.) дарил щедро Рафийе, която известила за раждането на сина му Ибрахим…

       Тази радост е израз на осъзнаване на благодатта на Онзи, Който създава и изпраща детето.

       Коранът предава молитвата на пророка Адем (а.с.), с която той иска благодетелно дете: “Ако ни дариш с читаво дете, непременно ще сме от признателните”, (Коран, 7:189).

       Предава се и молитвата на пророка Ибрахим (а.с.), чието желание да придобие дете Аллах е изпълнил: “Господи мой, стори мен и потомството ми да отслужваме молитвата намаз!” (Коран, 14:40).

       А колкото до препитанието, то Аллах казва: „…Ние храним и вас, и тях…”, (Коран, 6: 151).

       С горните знамения Всевишният ни дава следния урок:

       Той е Онзи, Който създава и Той е Онзи, Който осигурява препитанието. 

       А за нас остава единствено да се насочим към Него чрез искрените си молби…