Месец: февруари 2010

НАЙ-КРАСИВОТО СЪРЦЕ

НАЙ-КРАСИВОТО СЪРЦЕ

Веднъж млад мъж застанал в центъра на града, заявявайки, че той притежавал най-прекрасното сърце в цялата област.

Присъединила се голяма тълпа и всички те се възхитили на сърцето му,за това,че било съвършено.

В него нямало белег или недостатък.

Да,те всички се съгласили,че наистина това било най-красивото сърце,което някога са виждали.

Младият мъж бил много горд  и се хвалел много гръмко за хубавото си сърце.

Изведнъж  пред талпата се появил възрастен човек и казал: ”Защо твоето сърце не е почти толкова красиво,колкото моето?”

Насъбралите се хора и момчето погледнали към сърцето на стареца.То биело силно, но било изпълнено с белези.Имало места, където частите били разместени и били сложени други такива, но те не пасвали достатъчно добре и имало множество заострени ръбове.

Дори на някои места имало дълбоки отвори,където липсвали цели парчета.

Хората се възмутили…как би могъл той да твърди, че сърцето му е по-красиво, отколкото те смятат?

Младият мъж надникнал в сърцето на възрастния, видял състоянието му и се засмял.”Сигурно се шегуваш…”-казал той.”Сравни твоето сърце с моето, моето е съвършено, а твоето представлява бъркотия от белези и дупки.”

“Да,”-казал старецът, ”твоето изглежда прекрасно…но аз никога не бих го разменил за моето.Виждаш ли,всеки белег представлява човек,на когото съм дарил обичта си…Аз късам част от сърцето си и им я давам…и често те ми даряват част от техните сърца,която се наглася на празното място в моето сърце…но тъй като частите не са еднакви ,имам няколко груби ръба,които аз ценя,защото те ми напомнят за любовта,която сме споделили.

Понякога съм раздавал дял от сърцето си …,но другият човек не ми е връщал част от неговото сърце.Това са празните дупки… да даваш обич представлява риск.Въпреки че тези празни места са болезнени,те стоят отворени,напомняйки ми за любовта,която изпитвам към тези хора…и аз се надявам,че някой ден те могат да се върнат и да запълнят времето,когато съм чакал.Сега разбираш ли коя е истинската красота?”

Момчето стояло мълчаливо със сълзи, стичащи се по бузите му. То се приближило до възрастния човек, стигнал до съвършеното си младо и красиво сърце и откъснал едно парче.Поднесъл го на стареца с треперещи ръце.

Възрастният мъж взел подаръка му ,нагласил го в сърцето си и тогава хванал част от старото си, надупчено сърце и го поставил в раната в сърцето на младежа.

То паснало…,но не перфектно, като останали няколко остри краища.

Момчето погледнало в сърцето си, то не било съвършено както преди, но било по-красиво от всякога, откакто любов от сърцето на възрастния се вляла в неговото.

СЛЯПОТО МОМИЧЕ

СЛЯПОТО МОМИЧЕ

Имало едно сляпо момиче ,което презирало себе си, защото било сляпо. Тя мразела всички освен любимия си годеник. Той бил винаги до нея. Сляпото момиче казало, че ще се ожени за любимия си, само ако прогледне.

Един ден неизвестен човек дарил чифт очи на сляпото момиче и тогава то можело да види всичко,включително и годеника си.

Той я попитал: ”Сега, когато можеш да виждаш,ще се омъжиш ли за мен?”Момичето било изненадано, когато видяло, че годеникът й също бил сляп и отказало да се омъжи за него.

Годеникът й си отишъл, облян в сълзи и по-късно написал писмо на момичето, казвайки следното: “Скъпа моя, моля те, грижи се добре за очите ми!”

ПОУКА:Ето как човешкият ум се променя, когато се промени положението. Само малцина си спомнят какъв е бил предишният им начин на живот и кой човек винаги е бил до тях, дори и в най-трудните моменти.

Никога не приемай някой за гарантиран. Дръж всеки човек близо до сърцето си, защото би могъл да се събудиш един ден и да осъзнаеш, че си изгубил диамант, докато си бил забързан да събираш камъни. Помни винаги това през целия си живот!

Дърводелецът

Дърводелецът

Един много изкусен дърводелец, който вече остарявал решил да се пенсионира. Казал на неговия наемател за неговите планове да напусне работната къща и да живее по–спокойно със семейството си.

Заплащането щяло да му липсва, но той имал нужда от почивка.
Наемателят страдал да гледа как добрия работник си отива и го попитал дали би могъл да построи още една къща като лична услуга. Дърводелецът се съгласил на тази молба, но го уверил, че това бил последният му проект. Имайки предвид, че това е последната му къща, той не обърнал много внимание на тази къща. Не влагал сърце в работата си. Обърнал се към бедни работници и използвал долнокачествени материaли.Това бил неуместен начин да завърши работата си.

Когато всичко било готово, дърводелецът повикал шефа си и му показал къщата. Той му подал някакви листове и ключа от входната врата и му казал:

„Това е твоята къща, моят подарък за теб.”

Дърводелецът бил шокиран! Какъв срам! Само ако знаел, че строи собствената си къща, щял да я направи по–хубава от всяка друга!

Нашата ситуация може да се сравни с този дърводелец. Аллах Теаля ни е изпратил на този свят да построим нашите домове в дженнета като изпълняваме Неговите заповеди. Сега, трябва да решим как да построим домовете си, където ще живеем завинаги.

Да бъдеш мюсюлманин …

Да бъдеш мюсюлманин …

Да бъдеш мюсюлманин означава винаги да се усмихваш, въпреки трудностите, с които се сблъскваш – всичко е временно.

Това означава да поздравяваш хората от различните етноси и раси, да приветстваш всички миролюбиво, усмихвайки се на всички лица.

Това е да помагаш на възрастните и хората в нужда – да го правиш безвъзмездно, не за постигане на слава.

Да си мюсюлманин означава да се стремиш към перфектност в набожността и благодарността си към Аллах, да бъдеш искрен и скромен.

Това е равностойно на уважението към родителите, без да им се повишава тон.

Означава да се отдръпнеш, ако някой иска да те замеси в кавга.

Е, аз мога да бъда мюсюлманин по дела или само по име. Първото ме прави вярваш, второто – носи ми срам.

Като мюсюлманин, никога не трябва да бъда арогантен, да се изтъквам, да говоря безсмислени неща или да повишавам тон.

Трябва да уважавам всички християни, без значение как се отнасят те към мен. Трябва да е така, въпреки, че аз не смятам Исус (Иса А.С.) за “Спасител”.

Не мога да си позволя да прегрешавам на земята – добре знам кое е добро и кое – не, така че е добре да поправя миналото си. Няма да живея твърде дълго. Рано или късно ще се озова под земята, където няма да говоря нищо – ще говорят само моите дела. Няма да имам никакви грижи, никакви нужди.

Ще се срещна с Господаря… Но подготвил ли съм се за този Ден? От начина, по който изживях живота си, изглежда, че съм бил заблуден.

Въпреки че съм бил мюсюлманин, аз също ще бъда наказан за греховете си, ако се проваля – ще бъда пратен в Джехеннем (Ада) … Там е много по-различно от просто един затвор.

Това че съм мюсюлманин по никакъв начин не ме прави по-различен от останалите, ако делата ми са пропаднали.

Ако хората не забелязват Исляма в моите дела, тогава каква е моята цел? Няма нищо добро в моята същност, на което хората се противопоставят. Тогава трябва да застана пред Аллах в молитва и да го помоля да ме озари със светлината Си, да ми помогне да ходя без гордост по земята, да ме напъти.

Аллах ни създаде слаби, нуждаещи се, затова винаги можем да се обърнем за помощ към Него, когато животът ни е бъркотия.

Всевишният ни създаде, за да Му служим, не защото е имал нужда от нас или защото ще има такава.

Аллах ни създаде и ни посочи пътя, по който да живеем – в хармония, странейки от съперничество и кавги. Той ни каза коя трябва да бъде целта ни в живота, посочи ни Посоката…

Смятате ли, че ние сме способни да изберем начин на живот, който е по-добър за нас от този, който Създателят е предпочел за нас?!

По-добре е да спра да наранявам хората… Аллах дори брои женските сълзи, докато много други хора продължават да се страхуват. Страхът от смъртта, където няма да има заслон, никаква храна, е много депресиращ. Затова е време да протегна ръка и да породя добро у човечеството, защото твърде много хора живеят в умопомрачение.

Ако някой ме нарани, трябва ли аз да му отвръщам със същото?! Не може ли просто да му простя, ако имам светлината… Светлината на Аллах, която Той дарява на тези, на които пожелае – онези, които на колене Му се покланят. Това са хората, които са признателни на Аллах, благодарящи Му за подкрепата – онези, които не са позволили на живота да ги сграбчи…

Светът не е създаден само за мен, така че трябва да споделяме щастието и мъката на останалите. Затова нека съсредоточим погледа си към днешния ден – не към утрешните обещания.

Мюсюлманинът е този, който трябва да разпространява доброто, да потвърждава, че има едно единствено божество и Неговото име е Аллах. Ако не Го благославяш, ти ще се чувстваш самотен… Той е Този, който съживява мъртвото, затова го споменавай вечер, докато си в леглото си…

Благодарете Му, о, мюсюлмани, за всичките Му дарове, които все още не сте оценили! Неговото изпитание е бързо и неочаквано –Той го изпраща, за да ни изпита, да види как ще реагираме, но ние… се проваляме често пъти – за съжаление!

Живееш, за да се подготвиш за смъртта или умираш от желание за живот?

Живееш, за да се подготвиш за смъртта или умираш от желание за живот?

Познаваш Аллах, но не Му се подчиняваш. Четеш Курана, но не живееш според него. Познаваш  шейтана и продължаваш да се съгласяш с него.

Шейх Али Хасан Ел-Халеби е казал:

Смъртта е груба и страшна реалност, с която ще се срещне лице в лице всеки човек. Никой не притежава власт, нито сили, за да я избегне, нито и какъвто да ни е близък не може да я предотврaти. Смъртта е нещо, което се случва всяка секунда. Смъртта е нещо, с което се срещат млади и стари, богати и бедни, силни и слаби ….
Те всички са равни, в смисъл, че никой няма план или никакви средства, за да избяга от нея. Няма и начин някой да ти посредничи  тя да те избегне или да ти я отложи в пространството…”

„И за никой човек преди теб [о, Мухаммад] не отредихме да е безсмъртен. Щом и ти ще умреш, нима те ще бъдат безсмъртни? Всяка душа ще вкуси смъртта. И ви изпитваме със злото, но и в доброто има изпитание, и при Нас ще бъдете върнати.” (Ел-Енбия:34/35)

Наистина смъртта предизвиква страх в душите. Когато веднъж всички дела се запечатат с нея,а и с това след нея идват още по-страшни и ужасни неща. Нима има място, на което можеш да избягаш от неприятностите на гроба?

Без съмнение, никой от нас не знае къде ще завърши. Дали това ще е в Дженнета с ширина колкото земята и небето, или това ще е Джехеннема, чието гориво ще бъдат хора /човешки тела/ и камъни?

Ибрахим ибн Едхем /умрял 160 г.Хид./ (рахимехуллаху) е бил попитан относно следния айет:

„И рече вашият Господ: “Зовете Ме, и Аз ще ви откликна! …”

(сура Гафир: 60)

Било му е речено: „Ние молим Аллах, но Той не ни откликва.” А той (рахимехуллах) е рекъл: „Опознахте Аллах, въпреки това не му се подчинявате. Четете Корана, но не работите по него. Опознахте шейтана и въпреки това продължавате да се съгласявате с него. Твърдите, че обичате Пратеника на Аллах /с.а.с./, и наред с това изоставяте неговия суннет. Твърдите, че желаете Дженнета, а не работите за него. Твърдите, че се страхувате от Джехеннема, но не прекратявате с греховете. Казвате, че смъртта е реалност /нейзбежна/, но не се подготвяте за нея. Заели сте се с грешките на другите, а не виждате вашите. Консумирате подарените ви блага от Аллах, без да Му благодарите. Погребвате мъртвите, но не вземате поука.”

Тази реалност  трябва дълбоко да отседне в сърцата ви. Няма съмнение, че този живот е ограничен и че е с определено време, и без съмнение този край ще дойде… И този, който е бил праведен през целия си живот ще умре, а и всеки грешник ще умре. И смелият, който се е вдигнал срещу несправедливостта ще умре, а и онази зла душа ,която се опитва със зъби и нокти да се държи за този живот ще умре. И онези, които са си поставили високи цели и амбиции ще умрат, а и онези, които живеят скромен неангажиращ живот ще умрат.

Шейх Али Хасан Ел- Халеби е казал: „Следователно, не забравяйте значението на смъртта и преселението на Ахирета, и си припомнете много от своите грехове, които сте извършили и малкото добро, което сте направили. Не забравяйте доброто, че после така ще ви е необходимо и ще желаете да сте направили много, и за това го направте сега. Помислете за нещата, от които искате тогава да сте чисти, за това се очистете от тях сега.“

„И смъртната агония ще донесе истината: “Това е, което си избягвал.”

(сура Каф: 19)

Ето това е Аллах, как да не го обичаш?

Ето това е Аллах, как да не го обичаш?

Най-странното нещо е първо да Го oпознаеш, а после да не го заобичаш, да чуеш неговия глас как те зове, а ти все отлагаш да се отзовеш; да знаеш колко ценна и полезна е търговията с Него, а след това продължаваш да търгуваш с други! Да знаеш величината на неговия гняв, и въпреки това /продължаваш да/ му се съпротивляваш; да знаеш горчивината от уединението в прегрешението към Него, и после не тъжиш за хубавата и приятна атмосфера в подчинението към Него; да чувстваш подтиснатост и тревога в сърцето си, когато не чуваш за Него или думите Му, а после не копнееш по чувството на смиреност и успокоение от моленето и прославянето Му; да вкусиш горчивина и яд от привързаността на сърцето ти към някой друг заедно с Него, и след това не бягаш от онзи заради пропуснатите наслада и нежност, обръщайки се към Него.

А най-странното от всичко това е да разбереш, че имаш нужда от Него, и че от Него си зависим, а ти наред с това отвръщаш от Него и се задъхваш след онова, което те отдалечава от Него.

Върни се при Възвишения Аллах, и нека Той да бъде в очите ти, ушите ти, в твоето сърце и на твоя език. Недей тези четири органа никога да отделяш от Него Възвишения, защото никой от заблудата не се е избавил без неговото позволение и помощ. Наред с помощта на тези четири органа, а и пък никой не се е заблудил и не е загубил, до като не е отдалечил тези органи от Съвършения Аллах. Онзи, когото Аллах Милостивия напъти той чува, вижда, говори, движи се и протяга ръце, с помощта на Господаря си. А между другото онзи, който е заблуден; чува, вижда, говори и работи по своя преценка и следва страстите си.

Аллах Всемилостивия подобрява на хората лошия характер, приканва сърцата на отстъпника, опрощава греховете на грешниците, напътства заблудените, избавя угнетените, подучава невежите, просвещава разума от безмислици, подсилва слабите и дава подслон на нуждаещите се. А когато наказва, неговото наказание следва само, когато раб покаже своето ясно неподчинение и отхвърляне. Той няма да спусне Своето наказание , докато не призове своите раби да се завърнат и им докаже, че трябва само на Него да се покоряват.

Случайност ли е?

Случайност ли е?

Какво ще направиш, ако намериш часовник в пясъка?

Представи си че намираш часовник в средата на пустинята. Какво ще си помислиш? Че някой го е изпуснал? Или че часовника просто се е озовал там?

Разбира се никой нормален човек не би си помислил, че часовника е излязъл от пясъка.

Всички сложни части не може просто да са се появили от металите заровени в земята. Все някой трябва да е изработил този часовник.

Ако той отмерва точно времето предполагаме, че изобретателят му е интелигентен. Не може по случайност този часовник да работи (да е точен).

Кой друг може да показва точно времето? Помислете за изгрева и залеза. Тяхното време е толкова точно регулирано, че учените публикуват ежедневно във вестниците времето за изгрев и залез. А кой регулира времето за изгрев и залез? Ако часовника не може да работи без интелигентен изобретател, как е възможно слънцето да изгрява и залязва с такава точност? Това случайно ли е?

Помислете също и затова, че ние издържаме на слънцето (оцеляваме) само, защото е на безопасно разстояние от земята, средно на 93 милиона мили. И ако е само малко по-близо, земята ще изгори. Както и ако е по-далеч, земята ще се превърне в ледена планета и човешкия живот ще е невъзможен. Кой е преценил, че това е правилното разстояние? Може ли да е някаква случайност?

Без слънце растенията няма да растат. Тогава животните и хората ще загинат. Дали слънцето просто само е решило да стои там заради нас?

Лъчите на слънцето ще са опасни за нас, ако го нямаше озоновия слой в атмосферата. Атмосферата ни предпазва от вредните ултравиолетови лъчи. Kой е поставил този щит около нас?

Ние трябва да изживеем (видим) изгрева. Ние се нуждаем от слънчевата енергия и светлина да осветява пътя ни през деня. Но се нуждаем и от залеза. Имаме нужда от почивка, от вечеря и от сън. Кой управлява (регулира) този процес, за да получаваме това, от което се нуждаем?

Но ако имахме само слънцето и предпазването на атмосферата щяхме да искаме нещо по-красиво. Нашите дрехи ни осигуряват топлина и защита, но се стремим и да изглеждат красиво. Знаейки или нуждаейки се от красота, Създателят на изгрева и залеза също ги е направил смайващи(взимащи дъха).

Създателят, Който ни даде светлина, енергия, защита и красота заслужава нашата благодарност. А някои даже твърдят, че не съществува. Какво ли ще си помислят те, ако намерят часовник в пустинята. Точен, работещ часовник? Красиво изработен? Няма ли да си помислят, че този часовник си има изобретател? Интелигентен изобретател?

Такъв е Аллах за нас. Слава на Аллах!

Вяра и Щастие

Вяра и Щастие

Много хора го търсят не където трябва и се завръщат с празни ръце, изтощени тела и разбити сърца, така както се връща онзи, който е търсил корали в пустинята.

Да, хората са опитвали всякакви материални изгоди във вековете, както и плътските удоволствия. Никой, обаче, не е успял да открие щастието по този начин. Даже нещо повече – може би тези неща са ги докарали до задълбочаване на нещастията, до увеличение на огорченията. Следователно, в материализма ли е щастието?

Някои хора смятат, че щастието е материалното, в добрия начин на живот, в многото блага, в многото богатства…Ние обаче сме свидетели, че съществуват градове, области и държави, в които стандартът на живот е висок. При тях не съществува безработица, нито пък недоимък, а цари благоденствие. Въпреки това, тези хора чувстват неудовлетвореност, не са доволни от живота, който водят и търсят избавление от него – търсят щастие.

Следователно, многото богатства не носят щастие, нито пък са основната причина за постигането му. Даже понякога многото блага са причина за нещастието на притежателя им на този свят, предшестващ задгробния живот. Затова Аллах Субханеху ве Теаля в Свещения Коран заповядва:

„И да не те възхищават имотите им, нито децата им! Аллах иска да ги накаже с това в земния живот“.

(Теубе: 55)

Под думата „наказание“ тук се разбира грижите, тревогите и полагането на усилия за запазването и увеличението на тези богатства. Всъщност, това го забелязваме у всеки, който си е поставил за цел само забогатяването и това е обсебило личността. Такъв човек винаги е неспокоен, сърцето му е свито, малкото не го задоволява, нито пък многото богатство му е достатъчно. Това положение е обяснено много добре в хадиса:

„Който се грижи за ахирета /задгробния живот/, Аллах Субханеху ве Теаля дава в сърцето му задоволство, делата му са подредени, светските блага ще му идват, дори той да не ги търси. И онзи, който има за цел само светския живот, Аллах Субханеху ве Теаля ще направи бедността между очите му, разваля подредбата на делата му и не получава от светските блага освен, което му е определено“.

(Тирмизи)

Може ли щастието да бъде намерено в децата?

Рожбите на всеки родител са цвета на живота и украсата на света, но въпреки това много родители са нещастни, само защото децата им не следват техния път, или защото ги обиждат и наскърбяват. Колко са децата, които са нещастни, защото родителите не са им подсигурили условия за щастлив живот, а оттам следва и нещастието на родителите им?

Какви ли не случаи не съществуват по света, които показват лошото отношение между родители и деца?

Дали тогава щастието не би могло да бъде в научните постижения? Дали те могат да направят човека щастлив, след като са допринесли за по-лесния живот на хората? Отговора можем да намерим в изказването на прочутия американски психолог:

„Наистина, днес научните открития са проникнали до всяко кътче на човешкия живот и поради това, че някои започват да величаят и издигат в култ тези открития, виждайки в тях извор на човешкото щастие. Това обаче е достатъчно щастието да бъде унищожено…Това, което може да донесе щастие на хората, е съчетание между откритията, религията, човешките ценности и философията за живота“.

Тогава къде е щастието, което всеки желае така силно и се стреми да го намери на всяка цена?

Всъщност щастието е в самия човек, но то не е материя, която може да се види, не може да се измери в количество, не може да бъде купено, не може да се съхрани в склад…

Щастието е духовност, която може само да се почувства като пречистване на душата, спокойствие на сърцето, чистота на съвестта… Щастието е нещо, което произлиза от вътрешния мир на човека, а не се внася отвън!

Казва се, че един мъж се ядосал на жена си и се заканил да я направи нещастна. В отговор на това жената отвърнала спокойно:

– Не можеш да ме направиш нещастна, както не можеш да ме направиш и щастлива.

– Защо не мога? – запитал мъжът ядосан.

– Ако щастието беше заплата, можеше да ми я спреш, ако беше накит, можеше да ме лишиш от него, обаче то е нещо, което не притежаваш нито ти, нито който и да е от хората – бил отговорът на жената.

– Тогава какво е щастието? – изкрещял мъжът.

На това жената отвърнала спокойно и уверено:

– Аз намирам щастието във вярата и в религията. Вярата ми е в сърцето, а в сърцето никой не може да проникне, освен Аллах Субханеху ве Теаля. Ето това е истинското щастие, което не може да го даде човек, нито пък може да бъде взето от онзи, комуто е дадено. Ето как един от вярващите, който е почувствал щастието, макар и беден, изразява това чувство:

„Ние живеем в щастие. Ако царете разберат за него, ще воюват с нас, за да ни го отнемат“.

След всичко това можем да кажем, че търсенето на щастие е лично дело на всеки, но нека всеки да го търси там, където може да го намери.

Една чаша мляко

Една чаша мляко

Един ден, бедно момче, което продавало стока от врата на врата, докато се прибирало от училище, установило, че имало само една нищожна монета от 10 цента, а се чувствало гладно. То решило, че би могло да поиска нещо за хапване в следващата къща.
Но когато на вратата се появило едно младо момиче, бедното момче просто поискало чаша вода, въпреки глада си. Виждайки вида му, момичето предположило, че момчето вероятно е гладно, затова му донесла голяма чаша мляко. То бавно я изпило и след това попитало: „Колко ви дължа?” „Не ми дължиш нищо.” – отговорила тя. – „Майка ни ни е учила никога да не приемаме пари за добротворството.
„В такъв случай… Благодаря ви от сърце!” Когато младият Х. Кели напуснал къщата, той не само се почувствал физически по-стабилен, но и вярата му в Бог се заздравила. Като цяло състоянието му се било подобрило.

Години по-късно, младото момиче се разболяло сериозно. Местните лекари били объркани. Те я изпратили в големия град и помолили специалист да се заеме с рядкото й заболяване. Д-р Х. Кели бил извикан за консултация. Когато той чул името на града, от който идва неговата пациентка, странна светлина озарила очите му. Той веднага се изправил, запътил се към коридора на болницата, за да намери стаята й. Облечен в своята лекарска престилка, той влязъл, за да я види. Познал я от първия миг. Докторът се върнал в своята  консултационна с категоричната готовност да даде всичко от себе си, за да спаси живота на тази млада жена. От този ден, той се заел изключително отговорно със случая. След тежка борба, битката била спечелена. Д- р Кели поискал да му изпратят сметката за лечението на неговата пациентка, за да направи някаква справка. Той я погледнал, написал нещо на крайчето й, и я изпратил в стаята на пациентката.

Жената се притеснявала да я погледне, защото била сигурна, че ще трябва да посвети останалата част от живота си за изплащане на огромната сума за лечението. Но поглеждайки я, нейното внимание било привлечено от написаното на едно от крайчетата върху чека. Тя прочела следното:
„ Всичко е изплатено с една чаша мляко.” – (подпис) – д-р Х. Кели. В този момент очите на младата жена се изпълнили със сълзи на радост, а щастливото й сърце изрекло – Благодаря Ти, Господи, че Твоята любов се проявява наоколо чрез хорските сърца и ръце!

ЗНАНИЕ ИЛИ БОГАТСТВО?

ЗНАНИЕ ИЛИ БОГАТСТВО?

15-годишна сестра прави сравнение между знание и богатство.

  1. Знанието пази теб, докато ти пазиш богатството.
  2. Знанието се увеличава, когато се разпространява, докато богатството намалява, когато даваш на други.
  3. Знаещият човек може да бъде беден, но не може да бъде измамен, докато богатият може да бъде неграмотен и лесно може да бъде измамен от някого.
  4. Знанието е дар от Аллах и е наследено от Неговите Пратеници, докато богатството е наследено от Фараона.
  5. Знанието увеличава нечия вяра в единството на Аллах (теухид), докато богатството отклонява човек от изучаването на Свещения Куран, ахкям  от Аллах, Сунната на Пратеника (с.а.с.) и Шариата (ислямския закон).
  6. Знанието прави човек скромен (благоприличен), докато богатството прави човек арогантен.
  7. Пратеника Мухаммед (с.а.с.) е живял в нищета (немотия), но е бил много интелигентна личност, затова той е спечелил титлата Най-великия лидер на човечеството, докато неговите гонители живели в охолство, но били невежи, и поради тази причина те са известни като “Джахил”.
  8. Можем да завършим като кажем, че е по-добре да живеем скромен живот, но да бъдем ОБРАЗОВАНИ, вместо да водим разточителен живот, а да бъдем необразовани.

Дано Аллах да ни покаже правият път. Амин!

НАСРЕДИН ХОДЖА И РИБАТА

НАСРЕДИН ХОДЖА И РИБАТА

Докато едни хора седели около трапезата и хапвали риба, се появил Насредин ходжа. Един от трапезата казал: „Насредин ходжа има навика да седи откъм най-голямата риба, затова сложете големите риби в една чиния, оставете ги в оня далечен кът от къщата и го поканете да хапне с нас малките рибки”. Речено–сторено. Направили, както се разбрали и му казали:

– „Какво ще кажеш за рибите, хей, Насредин ходжа?”

Отвърнал: – „Кълна се в Аллах, ненавиждам ги, защото баща ми почина в морето и рибите го изядоха”.

Казали му: – „Заповядай да хапнеш, за да отмъстиш за баща си”.

Той седнал, протегнал ръка към една малка рибка, после я поставил до ухото си, но очите му били в онази чиния с големите риби в далечния кът на къщата. След което казал: – „Знаете ли какво ми казва тази рибка?”

Всички отвърнали задружно: – „Не знаем”.

Насредин ходжа казал: – „Тя ми казва, че тя не присъствала на смъртта на баща ми, защото е малка и не била жива тогава. След това ми каза: Иди при онези големи риби в далечния кът на къщата, те са присъствали на смъртта на баща ти и те са го изяли”.