Месец: януари 2010

Имайте си остров или вие самите бъдете остров!

Имайте си остров или вие самите бъдете остров!

Известният пътешественик Томас Кук наблюдавал по време на една своя експедиция в Атлантическия океан милиони пищящи птици, летящи в кръг. Уморените птици, чийто писък бил заглушителен, се спускали към вълните на океана. Така те слагали край на живота си, останали без сили и изход.

Свидетел на странното поведение на тези птици бил не само Томас Кук, но и местните рибари. Орнитолозите установили, че тези прелетни птици се събират специално на това място от различни краища на света, но не разкрили тайната на тяхната саможертва.

Истината била научена едва в средата на миналия век. На мястото на това необичайно събитие имало някога остров. Той се намирал на пътя на прелетните птици. Веднъж на острова имало земетресение и островът потънал. Хората така и не разбрали какво се е случило на острова, но той бил любима спирка за прелетните птици. От хиляди години насам те си почивали на него,сякаш в гените им бил закодиран този остров и по инстинкт го намирали и отморявали там… Когато не намирали потъналия от земетресение остров, останали без сили от дългия полет, птиците се отпускали немощно в дълбините на океана.

Островите, които са пристан за прелетните птици, имат голямо значение. Нека сега се запитаме дали си имаме остров, на който да се съвземем. Имате ли свой остров, на който да отседнете, да си поемете дъх, да се възстановите след дългия път на живота, за да продължите с пълни сили напред? Открихте ли своя остров,така жадно и отчаяно търсен от вас? Открихте ли доверен приятел; спътник, на когото можете да разчитате; партньор, с когото да се чувствате спокоен; цел, на която да посветите живота си? Я се огледайте около себе си… Представете си приятелите, които намират опора във вас и в които вие намирате утеха… А после прогледнете за истината: колко острова имате, на които можете да намерите пристан…И за колко ваши приятели вие сте остров, на който те да спрат, да намерят подслон и да се възстановят?

Красотата на жената

Красотата на жената

Веднъж запитали една жена, която сияела с красотата си:
– Какъв грим използвате?

Тя отговорила:
– За устните ми – изричане на истината.
– За очите ми – свеждане на погледа.
– За ръцете ми – хранене на нуждаещия се.
– За тялото ми – извършването на намаз.
– За сърцето ми – любовта към Пророка (с.а.с).
– За разума ми – вярата в Исляма.
– А за душата ми? За душата ми – смирение и подчинение пред Аллах (с.т).

Ахмед Дидад

Ахмед Дидад

Шейх Ахмед Дидад е роден през 1918 г. в Индия. През 1927 г. се преселва заедно с баща си в Южна Африка. Там той работи като продавач в магазин за хранителни стоки. През 1959 г. започва да се занимава с призив към Исляма. Създава центъра “Ес-Селям” в гр. Дирбан, Южна Африка. В началото на петдесетте години издава първата си книга, озаглавена “Какво казва Библията за Мухаммед”. По-късно написва и една от най-добрите си книги “Дали Библията е слово на Аллах”. Всичките му – около двайсет книги – са преведени на арабски, английски и много други езици. Повечето от тях са свързани с метода на призив към Исляма. През 1986 г. получава награда от крал Фейсал, от името на участващите в Международната Ислямска Конференция. Женен е и има четири деца.

Нека Аллах да бъде доволен от него и всички нас. Ахмед Дидад разказва следното: “Приеха ме на работа в магазин близо до едно от най-големите мисионерски училища. Всеки ден учениците от училището идваха да пазаруват в магазина. Когато разбраха, че съм мюсюлманин започнаха да ми се подиграват. Говореха за Исляма и за много неща, свързани с него, за които като мюсюлманин не бях чувал дотогава. Задаваха ми въпроси, на които не можех да отговоря, като например: “Знаеш ли, че Мухаммед бил женен за много жени?” Аз като мюсюлманин не знаех за това. “Знаеш ли, че Мухаммед е разпространил вярата си с меч?” Аз и това не бях чувал. “Знаеш ли, че той преписал Корана от евреите и християните, като променил някои неща, които той решил за правилни?” Аз мълчах.

Като начало беше доста трудно да слушам тези неща, нали все пак бях мюсюлманин! Какво можех да направя? Как можех да отвърна на техните въпроси? Как, като нямах никаква представа и знание за това, което говореха те? Трябваше ли да напусна работа, за да спася вярата си в тези тежки дни, когато доста трудно се намираше работа за нас, мюсюлманите!

През един почивен ден отидох в една книжарница, в която продаваха стари и евтини книги. Започнах да ровя в купчината пред мен и да търся подходяща за четене книга. Не след дълго очите ми се спряха върху едри и проядени от буболечките букви “Изхарул хак” – това бе заглавието на книгата, която вече държах в ръцете си. Беше доста стара, отпечатана в Индия през 1915 г., три години преди да се родя.

Тази книга промени живота ми и може би, ако не я бях намерил, не бих ви разказвал днес нито за Християнството и Юдаизма, нито пък за Исляма. Ето така започна всичко преди петдесет години.

Завистта

Завистта

Завистта е болест на народите, както известява Пратеникът на Аллах (с.а.с), щом се появи в даден народ тя го унищожава като сее развала, омраза и разединение.

Завистта е показател за слабостта на човешката душа, тя е една от нейните болести и е била първото прегрешение, когато сатаната Иблис завидял на Адем (а.с) за благата, които Аллах му дал… Не се подчинил на Аллах като отказал да направи поклон(седжде) на Адем (а.с). Завистта е пожелание от страната на завиждащия за изгубване на благата от онзи, който ги притежава, независимо дали завиждащият желае той да ги притежава, или не.

Завистта е строго забранена (харам): „Или завиждат на хората за онова, което Аллах им дари от Своята благодат?…”, откъс от Корана.

«Не си завиждайте, не повишавайте помежду си неправомерно цените на стоките, не се мразете, не си обръщайте гръб…», хадис.

«Предпазвайте се от завистта, наистина завистта изяжда добрините, както огънят изяжда дървата!», хадис.

Оттук се разбира, че завиждащият възразява срещу волята и мъдростта на Аллах. И тъй като това негово деяние е без никаква полза за него, всъщност той си вреди както за Земния, така и за Отвъдния живот.

Урочасването е от завистта. «Урочасването е истина. Ако има нещо, което да изпревари съдбата, то е урочасването», хадис.

Ако се питаме защо евреите от едно време са се стремели да навредят на мюсюлманите и да ги ликвидират, то една от причините за това може би е в завистта. “Мнозина от хората на Писанието, поради завист в душите, желаят след като сте повярвали да ви превърнат пак в неверници, след като им се разкри истината…”, откъс от Корана.

Не е от завистта човек да си пожелае притежаването на дадено благо, което го има и при други без то да се изгуби при тях. «Няма завист в две неща: човек, който Аллах го дари с богатство и той упорито го изразходва в правото, и човек, който Аллах го дари с мъдрост и той с нея отсъжда и я преподава», хадис.

За лек от въздействието на урочасването и завистта се препоръчва четенето на Коран и отправянето на дуа. Пратеникът на Аллах (с.а.с) ни завещава да четем Сура “Феляк” и сура “Нас”, за да предотвратим злото на завиждащите.

Кое е най-голямото благо?

Кое е най-голямото благо?

Един въпрос: Кое е най-голямото богатство на света? Можем да зададем въпроса и по друг начин:-Хората по света желаят да притежават различни неща. Дори ги притежават. Но кое е най-ценното измежду тях? Сякаш чувам какво казвате: -Здраве, охолство, почит, възможности… Веднага трябва да кажем, че това са блага, но нито едно не е най- голямото, най-ценното благо.

Позволете ми да посоча няколко примера, които ще ни дадат отговор на въпроса кое е най-ценното, най-незаменимото благо…

Един бедняк, куц, еднорък и сляп седял в джамията и искрено се молел:

– Създателю мой, благодаря за благата, с които си ме дарил!

Друг човек, който седял зад него, се смутил и го попитал:

– За кои блага благодариш, та ти какво притежаваш? Нямаш ръка, куцаш и ни виждаш. И на всичко отгоре благодариш за благата?!

Беднякът се обърнал към посоката, от която идвал гласът, и отговорил:

-Ей, небрежнико, Аллах ме е дарил с такова сърце, с което съм му повярвал и се чувствам щастлив и спокоен!

И добавил:

– Ти познаваш ли по-голямо благо от вярата в Аллах? Кое богатство на света се равнява на това? Дори човек да притежава всички блага на този свят, ако е безверник, той не притежава нищо. Никое благо на света не може да превърне безверието в щастие.

Човекът зад него се замислил и, кой знае, сигурно още мисли.

Нека да дадем още един пример.

Билял Хабеши размишлявал в ъгъла на джамията. Кой знае за какво си мислел, но от време на време се провиквал:

– Аллах, Аллах…

Наблизо бил и достопочтения Омар, който сметнал това за нередно и се оплакал на Пратеника на Аллах (с.а.с):

– Пратенико на Аллах, Билял ме безпокои в джамията. От време на време вика със силен глас “Аллах, Аллах…”

– Попита ли го защо прави така?

– Не, не го попитах.

– Тогава повикай Билял – да го попитаме заедно.

Билял дошъл. Пратеникът на Аллах (с.а.с) го попитал:

– Билял защо от време на време се въодушевяваш?

Ето какъв бил отговорът на Билял:

– О, Пратенико на Аллах, Всевишният те е дарил с всичко, но не ти е дал правото ти да определяш кой да повярва и кой не. Мисля си, ако ти определяше кой да повярва и кой не, дали на роб като мен щеше да се падне честта да повярвам в Аллах още в първите дни на исляма. Около теб са лидерите и ръководителите на Мекка. Сигурно би поискал първо те да ти повярват. Кой знае кога щеше да дойде редът но черен роб като мен. Но сега аз съм удостоен с тази чест. Удостоен съм с честта, не сполетяла още лидерите на Мекка. Мислейки за това, не можех да се сдържа и от време на време се провиквах. Разбери ме, Омар, и ми прости!

Какво ще кажете? Кое е най-голямото благо? И ние ли трябва да благодарим както Билял Хабеши? Удостоени ли сме с това благо? Дали изобщо се замисляме?

МОДЕРНИЯТ СТРЕС И ЛЕЧЕНИЕТО СПОРЕД СВЕЩЕНИЯ КОРАН

МОДЕРНИЯТ СТРЕС И ЛЕЧЕНИЕТО СПОРЕД СВЕЩЕНИЯ КОРАН

Стресът е един от най-често срещаните проблеми на съвременния свят. Установено е, че той е в основата на най-разпространените заболявания като пептична язва, коронаро-сърдечни проблеми, депресия, авто-имунни болести, хипертония, диабет и дори рак. В по-леката си форма той се изявява като непрекъснато напрежение без способност за отпускане, нервност и агресивно поведение в работата, училището или дома. Разпространените медицински проблеми като главоболие, безсъние и анормален апетит са също последствия на стресови състояния. Никой не е защитен от стрес, но някои от нас са по-лесно податливи на влиянието му от други.

Основните фактори, които предизвикват стрес, са следните:

  1. Страх от неизвестността и безсилни опити да се правят предвиждания и да се контролира съдбата.
  2. Загуба на любими хора и скъпи за нас неща и безсилието да възстановим загубеното.
  3. Вътрешен конфликт между сърце и разум; между известната ни истина и нашия провал да се придържаме към нея. Този конфликт се получава, тъй като много често придържането към истината и правилното е свързано с необходимостта от промяна на навиците ни или начина на живот, към които ние сме пристрастени поради една или друга причина от рода на удоволствия, забавления, вкус, гордост, предразсъдъци за расова или народностна принадлежност и т.н.

Нека изследваме как Свещеният Коран третира подобни ситуации.

1. Нашите загуби са изпитание за нас.

И непременно ще ви изпитаме с малко страх и глад, и с отнемане от имотите, душите и плодовете. И благовествай търпеливите, които, щом беда ги сполети, казват: “Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме.” Върху тях има благослов и милост от техния Господ. Те са напътените…” (2:155-157)

По този начин, вярвайки в Аллах, ние отхвърляме идеята за „собственичество” над живота и нещата. Успокояващо е вярването, че всичко принадлежи на Аллах и рано или късно ще се завърне при Него. Ако ние не сме собственици на дадено нещо, защо да оплакваме загубата му?

2. Нашата съдба е предопределена.

Ние нямаме контрол над този момент. Частта, над която имаме контрол е свободата ни в определени граници и воля, която се изразява в делата ни, в избора ни да правим добро или лошо, да вярваме или да не вярваме в Аллах. Ние не можем да контролираме неща от бъдещето, несвързани с нашите действия. Не е наше решението дали да имаме син или дъщеря, дали те ще бъдат с черни или сини очи и т.н. Друг решава дали утре ще ни сполети катастрофа и кого точно от нас ще засегне. Да се безпокоим преждевременно за подобни събития е безполезно.

3.Отхвърлянето на вярата е определено като болест в Свещения Коран.

Отричането на истината е резултат на безсмислена гордост и самозалъгване.

Носят в сърцата си болест и им надбави Аллах болест. За тях има болезнено мъчение, защото са лъгали.” (2:10)

По такъв начин, след като лъжем самите себе си, ние установяваме вътрешен конфликт – между сърце и разум. В усилие да контролира този конфликт мозъкът ни изпраща сигнали към жлезите, секретиращи хормони, какъвто е адреналинът, който води до зачестяване на сърдечния пулс и изпотяване. Този конфликт, породен от самозаблуда или съзнателно отхвърляне на истината, може да се дължи, както на “МАЛКИ” престъпления като кражба или измама, така и на големи престъпления, като отричането на Бог.

Опирайки се на примери от Свещения Коран, определяме три състояния на душата, които могат да бъдат разгледани и като етапи в нейното израстване:

  • Нафсун аммара (повеляваща зло душа)

И не оневинявам себе си. Наистина душата повелява злото, освен онази, която моят Господ помилва. Моят Господ е опрощаващ, милосърден.” (12:53)

Този вид душа подтиква към чувствени удоволствия, страсти и гняв, завист, лакомия и горделивост. Нейните интереси са удоволствията на тялото, задоволяване на физическия апетит и егото.

Хадис: «Твоят най-яростен враг е твоето его, което обитава тялото». (Бухари).

Ако този вид зла душа не бъде овладяна, тя неизменно ще доведе до необичаен стрес и следващите го ефекти.

  • Нафсун левваме (укоряваща се душа).

И кълна се в укоряващата се душа.“ (75:2)

Тази душа е осъзнала злото, моли Бог за прошка и милост, покайва се и се старае да се промени към по-добро и да достигне спасението си.

И други, които си признават греховете… Смесиха доброто деяние с друго – зло. Аллах ще им приеме покаянието. Аллах е опрощаващ, милосърден”. (9:102)

Хадис: «В нас има два гласа. Единият подтиква към добро и потвърждаване на истината. Който го почувства трябва да знае, че това идва от Аллах. Другият глас е от нашия враг (шейтана). Той води към съмнения, утвърждаване на заблудите и поощряване на злото. Който почувства това, трябва да търси спасение при Аллах от прокълнатия Сатана».

Укоряващата душа предупреждава хората за техните напразни желания, води и отваря врати към целомъдрието и праведността. Тя е положителна стъпка в духовното израстване.

  • Нафсун мутмаинна (успокоена душа).

О, душа успокоена, завърни се при твоя Господ доволстваща, заслужила благосклонност! Влез сред Моите раби, влез в Моя Рай!” (89:27-30)

Това е най-високият етап в духовното развитие. Успокоената душа е в състояние на пълноценно щастие, удовлетвореност и спокойствие. Тази душа е в мир, защото е осъзнала, че независимо от провалите в този свят, тя ще се завърне при Аллах. Пречистена от напрежението, тя излиза от битката с препятствията, които са пречка за успокояването на сърцето и разума.

Какво трябва да правим в състояние на паника и отчаяние?

B паниката поведението на невярващите е различно от това на вярващите. Невярващият в Аллах няма към кого да се обърне, да поиска, да се надява и да очаква милост и опрощение. Неговият живот е животът в този свят, а над него той няма контрол. Така неверниците се потапят още по-дълбоко в депресията и увеличават погрешните стъпки. Един от най-честите резултати за неверниците в стресови състояния е търсенето на успокоение в алкохола, което ги превръща в алкохолици или пристрастени към успокоителни медикаменти.

Вярващият, от друга страна, трябва да прави следното в стресови ситуации:

  • Да увеличи споменаването на Аллах (зикр).

Онези, които вярват и сърцата им се успокояват при споменаването на Аллах. О, да, при споменаването на Аллах сърцата се успокояват.” (13:28)

  • Да увеличи молитвите.

О, вярващи, искайте помощта на Аллах с търпение и молитва! Аллах е с търпеливите.” (2:153)

  • Да се моли за опрощение.

И казвах: “молете вашия Господ за опрощение! Той е многоопрощаващ.” (71:10)

В допълнение към изброеното, от нас се очаква да не спираме със самите себе си по пътя към усъвършенстването си.

„…Аллах не променя хората, докато те не променят себе си…” (13:11)

В заключение, бих обобщил, че стресът е резултат от загубата на вътрешния мир, дължащ се на конфликти вътре в самите нас, което води до външни прояви на разстройства в поведението и здравето ни. Вътрешен мир може да бъде постигнат само чрез вярата в Аллах, Всемогъщия. В трудните моменти – помнете Аллах, споменавайте Го често и се молете за помощта Му и опрощението Му.

„…За онзи, който се бои от Аллах, Той ще стори изход”, (65:2).

Д-р Шахид Aхар

Свърши вече, всичко свърши!

Свърши вече, всичко свърши!

Още от детство си се страхувах от тесните места и ги отбягвах. Не можех да дишам, все едно че някой ми запушваше устата. По-късно разбрах, че това е болест, но така и не успях да си помогна. И сега… сега трябва да вляза в най-тясното място на света?

Увиха ме в кефен (бяло платно, саван) и ме поставиха внимателно в ковчега. Много добре чувах гласовете на хората около мен и въпреки, че очите ми бяха затворени, виждах всички до един. Те ме оплакваха:

– Толкова млад умря!

Да толкова млад умрях, а имах още много неща да свърша. Не бях изплатил все още телевизора и колата. Исках да отворя голяма фирма, в която да назнача всички, които обичах. И газ за парното не бях поръчал, а зимата наближаваше.

Потънал в мислите си чух един гръмогласен глас, който ме изплаши:

– Всичко свърши!

Ох, де да не беше свършило… Как се случи, как можа да се случи тази злополука, бях толкова добър шофьор?!

Докато се опитвах да си спомня какво се беше случило, забелязах, че роднините и приятелите ми са ме наобиколили, за да ме видят за последно. Забелязах четири ръце, които се опитваха да сложат капака на ковчега. Опитвах се да извикам: «Недейте, недейте!», но не извадих някакъв звук. Стана съвсем тъмно. Виждаше се само оскъдна светлина отстрани измежду дъските. Вероятно капака не пасваше както трябва.

О Аллах, какво ще стане сега с мен?! Какво ще се случи с мен?!…

От страх не можех да мисля за нищо друго. Вдигнаха ме, изглежда сякаш бях на раменете на приятелите ми. Валеше. Капките се чуваха ясно, въпреки че скърцането на пироните от време на време ги надвиваше. Сигурно отивахме към джамията за молитвата за починали… Тя се намира на ъгъла, много близко до моята къща, но някак си не бях успял да я посетя…

Исках да се променя. Да, сериозно си го бях наумил. Исках да се отърва от лошите си навици, от които всички се оплакваха. Исках да започна с всекидневните молитви, да стана добър мюсюлманин. Да, искаше ми се да стана добър човек. Как се случи тази злополука?

Отново този силен глас:

– Свърши вече!

Скоро след това свърши и молитвата. Когато имамът се обърна към присъстващите и ги запита какъв човек съм бил, някои от тях не отговориха. Да, бях им задължен. Но ако не беше тази злополука, щях да ги помоля за прошка, щях да поправя грешките си.

Отново ме вдигнаха, излязохме от двора на джамията. Почувствах как ковчегът ми беше носен наклонен и тогава разбрах, че изкачваме стръмния път, който водеше към гробището. Дъждът се усили. Усетих как кефенът ми се намокря на места от проливния дъжд, който проникваше през процепите на дъските. Въпреки всичко това се вслушах какво се говори отвън. Някои от приятелите ми обсъждаха застоя на пазарната цена, а други коментираха филма от миналата вечер. Единият от тези, които носеха ковчега ми, прошепна на този до него:

– И тоя намери кога да умре. Станахме вир-вода!

Не, това което чувах не можеше да бъде истина! Та това не са ли моите приятели, заради които жертвах съня си дори?!

След известно време пътуването ни приключи. Капакът на ковчега беше отворен отново, няколко ръце хванаха безжизненото ми тяло и ме спуснаха в някаква дупка, чието дъно бе пълно с вода.

Когато се огледах наоколо си казах:

О, Господи мой, нима това е гроб! Защо до сега не съм се замислял дори, че ще вляза тук?!

Никой не чуваше моите стонове, а приятелите ми дори се състезаваха кой по-напред да сложи дебелите дъски отгоре ми.

Останах отново на тъмно и безпомощно започнах да се моля:

Господи мой, няма ли още една възможност, за да стана Твой достоен раб и да превърна гроба си в градина от Райските градини?…

Същият глас отново ми каза:

– Свърши вече, всичко свърши!

Бях потресен от звука, който издаваха дъските, с които бе покрит гробът ми, когато пръстта, която хвърляха с лопати, падаше върху тях. Този звук ми напомняше за гръмотевиците. С последни усилия успях да скоча от мястото си и отворих очи. Лежах в своето хубаво легло, в стаята си, и бях сънувал страшен кошмар. До мен беше застанал мой приятел – доктор от съседната къща и се опитваше да ме свести, казвайки:

– Свърши вече, всичко свърши!

Бавно се изправих от леглото, целият облян в пот. Навън валеше проливен дъжд, а от гръмотевиците, къщата се тресеше. Опитвах се да се съвзема, а всички край мен ме гледаха учудено. Казах:

– Господи мой, благодаря ти с цялата си душа! Какво щях да правя, ако не ми беше дал още един шанс, за да стана Твой добър раб?!…

Насреддин ходжа и петелът

Насреддин ходжа и петелът

Бедният Насреддин ходжа бил назначен за съдия на града си, но заплатите му се забавили. Наближил Курбан-байрямът, а той нямал нито какво да принесе в курбан, нито какво да купи. Вечерта се оплакал на жена си, като й съобщил в какво притеснено положение се намира и че няма възможност да принесе курбан.

А тя му отвърнала: Не се измъчвай, аз имам един хубав петел, който съм угоила, така че, настъпи ли Курбан-байрямът, ще принесем него в курбан.

Новината обаче достигнала до съседите му и не щеш ли, те му подарили тридесет овни, докато той бил на байрам-намаза и нищо не подозирал. Когато се върнал в дома си и видял курбаните в двора, казал на жена си: Откъде е всичко това?

Отвърнала: Подари ни еди-кой си, еди-кой си, еди-кой си,… и така, докато не изредила всички от техните познати.

Тогава Насреддин ходжа възкликнал: Ей, жено, запази този наш петел, че той е по-скъп за Аллах от Исмаил, сина на Ибрахим (а.с.), за неговото изкуплението бе изпратен един овен, а за това на петела ни – тридесет!