Месец: декември 2009

ИСЛЯМСКИЯТ ПОЗДРАВ

ИСЛЯМСКИЯТ ПОЗДРАВ

Всевишният Аллах казва: «И щом ви поздравят с поздрав, поздравете с по-хубав от него или отвърнете със същия!..», 4:86.

Ебу Хурейра (р.а.) разказва, че Пратеникът (с.а.с.) е казал: «Задълженията на мюсюлманина към своя брат мюсюлманин са пет: да отвръща на неговия селям; да го посещава, когато е болен; до присъства на неговото дженазе (погребение); да се отзове на поканата му; и когато кихне и каже „елхамдулиллях”, да му каже „йерхамукеллах”». Муслим.

Ползата от селяма:

Ебу Хурейра (р.а.) разказва, че Мухаммед (с.а.с.) е казал: «Не ще влезете в Дженнета, докато не повярвате. Не ще бъдете (истински) вярващи, докато не се обичате един друг. Да ви посоча ли нещо, което ако извършите, ще се заобичате? Разпространявайте сред вас селяма».

Муслим.

Бераа (р.а.) казва, че Пратеникът (с.а.с.) е рекъл: «Когато двама мюсюлмани се срещнат и си стиснат ръце, Аллах им опрощава греховете преди още да са се разделили».                                                         Ебу Дауд.

Шериатското становище за даването на селям:

Даването на селям е желателен суннет, а отговорът – според предишния айет – е ваджиб (задължителен). Но когато човек е в тоалетна или спи не е желателно да се дава селям или да се отговаря на селяма.

Общи правила при даването на селям:

1.              Движещият се поздравява седналия.

2.              Влизащият поздравява тези, които са вътре.

3.              Малките дават селям на големите.

4.              Не се дава селям на извършващите големи грехове и непокорните, освен ако се цели тяхното напътствие.

v                 Избавлението от гробното наказание се постига с:

I. Извършване на следните четири неща:

1.              Редовно отслужване на петкратния намаз.

2.              Раздаване на садака (милостиня).

3.              Четене на Коран.

4.              Правене на зикир (споменаване на Аллах) – тесбих, текбир…

II. Предпазване от следните четири неща:

1.              Лъжа.

2.              Измама.

3.              Скъперничество.

4.              Разнасяне и разпространяване на клевети.

v                 «Който не е милостив към хората, и Аллах не ще е милостив към него».                                                                                                                                            Муслим.

v                 «Не е позволено на мюсюлманина да се разсърди на своя брат (да не му говори) за повече от три денонощия…». Бухари и Муслим.

v                 Престояването по пътищата не е желателно в Исляма.

Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казал на сахабетата: «Пазете се да престоявате по пътищата». Сподвижниците казали: “Но Пратенико на Аллах, необходимо ни е да престоим, за да беседваме”. Пратеникът (с.а.с.) казал: «Ако няма друга възможност освен да престоявате, отдавайте дължимото на пътя». Казали: “Какво е дължимото на пътя, о, Пратенико?“ Той отговорил: «Да свеждате поглед (пред забраненото от Аллах), да възпирате огорченията, да отвръщате на поздрава, да повелявате одобряваното и да забранявате порицаваното».                                                                                                                                                                 Бухари и Муслим.

Аллаху Теаля казва: «О, вярващи, откликвайте на Аллах и на Пратеника, щом ви зове към онова, което ще ви съживи! И знайте, че Аллах стои между човека и сърцето му, и че при Него щи бъдете събрани», 8:24.

Една от извадките на този айет е, че полезният, истинският живот е именно този, който е изграден върху подчинението на Аллах и на Неговия Пейгамбер (с.а.с.). Който не може да осъществи това подчинение, той няма този истински живот, а по-скоро живее живот, който е по-лош даже от този на животните. Истинският и добрият живот е животът на онези, които откликват явно и скрито на Аллах и на Неговия Пророк (с.а.с.).

Тези хора са живите, дори и да умират, а другите са мъртвите, дори да имат живи тела.

Затова, който иска да притежава един по-съвършен живот, трябва да откликва колкото се може повече на призива на Пратеника (с.а.с.).

Във всяко нещо, към което той призове, има живот. Ето защо онзи, който изтърве нещо от това, той изтървава част от живота. С други думи, в човек има живот дотолкова, доколкото е откликнал на Пейгамбера (с.а.с.).

Ти братко, сам си прецени, какъв живот искаш да живееш. И знай, че Пратеникът (с.а.с.) зове към онова, което ще те съживи!…

  • Корани-Керим се състои от 30 джуза (части).
  • Корани-Керим съдържа 6236 айета (знамения).
  • Броят на буквите в Корани-Керим е 340 740.
  • Писмото, изпратено от Пратеника (с.а.с.) до Кисра, владетеля на Бахрейн, е занесено от Абдуллах бин Хузайфа Ес-Сухеми (р.а.).
  • Писмото, изпратено от Пратеника (с.а.с.) до Хиракел (Ираклий), императора на Византия, е донесено от Дахийе бин Халифе Ел-Келбий (р.а.).
  • Броят на космите в една здрава глава е 120000.
  • Слонът развива скорост до 48 км/ч.
  • Температурата на светкавицата достига до 15 000 градуса.
  • Паякът вдига тежести, надвишаващи 900 пъти собственото му тегло, което ще рече, че ако е с размерите на човек, ще може да вдига около 60 тона.
  • Знаете ли, че плодовете на греховете са:
  • Лишаване от знания и препитание.
  • Отежняване на положението и лишаване от покорство.
  • Чувстване на празнота в сърцето.
  • Почерняване на сърцето и изчезване на берекета.
  • Отслабване на величието на Аллах в сърцето.
  • Отклоняване на сърцето от правоверието.
  • Запечатване на сърцето и ставане от нехайните.
    • Известният Ниагарски водопад в Северна Америка сега се намира на 11 километра от началното му легло.
    • 2/3 от световните нужди от злато се осигуряват от Южна Африка.
    • Амр бин Ел-Аас (р.а.) казва: „Умният не е онзи, който може да отличи доброто от лошото, а онзи, който може да отличи по-доброто от две лоши неща”.

Човек има две очи, две уши и един език, за да вижда и чува повече, а да говори по-малко.

Морал

Морал

Първото отличително качество на мюсюлманина е, че той винаги е искрен в думите и делата си. Аллаху Теаля казва: «О, вярващи, бойте се от Аллах и бъдете с искрените». Ет-Теубе: 119.

Това е основният белег, който характеризира същността и целта на мюсюлманина.

Искреността в Исляма е основната опора на вярата и на нейното съществуване, а лъжата е кривият път, който е без основи и няма никакви опори.

Понеже мюсюлманинът избира пътя на истината, на вярата в Аллаху Теаля и опознаването на мъдростта на Неговото съществуване, той трябва винаги да търси истината и да я взема като закон в живота си.

Един мюсюлманин не трябва да лъже и да върви по пътя на лъжата, защото той знае много добре, че лъжата противоречи на имана (вярата) и е голяма заплаха за акидата (убеждението) и делата на човека.

Пейгамберът (с.а.с.) казва: «В когото се намират следните четири чертикогато говори, лъже; когато обещае, не изпълнява; когато се кълне, не държи на клетвата си; и когато се кара, постъпва драстично и безсрамното той е лицемер. А в когото се намира една от тези черти, то в него има наченки на лицемер, докато не изостави тази лоша черта». Бухари.

И казва още: «Който каже на едно дете: Ето вземи”, и не му даде нищо, то това се смята за лъжа». И казва: «Няма пълен иман този, който лъже макар да е и на шега». Аллаху Теаля казва: «Лъжа измислят само онези, които не вярват в знаменията на Аллах. Те са лъжците». Нехл: 105.

Мюсюлманинът е искрен към неговия Създател, към себе си и към хората. Той има чисти цели и за тяхното осъществяване използва чисти методи и знае от книгата на Аллах, че лъжата е пътят към заблудата. Аллаху Теаля казва: «О, вярващи бъдете твърди в справедливостта, свидетели в името на Аллах, дори и срещу вас самите или срещу родителите и най-близките! Дали богат или беден Аллах е най-достоен за всеки от тях. И не следвайте страстта, за да не се отклоните и ако изопачите или се откажете /от свидетелстване/ – сведущ е Аллах за вашите дела».Ниса: 135.

Име: Син на Адем.

Националност: От пръстта идвам и в нея е моето завръщане.

Адрес: Планета Земя.

Начална спирка: Отвъдният дом.

Време за излитане: «Единствено при Аллах е знанието за Часа… и никой не знае къде щи умре…», 31:34.

Време за пристигане: «И смъртната агония ще донесе истината: това е, което си избягвал», 50:19.

Позволен багаж:

•Малък метраж от бял плат.

•Добри дела.

•Текуща садака (оставено на дунята полезно знание), от което да се възползват хората.

•Дуа, отправена от благочестиво дете за родител.

Условия за  полета: „Внимание!Внимание!… Пътниците да следват указанията, споменати в книгата на Аллах и суннета на Неговия пратеник.

Те са:

•Послушание пред Аллах и Неговия Пратеник.

•По-често сещане за смъртта.

•Да има предвид, че в отвъдния живот няма друго освен Дженнет или Джехеннем.

•Послушание пред родителите.

•Препитанието да е от хелял.

За повече информация: Моля, потърсете каквото ви трябва от Книгата на Аллах и от суннета на Неговия пратеник. Връзката е без посредник и е достъпна за всеки.

Забележка: Няма ограничение за добрите дела.

Няма нужда от потвърждаване на резервацията, тя е потвърдена предварително.

Добрите дела

Добрите дела

«А онези, които вярват и вършат праведни дела, техни щи са Градините Фирдаусгостоприемство (от Аллах)».Кехф 18:107.

«Той е,който сътвори смъртта и живота, за да ви изпита кой от вас е по-добър в делата. Той е Всемогъщия, Опрощаващия».Мулк 67:2.

«В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Хвала на Аллах-Господа на световете, Всемилостивия, Милосърдния, Владетеля на Съдния ден! Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем. Насочи ни по правия път, пътя на онези, които си дарил с благодат, а не онези, над които тегне гняв, нито на заблудените!»Фатиха.

Критерий за вярата на един човек са неговите дела. Колкото по-силно вярва в Аллах и в Къяметския ден, толкова повече се стреми към извършването на добри дела. А добрите дела са от полза и за земния и за отвъдния живот.

Ползите от добрите дела:

·                 Повишават имана (вярата). Когато иманът се увеличи, увеличават се и добрите дела и обратно, ако иманът намалее, намаляват и добрите дела. Иманът е като огън, ако е силен трудно се загася. За да се вършат добри дела е нужна също и добра среда, защото в лоша среда това е почти невъзможно. В тази добра среда влизат основно семейството, приятелите и роднините – тясна среда, и градът и обществото – широка среда. Единствено делата на хората остават след смъртта им. Те са определящите положението на човека – дали е за Дженнета или за Джехеннема.

·                 С тях се печели севаб (награда) за ахирета.

Хадис: «Аллах е отредил за всяко дело награда. Само за оруча не е определена награда и нея ще я определи Аллах, защото това (оручът) е между Него и човека».

Аллах увеличава добрините минимум 10 пъти, а може и до 70 хил. пъти т.е. многократно. За разлика от това лошото не се увеличава, то остава точно толкова колкото е. И въпреки това много хора ще влязат в Джехеннема.

·                 Подобряват характера. Човек става по-добър за обществото. Всеки започва да го обича – Аллах, Пейгамбера (с.а.с.) и хората.

Хадис: «Добрият характер е едно от нещата, които най-много ще тежат на везните».

Добро дело е всяко дело, което е обичано от Аллах, извършено е искрено и е съгласно Исляма. Ето защо, едно от най-важните неща, за да бъде едно дело прието като добро дело при Аллах е намерението.

И сега нека споменем някои от добрите дела.

Най-доброто дело е човек да вярва в Аллах, Неговите ангели, пратеници, книги, да вярва в Къяметския ден и съдбата с доброто и лошото в нея.

Хадис: «Най-доброто дело е намазът, кланян навреме».

Най-много севаб се печели от фарзовете (задължителните ибадети) – намаза, оруча, зекята, хаджа. Ако човек не изпълнява фарзовете, другите дела са му висящи.

Друго добро дело е честото повтаряне на двете свидетелства. Като човек трябва да ги казва с искреност, убеждение и знание. По този начин най-лесно се печели севаб.

Сбирките с цел споменаване на Аллах също са едно от добрите дела.

Хадис: «Когато една група хора се съберат, за да говорят за Аллах, Аллах им дава няколко награди:

v                 Аллах изпраща мелеци (ангели), които ги обграждат.

v                 Аллах сторва спокойствие в техните сърца.

v                 Споменава тези хора с имената им пред най-приближените си мелеци».

Тук е важно да споменем, че завистта и горделивостта са причина за най-много лоши дела. А предпазването от извършване на лошо е добро дело.

За да бъдем добри и качествени в делата си, са ни нужни знания. Ето защо първият айет, низпослан на Мухаммед (с.а.с.) е «Чети…». А това означава: Чети, знай, повишавай квалификацията си.

О Аллах стори ни отдадени на Теб! Стори и от потомството ни общност, отдадена на Теб и приеми нашето покаяние! Наистина Ти си Приемащия покаянието, Милосърдния.

Три въпроса ???

Три въпроса ???

Имало един младеж, който отишъл в чужбина да учи. Когато след доста дълго време се завърнал, помолил родителите си да му намерят религиозен учен, който да може да му отговори на три въпроса. Накрая, родителите му успели да намерят учен мюсюлманин.

Младежът: Кой си ти? Можеш ли да отговориш на моите въпроси?

Ученият: Аз съм един от рабите на Аллах (с.т.) и с позволението на Аллах ще се опитам да отговоря на въпросите ти.

Младежът: Сигурен ли си? Много професори учени не успяха да отговорят на въпросите ми.

Ученият: Ще дам най-доброто от себе си, с помощта на Аллах (с.т.).

Младежът: Имам три въпроса:

1.              Аллах, съществува ли? Ако е така покажи ми формата Му.

2.              Какво е съдбата?

3.              Ако шейтанът е бил сътворен от огън, защо накрая ще бъде хвърлен в Джехеннема, който също е сътворен от огън. Най-вероятно това няма да му причини болка, нали и шейтана, и Джехеннема са създадени от едно и също нещо. Не е ли помислил Аллах за това по-рано?

Неочаквано, ученият зашлевил на младежа силна плесница по лицето.

Младежът (почувствал болка): Защо си ми ядосан?

Ученият: Не съм ти ядосан. Шамарът е моят отговор на твоите въпроси.

Младежът: Наистина, не разбирам!

Ученият: Как се почувства след като те ударих?

Младежът: Естествено, почувствах болка.

Ученият: Сега вярваш ли, че болката съществува?

Младежът: Да.

Ученият: Покажи ми формата на болката!

Младежът: Не мога.

Ученият: Това е отговорът ми на първият ти въпрос. Всички чувстваме съществуването на Аллах, без да можем да видим формата Му… Снощи сънува ли, че ще те ударя?

Младежът: Не.

Ученият: Мислил ли си някога, че ще те ударя днес?

Младежът: Не.

Ученият: Това е съдбата – моят отговор на вторият ти въпрос… Ръката, с която те ударих, от какво е създадена?

Младежът: Създадена е от плът.

Ученият: А твоето лице от какво е създадено?

Младежът: От плът.

Ученият: Как се почувства след като ти зашлевих плесница?

Младежът: Почувствах болка.

Ученият: Това е отговорът ми на третия ти въпрос. Макар шейтанът и Джехеннемът да са създадени от огън, ако Аллах (с.т.) пожелае, Джехеннемът ще бъде много болезнено място за шейтана.

ФУРМАТА: ЕДИН ПОДЧЕРТАН В КУРАНА ПЛОД И НЕГОВАТА УПОТРЕБА

ФУРМАТА: ЕДИН ПОДЧЕРТАН В КУРАНА ПЛОД И НЕГОВАТА УПОТРЕБА

В редица айети от Курана фурмата е представена като едно от благата на Рая. (Сура Рахман, 68) Когато този плод бъде разгледан внимателно може да се забележи, че той има много важни качества. Фурмата, която е едно от най-отдавна познатите растителни видове, днес е предпочитана храна не само поради възхитителният си вкус, но и поради хранителното си съдържание. С всеки изминат ден биват откривани все нови ползи предоставяни от фурмите и те освен като храна се използват и като лекарство. Тези особености на фурмата са отбелязани в сура Мариам така:

«И родилните болки я доведоха при ствола на палмата. Рече: “О, да бях умряла преди това и да бях напълно забравена!” И бе призована изпод нея: “Да не тъжиш! Твоят Господ стори под теб ручей. И разклати към себе си ствола на палмата, за да се посипят свежи зрели фурми! И яж, и пий, и се радвай!…».                                                                      (Сура Мариам, 23-26).

Има значителна мъдрост в това, че Аллах е препоръчал на Мариам (Дева Мария) да яде от този плод. Фурмата е едно от благата, които Аллах е дарил на Мариам, за да облекчи раждането. Тя е от значение за бременните или току-що родили жени и ползите й са общоприет научен факт. Със своето захарно съдържание от 60-65% фурмата е от плодовете, съдържащи най-много захар.

Тези факти разкриват мъдростта, поради която Аллах е повелил на Мариам да яде от фурмите. От една страна те ще ѝ осигурят енергия и ще я подсилят, а от друга – ще осигурят появата на млякото, което ще е единствената храна за нейното бебе. Например фурмата съдържа повече от десет елемента, които са от жизнена важност, за да може тялото да се запази здраво и енергично. Съвременните учени твърдят, че човешките същества в действителност могат да живеят в продължение на години само на фурми и вода.

В. Доусън, известен експерт в тази област, казва че една фурма и чаша мляко са достатъчни, за да посрещнат всички всекидневни хранителни потребности на един човек.

Фурмите също така съдържат вид захар, която дава на тялото високо ниво на подвижност и топлинна енергия и която лесно може да се разгради в тялото. Нещо повече, тази захар не е глюкоза, която бързо повишава нивото на кръвната захар, а плодова захар – фруктоза. Едно бързо повишаване на кръвната захар, особено при диабетиците, има вреден ефект върху множество органи и системи, най-вече очите, бъбреците, сърцето, кръвоносната и нервна система. Високата кръвна захар е една от основните причини за възникването на увреждания толкова сериозни, колкото загуба на зрението, сърдечна или бъбречна недостатъчност.

Фурмите съдържат множество витамини и минерали. Те са много богати на фибри, мазнини и протеини. Те също така съдържат натрий, калий, калций, магнезий, желязо, сяра, фосфор и хлор, както и витамините A, бета-каротин, B1, B2, B3 и B6.

Хранителната ценност на фурмите произлиза от целесъобразния минерален баланс в тях. Фурмата също така съдържа фолиева киселина – витамин В, която е от жизнено значение за бременните жени. Фолиевата киселина (B9) е витамин, който изпълнява важна функция в изграждането на нови кръвни клетки и телесните градивни блокове – аминокиселини и в обновлението на клетките.

Желязото, което се съдържа във фурмите контролира синтеза на хемоглобин в червените кръвни телца и осигурява подходящото ниво от червени кръвни телца в кръвта.

Калцият и фосфатът във фурмите са важни елементи за скелетния растеж и балансирането на костната структура на тялото. Високите нива на фосфор и калций във фурмите предпазват тялото от костна слабост и спомагат за намаляване на увреждания от този вид.

Учените също подчертават начинът, по който фурмите намаляват стреса и напрежението. Проучване, проведено от експерти от университета Бъркли разкрива, че фурмите съдържат голямо количество витамин B6 , който укрепва нервите, и магнезий, който е от изключително значение за бъбреците. Човек може да посрещне своята потребност от магнезий като изяжда само по 2-3 фурми на ден.

Тези факти разкриват безпределното знание и милост на Аллах към човешките същества. Както видяхме, ползите на фурмата и особено по време на бременността, които са установени от съвременната медицинска наука едва през последните години, са посочени в Курана преди 1400 години.

Една от петте основи на исляма е поклонението Хадж. Той изпълва сърцата с емоционалност и духовни спомени, укрепвайки ядрото на вярата в душите, напомняйки за съдния ден. Хаджът е съществувал и преди исляма. Само, че при езичниците това не е било ибадет, а събор, на който силните и богатите са унищожавали слабите и бедните с неморални и нецензурни сцени. Така например хората, принадлежащи към знатното арабско племе Курайш, са обикаляли Каба облечени, докато всички останали – мъже и жени, били голи.

Последните не са имали право да скриват интимните си части, освен ако Курайшите не проявяват щедрост, т.е. ако не им дадат дрехи, за да се облекат. Кръвта на принесените в жертва животни била размазвана по вратата на Каба, а месото изгаряно. При исляма тези непристойни постъпки и суеверия били забранени. Ибадетът Хадж е свързан с много мъдрости, свързани с този и отвъдния свят. Хадж означава създаване на братска атмосфера, в която може да се почувства предаността и искреността на Ибрахим и Исмаил (а.с.), да бъдат замервани с камъни вътрешните ни плътски изкушения, както и шейтана, който е външният ни враг.

Може да се избавим от чувствата за неравностойност и надменност, да влезем в сянката на кефен и да потърсим покровителството на Аллаху Теяля.

Също така това е мястото, където може да се почувства атмосферата на страшния ден, както и да се съберат мюсюлманите от цял свят. С други думи, хадж означава, човек да се освободи от оковите на тялото, да се опита да проникне в дълбините на духа и да се постарае да се спаси от бурите на своя нефс.

Местата, където се извършва ибадетът хадж, са свещени и са извор на духовност. Една от целите на хаджа е зареждане на сърцата със спомени за тези свети места, както и с уважение към тях. Онези, които поемат по тези места с намерение за хадж и ибадет, се възползват от дуата на Ибрахим (а.с.), в която се казва: «О, Аллах! Опрости греховете ни! Ти си Всемилостив и Милосърден! Упъти в моята религия и в моя път и моите деца!»

И облечени в ихрам,  странящи от харам,

предайте поздрави от нас  на сахабе и кирам!

От епохата на камилите до епохата на ракетите

От епохата на камилите до епохата на ракетите

Някои съвременни просветители са на мнение, че ислямът е дошъл в епохата на камилите и може да отговаря само на нуждите на онова време; че в епохата на ракетите не може да даде отговор но днешните актуални въпроси и на днешните предизвикателства, затова днес трябвало да изберем нови понятия. Между другото те забравят една малка подробност. А именно, че ислямът не е дошъл за камилите, а за човечеството. Защото човекът във всяка епоха си остава човек и основните му нужди не се променят.

Било време на арабски недоимък в Медина. Обществото изпитвало затруднения. Като управител по това време, халифът Юмер (Аллах да бъде доволен от него) се натъжавал, дори виждал причината за глада в себе си и отправял следната молитва: “Създателю мой, не наказвай обществото с глад, заради моите грехове!

Тогава той забранил на трапезата му да слагат храна, ако няма и за населението. “Когато но трапезата на хората има месо, риба и други продукти, тогава може да сложите и на моята трапеза”.

Еслем казвал, че Юмер (Аллах да бъде доволен от него) живее в по-голяма немотия от хората:

– Ако гладът беше продължил по-дълго, със сигурност халифът Юмер щеше да почине първи от немотия. Защото като управител той изпитваше немотията най-много. Така той страдаше заедно с хората.

Ето, това е пример за управник от епохата на камилите.

Веднъж халифът Юмер се разболял, а лекарите му препоръчали да яде мед. Но по това време не било възможно да се намери мед. Тогава някои се досетили: “В хазната има мед, да вземем оттам”.

Халифът не се съгласил, казвайки:

– В хазната всеки има дял. Без разрешението и без знанието на обществото не мога да взема дори и дирхем оттам.

След това събрал хората, и им разяснил положението. Поискал разрешение да вземе мед от хазната. Всички в един глас отговорили:

– Разбира се, вземи колкото поискаш! Юмер вече можел да вземе мед. След известно време върнал в хазната количеството, което взел. И това е пример от епохата на камилите.

Още един пример:

Вървейки по пътя, видял просяк и го попитал:

– Защо просиш? Човекът му отговорил:

– Какво до правя, преди имах сили и изкарвах прехраната си. Вече остарях, нямам сили и не мога да работя. Силите ми стигат само да прося, понякога на пътя, понякога пред църквата.

Юмер разбрал, че това е възрастен християнин. Тогава добавил:

– Погрижете се за този човек и му начислете ежемесечна парична помощ. Каква справедливост е това, човек да работи през младините си, а когато остарее да проси? Коя съвест може да приеме това?

Спираме дотук с примерите от времето на камилите. Смятам, че следва въпросът: дали днешните просветители в епохата на ракетите притежават същите качества, като тези управници от времето на камилите? Живеят ли така, както живее обществото? Казват ли: “погрижете се за този човек и му начислете ежемесечна парична помощ“, когато срещнат някой просяк? Ако го казват, то те са се извисили до времето на камилите. А ако не го казват, много ли са първобитни премерите, които посочихме?

Настрадин ходжа и хората

Настрадин ходжа и хората

Един ден Настрадин ходжа яхнал магарето си по някаква работа, а синът му тръгнал пеш след него. И както си вървели, по пътя минали покрай едни хора, които като ги видели, възмутено казали: „Вижте този човек с безжалостно сърце, той язди, а детето си оставя да върви пеш!” Като дочул тези думи Настрадин ходжа слязъл от магарето и качил сина си, а самият той тръгнал пеш. След малко минали покрай друга група хора, които като ги видели, неодобрително казали: „Вижте това невъзпитано момче, язди магарето и оставя баща си да върви пеш!” При което Настрадин ходжа също яхнал магарето и така той и синът му продължили яздейки. Не се минало много и минали покрай друга група хора, които като ги видели, с критичен тон заговорили: „Вижте този коравосърдечен мъж! Той и момчето му яздят и нямат капка милост към магарето!” Чувайки казаното Настрадин ходжа слязъл от магарето, свалил и сина си, след което двамата подкарали магарето и тръгнали пеш зад него. Не се минало много и минали покрай нова група хора, които като ги видели, казали: „Вижте тези глупци! Вървят пеш, а пред тях има магаре, което не яздят!

След като ги подминали, Настрадин ходжа и синът му, не намирайки друг изход, нарамили магарето и го понесли. Но не се минало много и те минали покрай друга група хора, които им се присмели и казали: „Вижте ги тези луди, носят магарето вместо то тях!” Тогава те го свалили и Настрадин ходжа казал на сина си: „Слушай синко, никога не ще угодиш на всички хора!