Трябва ли да честваме рождението на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем)?


Да, трябва да го честваме всяка година,

и всеки месец, и всяка седмица,

и всеки час, и всяка минута!


 

Д-р Иса ел-Мани‘ ел-Хумейри,

Ръководство на религиозните фондации и ислямските дела,

Отдел по фетвите и изследванията – Дубай, ОАЕ

 

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

Слава на Аллах и нека мир и благослов бъдат за Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем), за неговото семейство, неговите сподвижници и последователи!

В днешно време откриваме публикации, изпълнени с лъжи и заблуда, които подвеждат много мюсюлмани, карайки ги да мислят отрицателно за почетния мевлид на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем). Тези публикации твърдят, че честването на мевлида е нововъведение, което е в противовес с исляма. Това е далеч от истината и затова е необходимо онези, които имат знание, да помогнат да се изяснят и изчистят съмненията около този най-благословен ден. С такова скромно намерение излагам следните доказателства в подкрепа на честването на рождеството на нашия възлюбен Пророк (саллеллаху алейхи веселлем).

Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Ако някой внесе в делото ни нещо ново, което не му е присъщо, то се отхвърля.“ И е казал също: „Пазете се от нововъведенията, защото всяко нововъведение (кул бид’a) е заблуда.“

Онези, които са против мевлида, цитират тези думи и твърдят, че думата всяко (кул) е термин на обобщение, включващ всички видове нововъведения, без изключение, и че поради това честването на мевлида е заблуда. Дръзко казано, те обвиняват ислямските учени в нововъведение. В началото на списъка на обвиняемите тогава е Умер (радийаллаху анх). Противниците на мевлида бързо дават отговор на това: „Но ние нямахме предвид сподвижниците на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем).“

От това следва, че значението на думата всяко (кул) не бива да бъде вземано в буквален смисъл. Затова, въпреки че Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) може да не е казал да честваме неговото честито рождество, вършенето на това не е нововъведение. Защото, както и следните примери показват, е имало много дейности и практики, въведени от неговите приближени последователи след смъртта му, които не се считат за нововъведения.

Събирането на Корана

В хадис, предаден от Зейд ибн Сабит (радийаллаху анх), се казва: „Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) умря, а Коранът не беше събран никъде. Умер (радийаллаху анх) предложи да Ебу Бекр (радийаллаху анх) да съберат Корана в една книга. Когато голям брой сподвижници бяха убити в битката при Йемаме, Ебу Бекр (радийаллаху анх) попита: „Как бихме могли да направим нещо, което Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) не е направил?“ Умер (радийаллаху анх) каза: „Кълна се в Аллах, това е добро.“ Умер (радийаллаху анх) продължи да предлага на Ебу Бекр (радийаллаху анх), докато Аллах не разтвори гръдта му за това [Аллах го накара да се съгласи и да приеме това предложение], тогава той изпрати Зейд ибн Сабит и му възложи да събере Корана. Зейд каза: „Кълна се в Аллах, ако ме бяха накарали да преместя планина, нямаше да ми е толкова трудно, колкото да събера Корана.“ И каза също: „Как може да направиш нещо, което Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) не е направил?“ Ебу Бекр (радийаллаху анх) отговори: „Това е добро и Умер не спря да идва при мен, докато Аллах не разтвори гръдта ми за това.“ (Сахих ел-Бухари)

Разстоянието между Кя’бе и Мекама на Ибрахим (алейхисселям)

Ел-Бейхеки предава със силна верига от разказвачи от Аише (радийаллаху анха): „Мекамът по времето на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) и Ебу Бекр беше свързан с Дома. След това Умер го премести.“

Хафиз Ибн Хаджер казва в „Ел-Фетх”: „Сподвижниците не се противопоставиха на Умер, нито онези, които дойдоха след тях, като по този начин това е станало по единодушно съгласие.“ Той е бил първият, който е построил заграждение (максура) около него, което съществува и днес.

Добавянето на първия езан в петък

От Eс-Са’иб ибн Зейд се предава: „По времето на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), Ебу Бекр и Умер (радийаллаху анхума), езанът за петъчната молитва се четеше, когато имамът седнеше на мимбера. Когато Усман (радийаллаху анх) дойде, той добави третия езан [трети по отношение на първия езан и икамета; нарича се първи, защото предхожда петъчната молитва].“ (Сахих ел-Бухари)

Приветствията за Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), съставени от Али (радийаллаху анх)

Приветствията са споменати от Се’ид ибн Менсур и Ибн Джерир в „Техзиб ел-Aсaр”, от Ибн Ебу Асим и Якуб ибн Шейбе в „Ехбар Али”, както и от ет-Таберани и други.

Добавката към тешеххуд, направена от Ибн Месуд

След „и милостта на Аллах и благословията” (верахметуллахи веберакятух), той е казвал: „Мир нам от нашия Господар” (есселяму алейна мин раббина). Предадено от ет-Таберани в „Ел-Кебир” с добри първоизточници, както е споменато в „Междма’ ел-Зева’ид”.

Добавката към тешеххуд, направена от Абдуллах ибн Умер

Той е добавил бесмеле в началото на тешеххуд. Той е добавил още и към телбийе: „Леббейке весе’дейке вел-хайру бийедейке вер-рагба’у илейке вел-‘амел…” (Предадено от ел-Бухари, Муслим и др.)

Това са някои дела, въведени от сподвижниците на Пророка, учените и от почетните членове на тази общност, които не са съществували по времето на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), и които те счели за добри. Тогава те заблудени и виновни за лоши нововъведения ли са?

Що се отнася до твърдението, че няма такова нещо в религия като добро нововъведение, ето няколко изказвания на блестящи ислямски учени, отхвърляйки това твърдение:

Имам ен-Невеви казва в „Шерх сахих Муслим”:

„Думите на Пророка „всяко нововъведение” са специфични и се отнасят за повечето нововъведения. Езиковедите казват: „Нововъведение е всяко деяние, извършено без образец, и бива пет различни вида.“ Имам ен-Невеви казва също в „Техзиб ел-есма вес-сифат”: „Нововъведение според шериата е да дадеш начало на нещо, което не е съществувало по времето на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), и то бива добро и лошо.” И казва също: „Ел-мухдесат (мн.ч. на мухдесе) е да създадеш нещо, което няма корени в шериата. В шериатската традиция то се нарича нововъведение (бид’а), но ако то е с произход в рамките на шериата, тогава не е нововъведение. Нововъведението според шериата е неясно, за разлика от езика, където всичко, произлязло без образец, се нарича нововъведение, независимо дали то е добро или лошо.“

Шейх Ибн Хаджер ел-Аскаляни, коментаторът на ел-Бухари, казва: „Всичко, което не е съществувало по времето на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), се нарича нововъведение, но едно е добро, докато друго не е.“

Ебу Не’им предава от Ибрахим ел-Джунейд: „Чух еш-Шафи’и да казва: „Нововъведението е два вида: похвално нововъведение и порицано нововъведение и всичко, което е в разрез със сунната е порицано“.

Имам ел-Бейхеки предава в „Менакиб еш-Шафи’и”, че имам еш-Шафи’и е казал: „Нововъведението е два вида: онова, което противоречи на Корана, сунната или на единодушното мнение на мюсюлманите, е лошо нововъведение, докато доброто нововъведение не противоречи на някое от тези неща.“

Ел-‘Изз ибн Абдусселям казва в края на книгата си „Ел-кава’ид”: „Нововъведенията са разделени на задължителни, забранени, препоръчителни, нежелателни и разрешени и начинът, по който може да разбереш кое какво е, е да го съгласуваш с шериата.“

Виждаме от мненията на тези праведни учени, че да определиш всички нововъведения в богослужението като лоши, без изключение, е невежие. Защото тези благочестиви учени, сред които имам ен-Невеви и еш-Шафи’и, са заявили, че нововъведенията могат бъдат разделени на добри и лоши на основата на тяхното съответствие или противоречие с шериата.

Нещо повече, следният хадис е добре известен дори на обикновените мюсюлмани, да не говорим за учените: „Който въведе в исляма добър обичай (суннетун хасене), за него е отплатата му и отплатата на онези, които после го прилагат, бе з да се отнеме нищо от тяхната отплата.” (Муслим) Значи е позволено на мюсюлманин да въведе добър обичай, дори ако Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) не го е правил, в името на вършенето на добро и търсенето на награда. Значението на „въведе добър обичай” (сенне суннетун хасене) е да въведеш обичай чрез независимо тълкуване (иджтихад) на правилата на шериата или на неговите основни текстове, както и правене на умозаключения (истинбат) от тях. Делата на сподвижниците и на поколението след тях, които посочихме по-горе, са най-силното доказателство.

Предубедените против честването на рождеството на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) заздравяват лъжата си, заблуждавайки мюсюлманите с по-малко знание. Те твърдят, че Ибн Кесир пише в „Ел-бидайе вен-нихайе”, че фатимидо-убейдитската държава, която произхожда от евреина Убейдуллах ибн Меймун ел-Каддах, владетел на Египет в периода 357-567г. по хиджра, е въвела честването на няколко дни, сред които и честването на рождението на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем). Тази коварна лъжа е сериозна обида срещу Ибн Кесир, както и срещу всички ислямски учени. Истината е, че Ибн Кесир пише за рождението на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) в „Ел-бидайе вен-нихайе”: „Победоносният цар Ебу Се’ид Кевкебури беше един от щедрите, изтъкнати владетели, от славните царе; остави добри впечатления и честваше почетния мевлид като голям празник. Нещо повече, той беше смел, мъдър, учен и справедлив.“ Ибн Кесир продължава: „И той харчеше триста хиляди динара за мевлида.“ В подкрепа, имам ез-Зехеби пише за Ебу Се’ид Кевкебури в „Сияр е’лям ен-нубеля”: „Той беше скромен, праведен и обичаше и учените по ислямско право и хадис.“

Ето някои изказвания на праведните имами относно мевлида:

Имам ес-Суюти в „Ел-хави лил фетава” е написал специална глава, озаглавена „Доброто намерение в честването на мевлида“, в началото на която той казва: “Има въпрос, задаван за честването на мевлида на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) през месец раби’улеввел: „Какво е религиозното постановление по този въпрос, добро или лошо е това? Получава ли награда онзи, който празнува или не?” Отговорът според мен е както следва: Честването на мевлида, което основно е събиране на хора заедно, четене на части от Корана, разказване на истории за раждането на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) и знаците, които го съпътствали, сервиране на храна и накрая изпращане, е едно от добрите нововъведения, и онзи, който го практикува, бива възнаграден, защото то включва почитание пред ранга на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) и изразяване на радост по повод неговото почетно раждане.

Ибн Теймийе казва в книгата си „Иктида’ ес-сират ел-мустеким”: „То е като онова, което някои хора са въвели или в стремежа им да се съревновават с християните, които празнуват раждането на Иса (алейхисселям), или от любов и почит към Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), и Аллах може да ги възнагради за това им тълкуване (иджтихад).” И той продължава: „Предците не са го правели, въпреки че [мевлидът] е заслужавал внимание и е нямало нищо срещу него.” Това са думи на човек, който е оставил фанатизма настрана и е потърсил задоволството на Аллах и Неговия пратеник (саллеллаху алейхи веселлем). Колкото до нас, ние честваме мевлида не за друга причина, а само за това, което Ибн Теймийе е казва: „…от любов и почит към Пророка (саллеллаху алейхи веселлем).“ Нека Аллах ни възнагради според нашите любов и усилия, и да благослови онзи, който е казал: „Нека оставим настрана онова, което християните казват за техния пророк, и да възхваляваме Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем) по всякакъв начин, да отдадем на личността му всички почести, а на ранга му – всичкото величие, защото неговите заслуги са толкова големи, че ничие слово не може да ги опише.”

В същия източник, посочен по рано, ес-Суюти казва: “Някой попита Ибн Хаджер за честването на мевлида. Той отговори: „По принцип, честването на мевлида е нововъведение, което не ни е предадено от праведните ни предци от първите три века. Въпреки това, то включва вършенето на добри неща, но и на техните противоположности, затова за онзи, който търси доброто и избягва противоположното му, мевлидът е добро нововъведение.“ Потърсих повече информация за това и открих в „ес-Сахихайн”. Когато Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) пристигнал в Медина, той забелязал, че юдеите говеят в деня Ашура. Когато ги попитал за това те отговорили: „Това е денят, в който Аллах е удавил Фараона и е спасил Муса (алейхисселям), затова ние говеем, за да изразим признателността си към Аллах.“ От това можем да заключим, че благодарности се отправят към Аллах в определен ден, заради Неговите блага и за това че е предпазил от унижение или зло.“ Ес-Суюти коментира: „Кой дар е по-голям от идването на този Пророк, Пророка на милостта, в този ден?“ Това е по отношение на основите на мевлида. Що се отнася до дейностите, то трябва да се включат само неща, които изразяват благодарност към Аллах, като например четенето на Коран, нахранването, даването на милостиня, рецитирането на поезия, възхваляваща Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) или такава, която кара сърцата да потрепват, да вършат добро и да работят за другия свят.“

Следните източници биват наричани от противниците на мевлида „грешни заключения” и „необосновани аналогии”:

Имам Мухаммед бин Ебу Бекр Абдуллах ел-Кайси ел-Димашки:

„Джами’ ел-асар фи мевлид ен-неби ел-мухтар”, „Ел-лефз ер-ра’ик фи мевлид хайр ел-халя’ик”, „Мевpид ес-сади фи мевлид ел-хади”

Имам ел-Ираки:

„Ел-мевpид ел-хени фил-мевлид ес-сeни”

Мулла Али Кари’:

„Ел-мевpид ер-рави фил-мевлид ен-небеви”

Имам Ибн Дахийе:

„Ет-тенвир фи мевлид ел-бешир ен-незир”

Имам Шемсуддин ибн Насир ел-Димашки:

„Меврид ес-сади фи мевлид ел-хади”. Той е онзи, който е казал за чичото на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) Ебу Лехеб: „Този неверник, който е бил порицан: „да се погубят ръцете му” (111:1), ще остане вечно в Джехеннема. Въпреки това, всеки понеделник наказанието му се намалява, защото се зарадвал, когато се родил Пророка (саллеллаху алейхи веселлем).” Колко милост може да очаква раб, който е прекарал целия си живот, радвайки се за Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), и е умрял, вярвайки в единството на Аллах?

Имам Шемсуддин ибн ел-Джезри:

„Ен-нешр фил-кира’ат ел-ашр”, „Урф ет-те’риф бил-мевлид еш-шериф”

Имам Ибн ел-Джевзи е казал: „Мевлидът е защита през годината и добра новина, че всички молби и желания ще бъдат изпълнени.”

Имам Ебу Шаме (учителят на имам ен-Невеви) в своята книга „Ел-ба’ис аля инкяр ел-бид’а вел-хавадис” казва: „Едно от най-добрите нововъведения в наше време е това, което се прави всяка година на рождеството на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), като даването на милостиня, вършенето на добри дела, показването на орнаменти, изразяването на радост, защото това показва любовта и почитта на празнуващите към Пророка, а също и благодарността им към Аллах за Неговите дарове и за изпращането на Неговия пратеник – онзи, който е пратен като милост за световете.

Имам еш-Шихаб ел-Касталяни, коментаторът на ел-Бухари, в книгата си „Ел-мевахиб ел-ледуния” казва: „Нека Аллах се смили над онзи, който превръща нощите от месеца на почетното рождество в празници, за да намали страданието на онези, чиито сърца са изпълнени с мъка и болест.“

Има и други, които са писали и говорили за мевлида, като имам ес-Сехави, имам Веджихуддин ибн Али ибн ед-Дейбе’ еш-Шейбани ез-Зубейди и много други, които няма да споменем сега. След тези многобройни доказателства, трябва да е ясно вече, че честването на мевлида е разрешено и препоръчително. Наистина не можем просто да обявим за еретици учените, които са одобрили честването на мевлида и са написали безброй книги по въпроса. Дали всички тези учени, на които целият свят е задължен за полезните книги по хадис, ислямско право и други видове знание, са сред непристойните, които вършат грехове и зло? Дали те наистина имитират християните, които празнуват раждането на Иса (алейхисселям), както казват противниците на мевлида? Дали те твърдят, че Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) не е предал на общността какво да върши? Оставяме сами да отговорите на тези въпроси.

И все пак трябва да продължим да разглеждаме грешките, които допускат противниците на мевлида. Те казват: „Ако честването на мевлида беше част от религията, Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) щеше да съобщи това на общността, или щеше да го извърши през живота си, или неговите сподвижници щяха да го извършат.“ Никой не може да каже, че Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) не е вършел това, заради неговата скромност, така че те не могат да използват това за доказателство.

Това, че Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) и сподвижниците му не са правели нещо, не означава, че то е забранено. Доказателството е в думите на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем): „Който въведе в исляма добър обичай …“ (цитирано по-рано). Това е най-силното доказателство, което ни насърчава да въвеждаме обичаи, които не противоречат на шериата, дори да не са били изпълнявани от Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) и от сподвижниците му (ридвануллахи алейхим). Еш-Шафи’и е казал: „Онова, което има корени в шериата, не е нововъведение, дори ако сподвижниците не са го вършели, защото тяхното въздържане може да е било поради определена причина, или може да са го изоставили за нещо по-добро, или просто не всички от тях са знаели за него. Затова онзи, който забранява нещо на базата на това, че Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) не го е правел, за неговото твърдение няма доказателство и то трябва да бъде отхвърлено.

Обръщаме се към противниците на мевлида: според правилото, което се опитвате да установите, че онзи, който върши нещо, което не е вършено от Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) или от сподвижниците му, извършва нововъведение, то следва, че Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) не е изпълнил религията за неговата общност и че не й е съобщил какво трябва да върши. Никой не казва и не вярва на такова нещо, освен еретик, който е изменил на религията на Аллах. И им заявяваме: Въз основа на това, което казвате, ви обвиняваме. Защото сте въвели в основите на богослужението много неща, които нито Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), нито сподвижниците му, нито поколението след тях, нито поколението след това поколение не са вършели. Например:

• Събирането на хората, за да кланят намаза техеджуд след намаза теравих колективно в Двете свещени джамии (ел-Харамейн), както и в други джамии.

• Четенето на дуа след пълния прочит на Корана (хатм-ул-куран) по време на намазите теравих и техеджуд.

• Определянето на 27 нощ от Рамадан за завършване пълния прочит на свещения Коран в Двете свещени джамии (ел-Харамейн).

• Викач да се провиква след намаза теравих: „Аллах да ви възнагради!”

• Създаването на организации, които не са съществували по времето на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), като ислямски университети, школи за запаметяването на Корана, служби за мисионерска работа и комисии за насърчаване на доброто и възбраняване на злото. Не сме против всички тези неща, защото са добри нововъведения. Изброяваме някои от тези нововъведения, за да покажем на противниците на мевлида, че противоречат на собственото си мнение, че всичко, което не е било вършено от Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) или сподвижниците му е нововъведение. И понеже твърдят, че всяко нововъведение е лошо, самите те са виновни.

Те още твърдят, че онези, които честват мевлида, са непристойни и безнравствени. Това е просташко изказване и то само отразява характера на онзи, който го е казал. Дали видните учени, за които споменахме, са безнравствени и непристойни, ако трябва да мислим като противниците на мевлида? Няма да се изненадаме, ако те смятат така. Това е най-лошата клевета! Както поетът е казал: „Когато Аллах иска да разпространи добродетел, която е била скрита, Той я разкрива на завистлив човек.“

Противниците на мевлида, Аллах да ги напъти, са объркали някои изрази и твърдят, че някои религиозни учени извършват ширк (приписват съдружници на Аллах). Например думите на имам ел-Бусайри към Пророка (саллеллаху алейхи веселлем): ”О, най-благородни от създанията, няма към кого да се обърна, освен към тебе, когато вземащото надмощие събитие се случи.“ Внимателно трябва да се проучат думите на имам ел-Бусайри „инда хулул ел-хадис ел-амим” (когато вземащото надмощие събитие се случи). Какво е ел-амим? Означава онова, което надделява над цялата вселена, и над всички творения, и се отнася за края на света. Имам ел-Бусайри моли Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) за застъпничество в Съдния ден, защото в този ден няма да има към кого другиго да се обърнем.

Имам ел-Бусайри търси неговото застъпничество пред Аллах, защото тогава всички пратеници и пророци ще казват: „Душата ми, душата ми”, а Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) ще казва: „Аз съм единствен за това, аз съм за това [за застъпничеството]”. Става още по-ясно, че съмненията на противниците на мевлида са неоснователни, точно както и обвиненията им в ширк. Това е заради физическата им и духовна слепота.

Друг подобен пример може да бъде открит в изказване, предадено от видния имам ел-Кемал ибн ел-Хеммам ел-Ханефи, автор на „Фетх ел-кадир фи менасик ел-фарси” и „Шерх ел-мухтар мин ес-саде ел-ахнаф”: Когато имам Ебу Ханифе посети Медина, той застана до почетния гроб на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) и каза: „О, най-благородни измежду джиновете и хората! О, любимецо на човечеството, изсипи своята щедрост върху мен и ме удовлетвори с твоето удовлетворение. Аз се стремя към твоето великодушие и няма никой на този свят за Ебу Ханифе, освен теб.“ Отново, не трябва да разбираме погрешно тази молба, а да схванем истинското й значение.

Друго погрешно схващане, което имат противниците на мевлида, може да се види в изказвания като следното: „Това, което се случва по време на мевлид, е смесването на мъже и жени, пеенето и свиренето на музикални инструменти, както и пиенето на алкохол.“ Аз знам, че това е лъжа, защото съм присъствал на много мевлиди и не съм видял смесване на мъже и жени и никога не съм чул музикални инструменти. Колкото до пиянството, да, виждал съм, но не това на светските хора. Открих хора, опиянени от любов към Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), състояние, което дори надминава и агонията на смъртта, и което е завладяло Билял (радийаллаху анх) в момента на смъртта му. В предсмъртния си час той промълвил: „Утре ще се срещна с любимите ми Мухаммед и неговите сподвижници.“

Противниците на мевлида казват: „Денят на раждането на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е същият ден от седмицата като денят на смъртта му. Затова радостта в този ден не е по-подходяща от скръбта и ако религията е според мнението на човек, този ден трябва да е ден на траур и скръб.“ На подобни изказвания е дал отговор имам Джелялюддин ес-Суюти в „Ел-хави лил-фетава”: „Рождението на Пророка е най-големият дар, а смъртта му е най-голямото нещастие. Шериатът ни подтиква да изразяваме благодарност за даровете, но да бъдем търпеливи и да запазим хладнокръвие при нещастие. Шериатът ни заповядва да жертваме животно за новородено дете (и да раздадем месото на нуждаещите се), което е израз на щастие и признателност заради новороденото, докато той не ни е заповядал същото при смърт. Също така той ни е забранил траура и риданието. Следователно законите на шериата показват, че е препоръчително да се изрази радост по време на месеца на раждането на Пророка (саллеллаху алехи веселлем) и да не се скърби за смъртта му.“

Ибн Раджеб в книгата си „Ел-лета’иф”, порицавайки противниците на мевлида, въз основа на горното доказателство, казва: „Някои определиха деня Ашура за погребалната церемония на ел-Хусейн. Но нито Аллах, нито Неговият Пророк (саллеллаху алейхи веселлем) са заповядали дните на големи изпитания или на смъртта на пророците да бъдат обявявани за дни на траур, да не говорим за онези с по-нисък ранг.“

Завършваме тази статия с хадис на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), предаден от Ебу Яля от Хузейфе и за който Ибн Кесир е казал, че е с добра верига от разказвачи: „Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) каза: „Едно от нещата, които ме притесняват за моята общност, е човек, който е учил Корана и точно когато неговата благодат започва да му се отразява и той придобива вид на мюсюлманин, се откъсва от него, оставя го зад гърба си и отива при съседа си със сабя, за да го обвини в ширк (приписване на съдружници на Аллах).“ Попитах: „О, Пратенико на Аллах, кой е първи в ширка – обвиняемият или обвинителят?” Пророка каза: „Обвинителят.“

Слава на Аллах и нека мир и благослов бъдат за нашия водач Мухаммед, за неговото семейство и сподвижниците му!

Не скърби! Наистина Аллах е с нас!


Аллах Теаля ни е повелил в Корана да не скърбим:

„И не падайте духом, и не скърбете!„ [Али Имран, 2:139]

„И не скърби за тях, и не се притеснявай от тяхното лукавство!„ [ен-Нехл, 16:127]

„Не страдай! Наистина Аллах е с нас.„ [ет-Tевбе, 9:40]

И е казал Аллах Теаля за вярващите: „…не ще има страх и не ще скърбят.“ [ел-Бекара, 2:38]

Скръбта изтощава волята на душата да действа и парализира тялото в бездействие. Тайната за това е, че скръбта възпира човек от действия, вместо да го подтиква към тях. Сърцето не печели нищо чрез скръбта. Най-любимото нещо на Шейтана е да направи раба тъжен, за да му попречи да продължи по пътя си. Аллах Теаля е казал: „Тайният [враждебен] разговор е само от Шейтана, за да наскърбява вярващите.„ [ел-Муджаделе, 58:10]

1 2 3 11