Категория: НАСРЕДДИН ХОДЖА

НАСРЕДИН ХОДЖА И ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ

 

       Градоначалник, където живеел Насредин ходжа имал претенцията, че умее да римува стихове. Веднъж декламирал касида пред него и му казал: „Не е ли красноречива?” На което Насредин Ходжа отвърнал: „Няма и мирис на красноречие!”

       Това разгневило градоначалника и той наредил да го затворят в конюшнята. Така той прекарал там един месец, след което бил пуснат.

       В друг ден градоначалникът отново римувал касида и я декламирал пред Насредин Ходжа, при което той скочил и забързано тръгнал.

       А когато градоначалникът го попитал: „Накъде така?”. Отвърнал: „Към конюшнята господине”…

НАСРЕДИН ХОДЖА И КОНЧЕТО

НАСРЕДИН ХОДЖА И КОНЧЕТО

Веднъж Насредин Ходжа бил на дълъг път и много се изморил затова поседнал на сянка под едно дърво. Докато си почивал, си казал: „О, Господи! Да беше ме дарил сега с едно магаре, което да яхна!”

След малко се задал един конник с камшик, зад който идвало малко конче. Когато конникът видял Насредин Ходжа да седи, му наредил да стане, да нарами кончето на гърба си и да го заведе до селото, защото кончето се било изморило от ходене. Насредин Ходжа, разбира се, отказал, но щом камшикът на конника заплющял върху гърба му, станал бързо, нарамил кончето и тръгнал с него. И всеки път, щом понечвал да го свали от гърба си, поглеждал към камшика на конника и ускорявал крачки. И така, докато не стигнали до селото за десет минути. Накрая той оставил кончето и капнал от умора, се проснал по лице на земята. Конникът го оставил и тръгнал нататък заедно с кончето зад него.

Насредин Ходжа се свестил чак след половин час и се оттеглил под сянката на едно дърво. Тогава вдигнал ръце към небето и казал: „О, Господи! Поисках от Теб магаре, което да яхна, а Ти ми изпрати конче, което да яхне мен!”.

НАСРЕДДИН ХОДЖА

НАСРЕДДИН ХОДЖА

Една нощ Насреддин ходжа разговарял с жена си и й казал: „Утре сутринта ще ходя да насека малко дърва от гората и ако денят е хубав, ще отида и до нивата”.

При което жена му казала: „Кажи ‘иншАллах’ (ако Аллах пожелае)!

А той й отвърнал: „Защо се налага да го правя?! Или ще събера дърва, или ще ходя до нивата!”

На сутринта той излязъл извън селището и не щеш ли, се натъкнал на група мъже. Като го видели, те му се провикнали: „Хей, чичо, къде е пътят за селото?”

Насреддин ходжа им отвърнал без каквото и да е внимание: „Не зная.”

При което те скочили, хванали го за яката и взели да го налагат с една тояга, казвайки му: „Върви пред нас и ни заведи в селото!”

По пътя пък завалял такъв дъжд, че го намокрил до кости и той се простудил. В полунощ той се довлякъл до дома си болен и затропал на вратата. Като чула тропането жена му се обадила: „Кой е?”

А той й отвърнал: „Аз съм, скъпа, отвори вратата иншАллах!”

НАСРЕДДИН ХОДЖА И ЛУНАТА

НАСРЕДДИН ХОДЖА И ЛУНАТА

Една нощ Насреддин ходжа погледна в кладенеца и като видя отражението на луната във водата, си каза: „Ах горката луна! Как ли е паднала в кладенеца?!… Ще се опитам да я спася”. Той веднага спретна ръкави и спусна кофата в кладенеца, след което взе да я мърда насам-натам, та дано луната успее да се закачи за нея и да я извади… Не щеш ли, кофата се закачи за един камък, а Насреддин ходжа си помисли, че луната се закачи за кофата и сега му е трудно да я издърпа…

Той взе да дърпа въжето, но кофата не помръдваше. Тогава я дръпна с все сила и тя се откачи от камъка, а от силното дърпане Насреддин ходжа се просна по гръб на земята.

Тук той видя луната на небето и си каза: „Елхамду лиллях, изпотроших си ребрата, но избавих горката луна!

НАСРЕДИН ХОДЖА И РИБАТА

НАСРЕДИН ХОДЖА И РИБАТА

Докато едни хора седели около трапезата и хапвали риба, се появил Насредин ходжа. Един от трапезата казал: „Насредин ходжа има навика да седи откъм най-голямата риба, затова сложете големите риби в една чиния, оставете ги в оня далечен кът от къщата и го поканете да хапне с нас малките рибки”. Речено–сторено. Направили, както се разбрали и му казали:

– „Какво ще кажеш за рибите, хей, Насредин ходжа?”

Отвърнал: – „Кълна се в Аллах, ненавиждам ги, защото баща ми почина в морето и рибите го изядоха”.

Казали му: – „Заповядай да хапнеш, за да отмъстиш за баща си”.

Той седнал, протегнал ръка към една малка рибка, после я поставил до ухото си, но очите му били в онази чиния с големите риби в далечния кът на къщата. След което казал: – „Знаете ли какво ми казва тази рибка?”

Всички отвърнали задружно: – „Не знаем”.

Насредин ходжа казал: – „Тя ми казва, че тя не присъствала на смъртта на баща ми, защото е малка и не била жива тогава. След това ми каза: Иди при онези големи риби в далечния кът на къщата, те са присъствали на смъртта на баща ти и те са го изяли”.

Насреддин ходжа и петелът

Насреддин ходжа и петелът

Бедният Насреддин ходжа бил назначен за съдия на града си, но заплатите му се забавили. Наближил Курбан-байрямът, а той нямал нито какво да принесе в курбан, нито какво да купи. Вечерта се оплакал на жена си, като й съобщил в какво притеснено положение се намира и че няма възможност да принесе курбан.

А тя му отвърнала: Не се измъчвай, аз имам един хубав петел, който съм угоила, така че, настъпи ли Курбан-байрямът, ще принесем него в курбан.

Новината обаче достигнала до съседите му и не щеш ли, те му подарили тридесет овни, докато той бил на байрам-намаза и нищо не подозирал. Когато се върнал в дома си и видял курбаните в двора, казал на жена си: Откъде е всичко това?

Отвърнала: Подари ни еди-кой си, еди-кой си, еди-кой си,… и така, докато не изредила всички от техните познати.

Тогава Насреддин ходжа възкликнал: Ей, жено, запази този наш петел, че той е по-скъп за Аллах от Исмаил, сина на Ибрахим (а.с.), за неговото изкуплението бе изпратен един овен, а за това на петела ни – тридесет!

Настрадин ходжа и хората

Настрадин ходжа и хората

Един ден Настрадин ходжа яхнал магарето си по някаква работа, а синът му тръгнал пеш след него. И както си вървели, по пътя минали покрай едни хора, които като ги видели, възмутено казали: „Вижте този човек с безжалостно сърце, той язди, а детето си оставя да върви пеш!” Като дочул тези думи Настрадин ходжа слязъл от магарето и качил сина си, а самият той тръгнал пеш. След малко минали покрай друга група хора, които като ги видели, неодобрително казали: „Вижте това невъзпитано момче, язди магарето и оставя баща си да върви пеш!” При което Настрадин ходжа също яхнал магарето и така той и синът му продължили яздейки. Не се минало много и минали покрай друга група хора, които като ги видели, с критичен тон заговорили: „Вижте този коравосърдечен мъж! Той и момчето му яздят и нямат капка милост към магарето!” Чувайки казаното Настрадин ходжа слязъл от магарето, свалил и сина си, след което двамата подкарали магарето и тръгнали пеш зад него. Не се минало много и минали покрай нова група хора, които като ги видели, казали: „Вижте тези глупци! Вървят пеш, а пред тях има магаре, което не яздят!

След като ги подминали, Настрадин ходжа и синът му, не намирайки друг изход, нарамили магарето и го понесли. Но не се минало много и те минали покрай друга група хора, които им се присмели и казали: „Вижте ги тези луди, носят магарето вместо то тях!” Тогава те го свалили и Настрадин ходжа казал на сина си: „Слушай синко, никога не ще угодиш на всички хора!