Категория: Май, брой 10-ти, 2010 г

БЛЯСЪКЪТ НА КОРАНА

БЛЯСЪКЪТ НА КОРАНА

Хикмет работеше вече няколко години в една от най-големите банки в града.Изкарваше добри пари и беше доволен.

Един ден в банката постъпи нов служител. Той се настани на съседното бюро до Хикмет.

Още от първите дни човекът направи добро впечатление – беше учтив и възпитан, не говореше излишни приказки, питаше само за неща, свързани с работата. Това много допадна на Хикмет. Той самият не обичаше всезнайковците и празнодумците, затова реши да се сприятели с новия колега, като го покани на обяд да си поговорят и да се опознаят. Но какво беше учудването му, когато Иса (така се казваше новият служител) отказа любезно с извинението, че днес е четвъртък и той говее. Това много изненада Хикмет, но когато видя в обедната почивка в малката стая на пазачите Иса да прави намаз, направо се изненада.

Хикмет уж също беше мюсюлманин, но смяташе намаза и оруча за излишни неща в днешно време и си мислеше, че те се изпълняват само от старите хора. И може би точно това го накара да поиска да опознае още повече Иса.

Хикмет произлизаше от религиозно семейство.Дядо му беше хафъз и един от най-уважаваните хора в родния му край. Преди много години дядо му беше ходил на състезание в Истанбул по четене на Коран и тъй като бе спечелил първо място за награда беше получил Коран със позлатени надписи.

Този Коран беше най-голямото богатство на възрастния човек, пазеше го като очите си и много се гордееше с него. Когато в къщи идваха гости винаги четеше от този Коран.

Преди да почине дядото на Хикмет му подари тази Свещена Книга и му заръча никога да не затъмнява блясъка ѝ. Хикмет така и не се замисли над думите на дядо си какво имаше предвид.

Като занесе ценната книга у дома, Хикмет я сложи на видно място в библиотеката и с гордост я показваше на гостите си. Тя беше ценна реликва. Но никога не се сети да отвори страниците ѝ и да прочете поне една сура, макар че можеше да чете Коран, а и имаше хубав глас.

С течение на времето позлатените надписи на Свещената Книга потъмняха и загубиха блясъка си и колкото и да полагаше усилия жената на Хикмет да я почисти нищо не помогна. Надписите не блестяха така, както при дядо му.

Една вечер Иса прие поканата на Хикмет да му гостува. Когато приключиха с вечерята домакина реши да се похвали на госта си с книгите си и на първо място с ценния Коран.

Разказа накратко историята му и сподели с Иса какво му е заръчал дядо му, но по никакъв начин не са могли да запазят блясъка му. Тогава Иса се усмихна, защото веднага разбра завета на стария човек.

“Има само един начин да възстановиш блясъка на Корана”– каза Иса на приятеля си.

“И какъв е той?” – искрено се зарадва Хикмет. Помисли че става въпрос за някакъв нов препарат за почистване на праха.

“Дядо ти е имал предвид да четеш постоянно Свещения Коран. Това е единствения начин за поддържане на неговия блясък” – отговори Иса.

Тези думи пронизаха Хикмет право в сърцето. Тогава той осъзна, че именно това е бил завета на дядо му. Искрено благодари на Аллах и на Иса, че му помогна да си отвори очите и заедно цяла вечер четоха от Свещената Книга.

Оттогава двамата станаха най-добри приятели и братя в името на Аллах.

ХАТИДЖА

ХАТИДЖА

(РАДИЯЛЛАХУ АНХА = АЛЛАХ ДА Е ДОВОЛЕН ОТ НЕЯ!)

Хатиджа (р.а.) произхождала от добро семейство. Баща й Хувайлид бил един от най-уважаваните водачи на рода им, който бил убит по време на битка. Мъжът ѝ също починал и тя останала вдовица, като била много богата. Когато Мухаммед (с.а.с.) бил още много млад, тя му доверила част от богатството си и го помолила да търгува от нейно име в Сирия. Той бил известен като честен, добър и доверен човек. Върнал се от Сирия след като постигнал големи печалби за Хатиджа (р.а.). След като изслушала разказа му за пътуването, решила, че той ще е най-добрия съпруг за нея и въпреки, че едни от най-важните мъже от рода Курайш искали ръката ѝ, тя ги върнала и предложила брак на Мухаммед (с.a.с.). След като неговият чичо Ебу Талиб благословил брака им, Хатиджа и Мухаммед (с.a.с.) се оженили. По това време Пророкът (с.a.с.) бил на 25 години, а Хатиджа – на 40.

Те живели 15 години щастливи заедно и Хатиджа (р.а.) родила няколко деца. Първото ѝ дете било момче, което починало на 2 годишна възраст. Родили ѝ се още двама сина, но и те починали още като бебета. Хатиджа (р.а.) и Мухаммед (с.a.с.) имали и четири дъщери, които останали живи: Зейнеб, Рукия, Уммукулсум и Фатима.

Никой освен Аллах не знае повече за един мъж от жена му, както добрите, така и лошите му страни, слабостите му и силите му. Колкото повече Хатиджа (р.a.) научавала за мъжа си, толкова повече го уважавала. Всеки в Мекка го наричал „Ал-Емийн“, което означава „Достойния за доверие” и тя повече от всички останали знаела колко подходящо е за него това име.

Мухаммед (с.а.с.) прекарвал всяка година месец Рамадан в размисли, като се оттеглял в една пещера в планината Хира, която е извън Мекка. Хатиджа (р.а.) се грижела за това, да му е осигурена прехраната по време на оттеглянето в пещерата.

Когато той бил на 40 години, а Хатиджа (р.а.) на 55, в края на месец Рамадан Мухаммед (с.а.с.) се появил неочаквано на прага на къщата и треперещ от страх ѝ казал „Завий ме, завий ме!” Хатиджа се уплашила, покрила го с една завивка и когато той се успокоил, го помолила да ѝ обясни какво точно се е случило. Той ѝ разказал как някакво създание, което не е виждал никога преди – това бил ангелът Джибрил – се появило пред него, докато спял и му казал “Чети!” Мухаммед (с.а.с.) отговорил: „Аз не мога да чета”, защото той нито можел да чете, нито да пише. „Чети!“ повторил ангелът, като го прегърнал силно. „Какво да чета?” – попитал Мухаммед (с.а.с.) в отчаянието си. И ангелът отговорил:

«اِقْرَأْ بِاسْمِ رَبِّكَ الَّذِي خَلَقَ (١) خَلَقَ اْلإِنْسَانَ مِنْ عَلَقٍ (٢) اقْرَأْ وَرَبُّكَ اْلأَكْرَمُ (٣) الَّذِي عَلَّمَ بِالْقَلَمِ (٤) عَلَّمَ اْلإِنْسَانَ مَا لَمْ يَعْلَمْ (٥)».

„1. Чети [о, Мухаммед] в името на твоя Господ, Който сътвори

2. сътвори човека от съсирек!

3. Чети! Твоят Господ е Най-щедрия,

4. Онзи, Който научи чрез калема,

5. научи човека на онова, което не е знаел”, [96. Сура: Съсирекът (ал-Аляк)].

Въпреки че Мухаммед (с.а.с.) по това време не бил наясно какво се случвало, това било началото на откровението на Свещения Коран. При това първо появяване на Джибрил (а.с.), Мухаммед (с.а.с.) бил много уплашен и побягнал от пещерата, но видял че Джибрил (а.с.) пак е пред него. Всеки път като се отвърнел от него, Джибрил (а.с.) отново бил там и изпълвал хоризонта с величавия си и красив образ.

О, Мухаммед”, – казал Джибрил (а.с.) накрая – „Ти си Пратеника на Аллах, а аз съм Джибрил”, и с тези думи изчезнал от погледа на Мухаммед (с.a.с.).

След като изчезнал, Мухаммед (с.a.с.) слязъл от планината, бягайки колкото бързо може без да знае дали се разболява и му се привиждат неща, или е обсебен от някакъв джин.

Хатиджа (р.а.) не се уплашила като чула думите на Мухаммед (с.а.с.). Тя била сигурна, че на съпруга ѝ се е случило нещо велико. Била сигурна, че нито е болен, нито обсебен.

След като Мухаммед (с.а.с.) си починал, Хатиджа (р.а.) го завела при нейния братовчед Уарака ибн Науфал, който бил мъж с познания и тя била сигурна, че е в състояние да обясни случилото се на любимия ѝ съпруг. Уарака бил изследвал книгите на юдеите и на християните много точно. Той знаел, че идването на още един пророк било предсказано както от Муса така и от Иса (алейхиму-с-селям) и познавал много от знаците, които потвърждават идентичността на пророка, който ще се появи.

След като чул историята Уарака, който бил стар и сляп, извикал: “Това е същото създание, което донесло на Муса (а.с.) откровението на Аллах. Бих искал да съм млад сега и да мога да доживея, когато народът ти ще те прогони.”

Ще ме прогонят ли?” – попитал Мухаммед (с.a.с.)

Да”. – отговорил Уарака –„Никoй не е дошъл с това, което е дадено на теб, без да е бил третиран като враг; и ако доживея деня, в който ще бъдеш прогонен, ще те подкрепя с цялата си сила. Остави ме само да пипна гърба ти.”

Така Уарака, напипвайки между раменете на Пророка (с.а.с.), намерил каквото търсел – една малка кръгла леко повдигната неравност в кожата с големината на яйце от гълъб. Това бил един от мнoгoто знаци, за които Уарака знаел, че доказват самоличността на пророка след Иса (а.с.)

Това е печатът на пророчеството.” – обяснил той – „Сега съм сигурен, че ти си пророкът, чието идване е предсказано в Тората на Муса и в Инджила, даден на Иса. Ти си Пратеника на Аллах, а създанието, което ти се е явило в планината, е наистина ангелът Джибрил!

Хатиджа (р.а.) била извор на утеха и подкрепа за Мухаммед (с.а.с.) в трудните години, които последвали, през които водачите на Курайш правели всичко възможно, за да спрат Пророка (с.а.с.) да проповядва исляма. Тя дала цялото си богатство по пътя на Аллах. Помагала за разпространяването на исляма, помогала да бъдат освободени роби, помагала да храни общността на мюсюлманите, която бавно но сигурно започнала да расте.

Последвали три години, в които малката мюсюлманска общност живяла в лишения извън Мекка, но въпреки, че страдали от глад и жажда и били подложени на жега и на студове, това било време, през което сърцата на първите мюсюлмани били чисти и изпълнени със светлината на знанието и мъдростта. Мюсюлманите знаели, че следват истината и нищо друго не било от значение за тях. Не се интересували от това, какво им причиняват Курайш и какво говорят за тях, Аллах и Пророкът им били достатъчни.

След това бойкотът бил премахнат и позволили на мюсюлманите да влязат в града, но трите години твърдост имали последствията си. Първо починал чичото на Мухаммед (с.а.с.) Ебу Талиб, който бил над 80 годишен, а после през месец Рамадан починала и Хатиджа (р.а.). Пророкът много тъгувал за нея. Хатиджа (р.а.) била първата жена, която признала Мухаммед (с.а.с.) за Пророк на Аллах и не престанала да му помага през всичките години. Любов и състрадание зрели между тях и се увеличавали с годините, и дори смъртта не могла да им отнеме тази любов. Пророкът никога не престанал да обича Хатиджа (р.а.) и въпреки, че по-късно се оженил за други жени, тя запазила особено място в сърцето му.

Наистина, винаги когато третата му жена Аиша (р.а.) го чувала да говори за Хатиджа (р.а.), или виждала как изпраща храна на нейните роднини и приятели, не можела да не изпита ревност, заради голямата любов, която Мухаммед (с.а.с.) все още изпитвал към нея. Един път Аиша (р.а.) го попитала дали Хатиджа (р.а.) е била единствената жена, която е заслужавала да бъде обичана. Пророкът (с.а.с.) отвърнал: „Тя вярваше в мен, когато никoй друг не вярваше. Тя прие исляма, когато хората ме отблъснаха; тя ми помагаше и ме утешаваше, когато нямаше никой, който да ми подаде ръка за помощ.”

Ебу Хурайра (р.а.) казва, че веднъж когато Хатиджа (р.а.) още била жива, дошъл Джибрил (а.с.) при Пророка (с.а.с.) и казал: „О, Пратенико на Аллах, Хатиджа идва с една паница чорба за теб. Като дойде изпрати ѝ поздрави от нейния Господар и от мен и я благовествай за замък от бижута в Градината (Дженнета), в която няма да има нито шум, нито умора.”

Мухаммед (с.а.с.) останал без жена си, която го подкрепяла и без подкрепата на чичо си Ебу Талиб. Минало известно време и била изпослана следната сура:

«بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ

وَالضُّحَى (١) وَاللَّيْلِ إِذَا سَجَى (٢) مَا وَدَّعَكَ رَبُّكَ وَمَا قَلَى (٣) وَلَلآخِرَةُ خَيْرٌ لَكَ مِنَ اْلأُولَى (٤) وَلَسَوْفَ يُعْطِيكَ رَبُّكَ فَتَرْضَ (٥) أَلَمْ يَجِدْكَ يَتِيمًا فَآوَى (٦) وَوَجَدَكَ ضَالاًّ فَهَدَى (٧) وَوَجَدَكَ عَائِلاً فَأَغْنَى (٨) فَأَمَّا الْيَتِيمَ فَلاَ تَقْهَرْ (٩) وَأَمَّا السَّائِلَ فَلاَ تَنْهَرْ (١٠) وَأَمَّا بِنِعْمَةِ رَبِّكَ فَحَدِّثْ (١١)»

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1. Кълна се в утрото

2. и в нощта, когато настъпва мрак

3. не те изостави твоят Господ [о, Мухаммед] и не те възненавиди.

4. Отвъдният живот е по-добър за теб от настоящия.

5. И ще ти въздаде твоят Господ, и ще си доволен.

6. Не те ли намери Той сирак и не те ли приюти?

7. И те намери заблуден, и те напъти.

8. И те намери беден, и те замогна.

9. Тъй че не огорчавай сирака!

10. И не отпъждай умоляващия!

11. И за благодатта на твоя Господ възвестявай!, [93. Сура: „Утрото” („ад-„Дуxа”)].

И така се случило. След 3 години на борби, дошла една роднина на Мухаммед (с.а.с.) – Хауле – и му казала, че къщата му е изоставена и че дъщерите му имат нужда от майка, която да се грижи за тях. „Но коя може да заеме мястото на Хатиджа?” – попитал той. „Аиша, дъщерята на Ебу Бекр, най-близкия ти човек“ – отговорила тя. Ебу Бекр (р.а.) бил първият мъж, приел исляма и бил най-близкият човек на Пророка (с.а.с.). Както Хатиджа (р.а.), така и той направил всичко, за да помогне на Мухаммед (с.а.с.) и дал цялото си богатство за исляма.

Пример за връзката между Мухаммед (с.а.с.) и Хатиджа (р.а.) е съвместната подкрепа един друг и съветването помежду им. Пример за това е първото откровение. При кой отишъл Пророкът (с.а.с.) за съвет и подкрепа? При най добрия си приятел? При съветника си? Или при най-стария от рода му? Не! Той отишъл при съпругата си Хатиджа (р.а.), помолил я за подкрепа и за нейното мнение и е знаел много добре какво прави. Тя се отзовала както подобава, нито припаднала, нито изпаднала в паника, утешила го и го успокоила.

Ако се запитаме какво означава всичко това, то означава много! Такова взаимно уважение и доверие, не се изграждат просто така! Това е резултат на дълги години на подкрепа между съпрузите и е съществена част за един успешен брак! Този извор на подкрепа и съвет трябва да бъде използван. Партньорът, от който се иска съвет, развива чувство за съпричастност и оценяване, което подсилва семейния живот. Бракът на Мухаммед (с.а.с.) и Хатиджа (р.а.) ги съюзил след приемането на исляма да се борят заедно по пътя на Аллах.

Това би трябвало да е урок за всяко семейство, в което единият от партньорите е недоволен, защото другият се занимава усилено с проповядване на исляма. Би било по-лесно ако двамата си помагат и работят заедно, а това би било добър пример и за децата им. Когато човек се държи така, разочарованието ще намалее и радостта ще се увеличи. Всичко това е допринесло за здравата връзка между Мухаммед (с.а.с.) и Хатиджа (р.а.) до смъртта й.

Аллах да я направи пример за нас!

10 НЕЩА, ЗА КОИТО АЛЛАХ НЯМА ДА ТЕ ПИТА

10 НЕЩА, ЗА КОИТО АЛЛАХ НЯМА ДА ТЕ ПИТА

1. Аллах няма да те пита какъв автомобил си карал. Той ще те пита колко хора, които са нямали превоз, си превозил.

2. Аллах няма да те пита колко квадрата е била къщата ти. Той ще те пита колко гости си приел у дома си.

3. Аллах няма да те пита за дрехите, които си имал в гардероба си. Той ще те пита колко души си облякъл.

4. Аллах няма да те пита каква е била най-голямата ти заплата. Той ще те пита дали си подобрил характера си, за да я запазиш.

5. Аллах няма да те пита каква е била професията ти. Той ще те пита дали си дал всичко от себе си.

6. Аллах няма да те пита колко приятели си имал. Той ще те пита на колко ти си бил приятел.

7. Аллах няма да те пита в какъв квартал си живял. Той ще те пита как си се отнасял към съседите си.

8. Аллах няма да те пита за цвета на кожата ти. Той ще те пита за чертите на характера ти.

9. Аллах няма да те пита защо ти е отнело толкова дълго да търсиш спасение. Той ще те заведе до твоя дворец в Дженнета, а не до вратите на Джехеннема.

10. Аллах няма да те пита на колко души си изпратил това. Той вече ще знае решението ти.

АЛ-ХАББАТУ-С-СЕВДАА’

АЛ-ХАББАТУ-С-СЕВДАА’

NIGELLA SATIVA


Наименования: латински: Nigella Sativa; български: черен сусам/ черен кимион/ римски кориандър; турски: çörek otu/ çoroltu; арабски: الْحَبَّةُ السَّوْدَاءُ (ал-хаббату-с-севдā’у = „черното зърно”)/ حبة البَرَكة (хаббату-л-берекети = берекетното, благодатното зърно)/ الكمون الأسود (ал-кеммууну-л-есваду = черен кимион); الشونيز (аш-шуунийзу или аш-шаунийзу) или الشينيز (аш-шийнийзу) = наименования, навлезли от индийски език.

Черният сусам е годишно цъфтящо растение от семейство Лютикови (Ranunculaceae). Стволът на растението достига височина 20-30 см, има прави разклонени стъбла. Листата са 2-3 см в дължина. Цветовете са деликатни и обикновено оцветени в бледо синьо и бяло, с 10-50 венчелистчета. Плодът се състои от капсула, в която има 3-7 фоликули, а във всяка от тях – множество семена. Семената са подобни на луковите, но съвсем различни на вкус. Цъфти през май-август. Плодовете узряват през август. Семената съдържат полусухо масло (до 44%), мелантин гликозид, етерично масло (0,8-1,5%). Листата съдържат до 0,43% аскорбинова киселина.

Семената се използват като подправка. В ислямската медицина семената, маслото и листата се използват за над двадесет и две болести. При проблеми на дихателната система, стомаха, червата, бъбреците, черния дроб, сърдечно-съдовата система, ревматизъм, кожни заболявания, високо кръвно, трудно уриниране, язва, рак, за увеличаване на имунитета, подобряване на общото състояние на организма и други.

Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:

«إِنَّ فِي الْحَبَّةِ السَّوْدَاءِ شِفَاءً مِنْ كُلِّ دَاءٍ، إِلاَّ السَّامَ»

«Наистина в черния сусам има лек за всяка болест освен за смъртта», хадис, разказан от ал-Бухари, Муслим, Ибн Мадже, Имàм Ахмед и др.

КАК ДА НАКАРАМЕ ДЕТЕТО ДА НИ СЛУША?

КАК ДА НАКАРАМЕ ДЕТЕТО ДА НИ СЛУША?

Ето някои техники, с които бихте могли да подобрите комуникацията с вашето дете. Те естествено не гарантират, че детето ще се вслушва или ще е напълно съгласно с вас, в което по принцип няма нищо лошо, но поне ще чува какво му говорите.

Ако имате нещо да казвате и искате то да бъде чуто, правете следното:

Приклекнете до нивото на децата си.

Използвайте прости думи.

Минете директно на въпроса.

Не крещете.

Да бъдем на нивото на децата си, когато наистина искате да чуят какво им говорите, бъдете физически на тяхното ниво. Ако не можете да клекнете ги вдигнете и ги сложете на коленете си. Гледайте право в очите, говорете бавно и спокойно, казвайте директно, каквото имате да кажете. Не бъдете неясни и многословни, опитвайки са да ги впечатлите с баснословният си речник. Поощрявайте децата да ви гледат в очите, защото е напълно възможно да стоят точно пред вас, но изобщо да не ви обръщат никакво внимание.

Разбира се, не е необходимо да сте на нивото на децата, за да им кажете „Добро утро” или „Гладен ли си?”, запазете тази техника за сериозните разговори, като например: „Е, Абдуллах, какво направи с ключовете на мама?” или „Сега разбра ли защо загази, задето удари брат си с пръчка по главата?”

Но не забравяйте, че най-важната част от добрата комуникация е да бъдете добър слушател. Комуникирането е двупосочен процес, който няма да работи, ако само говорите, без да изслушвате.

Да използваме прости думи

Като възрастни, родителите често не се притесняват да кажат „Какво точно означава това?”, с надеждата, че няма да прозвучат твърде надуто и самоуверено. Децата от друга страна, ще ви се усмихнат и кимнат, или още по-добре, ще ви погледнат с празен поглед.

Говорете на децата си с думи, които те разбират, за да им бъде ясно за какво иде реч. Ако не сте сигурни дали ви разбират, ги помолете да ви обяснят какво са разбрали.

Това е най-добрият начин да проверите дали вашето съобщение е достигнало до тях. Ако не използвате познати думи, е все едно вие да говорите на китайски или някой друг език. Ето защо родители, постигнали успех във възпитанието на детето си, говорят с кратки, ясни, повтарящи се думички, все едно говорят на домашният си любимец: „Седни, седни”. „Не, не, не”. „Спри, спри”. „Добро момче”.

До известна степен вие сте тези, които трябва да обогатят речника си. Не е необходимо винаги да говорите на бебешки език. Когато представяте нови думи на детето си, отделяйте достатъчно време да проверите дали то е разбрало какво точно имате предвид. Много често те ще се усмихнат кротко и ще ви излъжат с „Да, разбрах”. Просто ги накарайте да обяснят какво са разбрали и ако значението им убягва, обяснете по друг начин.

Винаги питайте децата дали са разбрали. Ако изглеждат несигурни или колебливи ги помолете да ви обяснят какво са разбрали. Само така можете да разберете какво се мъти в малките им главици. Разбира се може детето ви да не се притеснява да попита за конкретна дума.

Директно на въпроса

Представете си, че трябва да кажете всичко за времето, необходимо за сваряването на едно яйце. Ако говорите по-дълго, рискувате децата да загубят интерес, от друга страна ако сте били прекалено кратки, децата сами ще помолят за допълнителна информация.

Децата ви разбират много по-добре, когато сте конкретни, затова:

– Не прескачайте от мисъл на мисъл.

– Не се впускайте в дълги обяснения.

– Казвайте точно това, което мислите.

Децата не са длъжни да ви слушат. Те могат да предпочетат да не ви слушат така, както вие решавате да не слушате конкретен човек. Не можете да ги накарате насила, умолявайки ги, подкупвайки ги или по някой друг начин. Те няма да се интересуват. Дори да сте на средата на изречението, детето може да се обърне отегчено и да спре да ви слуша.

Добрата комуникация между вас и вашето дете е основата за едни дълги, приятни разговори и взаимоотношения. Ако детето ви не ви слуша, вие сте загубили основата на добрите взаимоотношения.

Не крещете

Крясъците са най-лошия начин за комуникация.

Когато крещите, детето със сигурност не чува и дума, просто седи разстроено и разтревожено от това, че крещите или се ядосва на себе си. Пропуснали сте целта си, то е разстроено и вие сте разстроени, не сте постигнали нищо от онова, което сте искали.

Когато крещите, съобщението ви няма да стигне до този, за когото е предназначено. Затова, когато стигнете до момента, в който ви иде да закрещите, просто напуснете стаята. Просто за секунда, поемете дълбоко дъх, върнете си присъствието на духа и приближете ситуацията отново.

Вашата задача е да комуникирате спокойно с децата си, крещейки им показвате, че сте загубили контрол над себе си.

Вие се опитвате да бъдете модел за подражание, учител на своите деца, а крещенето не е черта, която би пасвала на вашето дете. В действителност, когато детето ви порастне и хормоните му се активират, виковете ще се завърнат, преследвайки вас. В края на краищата, когато викате показвате на детето си само как то да вика.

НАСРЕДИН ХОДЖА И КОНЧЕТО

НАСРЕДИН ХОДЖА И КОНЧЕТО

Веднъж Насредин Ходжа бил на дълъг път и много се изморил затова поседнал на сянка под едно дърво. Докато си почивал, си казал: „О, Господи! Да беше ме дарил сега с едно магаре, което да яхна!”

След малко се задал един конник с камшик, зад който идвало малко конче. Когато конникът видял Насредин Ходжа да седи, му наредил да стане, да нарами кончето на гърба си и да го заведе до селото, защото кончето се било изморило от ходене. Насредин Ходжа, разбира се, отказал, но щом камшикът на конника заплющял върху гърба му, станал бързо, нарамил кончето и тръгнал с него. И всеки път, щом понечвал да го свали от гърба си, поглеждал към камшика на конника и ускорявал крачки. И така, докато не стигнали до селото за десет минути. Накрая той оставил кончето и капнал от умора, се проснал по лице на земята. Конникът го оставил и тръгнал нататък заедно с кончето зад него.

Насредин Ходжа се свестил чак след половин час и се оттеглил под сянката на едно дърво. Тогава вдигнал ръце към небето и казал: „О, Господи! Поисках от Теб магаре, което да яхна, а Ти ми изпрати конче, което да яхне мен!”.