Категория: Юни, 11-ти брой, 2010 г.

 

 

ЗЕЙНЕБ БИНТ ДЖАХШ

(АЛЛАХ ДА Е ДОВОЛЕН ОТ НЕЯ!)

 

       По времето на Хз. Омер (р.а.), когато държавната хазна се увеличила, той отделил част от нея за семейството (съпругите) на Пратеника (с.а.с.) и най-напред изпратил една част на Зейнеб бинт Джахш (р.а.). Когато тя видяла толкова много пари, казала:

       – Аллах да прости на Омер! В тази част и другите ми сестри ли влизат?!

       А човекът, който ги донесъл казал:

       – Не, всичките са за вас.

       А тя отвърнала:

       – Субханеллах!… – Покрила парите с една кърпа и казала на слугинята си:

       – Пъхни си ръката, вземи една шепа и я занеси на еди-кой си и друга шепа на еди-кой си…

       Така тя ги раздала на близките и нуждаещите се и накрая под кърпата не останало почти нищо. Тогава слугинята казала:

       – О, Майко на вярващите! Аллах да ви прости! И аз имам дял в това.

       А Зейнеб бинт Джахш (р.а.) ѝ отвърнала:

       – Всичко, което е под кърпата нека бъде твое.

       Слугинята повдигнала кърпата и взела всички останали пари за себе си. Така за Майката на вярващите Зейнеб бинт Джахш (р.а.) не останало нищо. Когато Хз. Омер разбрал за това отишъл пред вратата ѝ и казал:

       – Чух, че си раздала парите, които ти изпратих, затова ти изпращам още 1000 дирхема.

       След като получила парите Зейнеб бинт Джахш (р.а.) постъпила по същия начин както преди и раздала всичко.

       Всевишният Аллах е казал: „Не ще се сдобиете с праведността, додето не раздадете от онова, което обичате…”, (3: 92).

ЕДНА НЕОБИЧАЙНА СЛУЧКА

 

       Скъпи приятели, искам да ви разкажа една истинска случка, от която се възползвах и промених мисленето ми за хиджаба (забраждането) на вярващата мюсюлманка. Тази случка не е измислен виц, който се разказва от уста на уста, а истинска случка от живота на две мюсюлманки. А ето и самата случка:

       Двама вярващи мюсюлмани отишли на почивка във Франция. Заедно с тях били и техните съпруги, които носели хиджаб и покривали лицата си. Полицаите не искали да им разрешат да преминат границата, докато не открият лицата си и не бъдат проверени. Но вярващите мюсюлманки отказали да се открият и да свалят хиджаба си. Накрая се съгласили да дойде жена полицайка да ги провери. Полицайката пристигнала и заради привързаността на тези мюсюлманки към ислямската религия, изпълнена с ярост и яд им се развикала: „Какво ще ви стане, ако хората видят лицата ви?! Какво е това ваше убеждение!?…”…

       Мюсюлманките не искали да ѝ отговорят, за да не я ядосат още повече и проблемът да стане по-голям. Тогава едната мюсюлманка отворила чантата си и извадила две близалки за деца. Едната близалка била използвана, а другата не – все още завита в хартията си.

       След това мюсюлманката посегнала да подари използваната близалка на полицайката, но тя възразила: „Как ще я взема след като не знам кой я е използвал преди това?! Не виждаш ли, че близалката е омърсена?!

       Тогава мюсюлманката извадила от чантата си другата завита близалка и я предложила на полицайката. А тя казала:„Е, това сега е друго! Тази близалка ще я взема, защото е чиста и неупотребявана”.

       А мюсюлманката се обърнала към полицайката и ѝ казала: „Наистина, мъжете мюсюлмани не желаят онези жени, които са разголени, омърсени от чуждите очи и докоснати от чуждите ръце. Както ти отхвърли мръсната близалка, така и те отхвърлят омърсените жени”.

       Изумена от този пример, полицайката приела Исляма за своя религия и изрекла: „Ля иляхе илляллах, Мухаммедун Расулюллах”!

TAŞIYICI ANNE MESELESİ VE İSLAM AİLE HUKUKU AÇISINDAN KISA BİR DEĞERLENDİRMESİ

Dr. Mustafa KELEBEK

 

1. İslam Aile Hukukunda kime “Anne” denir?

İslâm, beş değerin korunmasını teminat altına alır: Bunlar; dini muhafaza, malı muhafaza, aklı muhafaza, nefsi muhafaza ve nesli muhafazadır. Dînî hükümler, emir ve yasaklar ile meşru mal ve servet, insanın aklî yapısı, nefsi, yani canı, bir de nesli, yani doğan çocuğun meşru bir anne-babadan olması hususları, İslâm’ın en başta garanti ettiği temel değer ölçüleridir.

Kur’an-ı Kerim, yeryüzünde fesat çıkaran insan tipleri olduğunu, bunların özellikle bitkilerin ve insan neslinin bozulmasına gayret edeceklerini, tabîî olan genlerle oynayacaklarını, nesilleri bozmaya uğraşacaklarını haber vermekte ve insanlığı uyarmaktadır.  (Bakara, 2/205).

İslam Aile Hukuku açısından, anne, meşru nikâh yoluyla beraber olduğu eşinden hamile kaldığı çocuğunu doğuran kadındır. Çocuk, meşru baba sulbünden, meşru ana rahmine intikal ederek emin bir mekânda karar kıldıktan sonra dünyaya gözlerini açan fıtri ve masum varlıktır. (Zümer, 39/6; Buhari, Cenaiz, 80, 93; Ebu Davud, Süne, 17; Tirmizi, Kader, 5; Muvatta’, Cenaiz, 52; Ahmed b. Hanbel, II, 222; III, 435; IV, 24).

Bir kadın için anne olmak, şereflerin en büyüğüdür. Bir insan için saygılı davranacağı insanlar içinde en saygın olanı, annesidir. (Nisa, 4/23; Nahl, 16/78; Zümer, 39/6; Necm, 53/32; Mücadele, 57/2-3).

Gerçek anne, doğurduğu çocuğunun meşru babası olan hanımdır. Nikâhsız kişiden gayr-i meşru olarak alıp doğurduğu çocuk babasız kalır. Zira İslam Aile Hukuku, nikâhsız beraberlikten olan çocuğun babasını meşru baba olarak kabul etmez. Bu itibarla, kimin mirasçı olabileceği meşru bir babası varsa, kendisini doğuran kadın da meşru annesi olur.

Diğer hukuk sistemlerinin aksine, İslam Aile Hukukunun “anne” kabul ettiği bir anne şekli de, sütannedir. (Nisa, 4/23). Sütanneler de asıl anneler gibi hürmete layık annelerdir. Ayrıca olağanüstü şartlar sonucu “ümmüveled adıyla hukuki nitelik sahibi olan anne de, İslam’ın tanıdığı annedir. Bunların dışında, taşıyıcı, kiralık, paralıanne adıyla zuhur eyleyen bazı çeşitlere İslam Aile Hukukunda yer bulmak mümkün görülmemektedir.

2. Taşıyıcı ya da kiralık anne ne demek?

Meşru nikâhla evli olan bir çiftin, çocuk sahibi olma istekleri kadar tabîî ve fıtrî bir duygu olamaz. Ne var ki, bazı insanlar kısır olmaları, ya da kadının rahminin çocuk taşımaya uygun olmaması sebebiyle, çocuk sahibi olamadıkları görülmektedir. Bu durumda, zevcin spermi ile zevcenin yumurtası, harici bir ortamda döllenerek ana rahmine yerleştirilmekte ve bu yolla çocuk sahibi olunmaktadır. İslam âlimleri, “tüp bebek” denilen bu yöntemi kabul etmektedirler. Zira doğacak çocuk veya çocukların anne ve babaları bellidir ve aralarında nikâh bağı mevcuttur.

Batı uygarlığı çerçevesinde yeni gelişen ve tıbben uygulama alanı bulan yeni bir terim ortaya çıktı: taşıyıcı anne, ya da kiralık anne.

Özetle ifade edecek olursak; evli olan kadınını rahmi çocuk taşımaya tıbben uygun olmayınca, eşlerin yumurta ve spermi başka bir kadının rahmine yerleştiriliyor, doğan çocuk teslim alınıyor. Bu çocuğu doğuran kadına belli ücretler ödeniyor ve kendisine, “taşıyıcı anne” deniyor. Bazı hallerde, çocuk sahibi olmak isteyen çiftin her ikisinin de kısır olmaları durumunda, başka bir erkeğin spermi başka bir kadının yumurtasıyla döllendiriliyor. Doğan çocuk talep eden eşlere teslim ediliyor, doğuran kadına da taşıyıcı anne deniyor.

Dahası, Amerika ve Avrupa ülkelerinde sperm bankası oluşturulmakta, herhangi bir erkekten alınan sperm, burada muhafaza edilmekte ve isteyenlere satılmaktadır. Bu bankalardan alınan –tabir yerindeyse- çocuk malzemeleri herhangi bir kadının rahmine bırakılmakta ve dokuz ay beklenmektedir. Bu spermlerin kime ait olduğu bilinmediği gibi çeşitli hastalıklar taşıyan insanlara ait olabileceği hususu da sağlık açısında fevkalade düşündürücüdür.

3. Taşıyıcı ya da kiralık anne olmanın hükmü nedir?

Koca yerine bir başka erkeğin spermi, karısı yerine – nikâhlısı olmayan – bir başka kadının yumurtası alınamaz veya böyle bir kadının rahimi kullanılamaz. Çünkü İslâm’a göre meşrû bir çocuğa sahip olmanın yolu, aralarında evlenme engeli bulunmayan bir kadınla bir erkeğin önce evlenmeleri, sonra da bu evlilik içinde annenin çocuk doğurmasıdır. Çocuğun oluşumuna, erkeğin karısı veya kadının kocası olmayan birinin bir unsuru (spermi, yumurtası, rahimi) girerse çocuk bu evli çiftin meşrû çocuğu olmaz.

İslam dini evli olmayan bir çift arasında çocuk olsun diye yapılacak bu tür işlemleri caiz görmez. Çocukların, meşru olmayan baba ile – hukuki, şer’î bakımdan – bir nesep (soy) ilişkisi olmaz.

İslam Aile Hukukunda taşıyıcı annelik kesinlikle caiz değildir. Zira bu durumda taşıyıcı anne ile rahmindeki çocuğa ait embriyo kime ait olursa olsun karşılıklı gen alış verişi mevcuttur. Baskınlık her ne kadar yumurtanın sahibinde gibi görünse de karışma meydana gelir. Anne ile çocuk arasında elli bir genetik transferin varlığını tıbben inkâr etmek mümkün değildir. Bu işler ne tıbben, ne hukuken, ne de ahlaken etik olur. Ayrıca, sperm veya yumurta veren kişi acaba ne kadar sağlıklıdır? Genetik hastalıklara maruz kalabilirler. Bazı kan ve metabolizma hastalıkları, AIDS, Hepatit B ve C gibi bazı enfeksiyon hastalıkları taşıyor olabilir.

       Bu sebeplerden dolayı, nikâhlı karı-koca dışında oluşan bir çocuğun, gerek İslam Aile Hukuku ve gerekse İslam Miras Hukuku açısından evlat kabul edilmesi mümkün değildir.

КАК ДА ИЗГРАДИМ РЕЛИГИОЗНА ПРИНАДЛЕЖНОСТ У ДЕЦАТА СИ?

    

   Въпроси от рода: „Какво да научим детето; кога да го научим; как да го научим; кой да го научи?“ – отдавна занимават съзнанието на родителите и възпитателите. А когато това е свързано с религиозната тематика, придава още по-голяма важност и отговорност. Днес се говорят различни неща по тази тема, дори някои хора смятат, че не е необходимо религиозно възпитание при децата до единадесет годишна възраст. Няма общество без религия в човешкото развитие, тя е съществувала без значение под каква форма и название. Човек живее между материалните си стремежи и битката с духовната страна. Впуснал се е, борейки се да постигне материално положение, а от друга страна търси задоволителен и разумен отговор, посредством религиозните познания. Затова религиозното познание, което човек получава в детска възраст, оставя дълбоки следи в него за цял живот.

       Точно поради тази причина е необходимо да му се поднесе това запознанство с религията още в детството. Необходимо е да не забравяме, че клончето се огъва, докато е още свежо и младо. Имàм Ал-Газали казва: „Детското сърце е празно, чисто, то е склонно да приеме всяко нещо и има желание към всяко нещо.“ А Ибн Мескевейх казва: „Детето в тази възраст е готово да приеме всякакво обучение и възприема всичко, което му се предлага.“ Както казва и Ибн Сина (Авицена): „Детето се ражда с определени възможности, които то е способно да развива.“ – Ражда се по природа вярващ, това добро е заложено в него и то е способно да го развива, и ако то бъде възпитано като атеист или друговерец, то ще израсне такъв.

        И казва Бедиуззаман: „Ако дете не срещне в детството си религиозни поучения, то в последствие за неговата душа става трудно да приеме Исляма и основите на вярата, нещо повече, тази трудност стига до такава степен, че е възможно да израсне като друговерец.“ Обръщайки поглед към изследвания, свързани с детската природа, се забелязва, че детската възраст се разделя на три етапа: етап на кърмене – между 0-3 г.; етап на ранно детство – между 3-6 г.; етап на юношество – от 6 до 11 г. за момичета и от 6 до 13 г. за момчета. Като първите два етапа в развитието на детето оказват най-голямо влияние и оставят дълбоки следи в неговото развитие.

Етап на кърмене

       В този период не се забелязва у детето, каквото и да е религиозно мислене и усещане, за всяко нещо то се нуждае от родителска помощ. Но не трябва да се забравя, че не е напълно изолирано от средата, която го заобикаля, дори да не може да има индивидуално или обществено участие в истинското си значение, то се влияе от нещата, които се случват около него.

       Има изследвания, които сочат, че детето още от самото създаване има духовни наклонности, които са готови да откликнат, щом бъдат позовани.

       Както споменава Хамди Язар: „Във всеки индивид е заложено чувството за истината и той притежава вътрешен инстинкт за опознаване на Аллах.“

       Германският психолог Холенбах казва: „Детето притежава силно чувство и желание за търсене и опознаване на безграничната сила, която му помага и закриля, което чувство не е явно и досега не е възможно неговото тълкуване. Но нещото, което прави това дете религиозна личност, е именно това желание за откриването на тази сила и то е скрито вътре в него. Затова е необходимо да се поощрява и направлява от семейството.“

Ранното детство (етап на подражание)

      

В началото на третата година детето започва да се интересува от онова, което го заобикаля, започва да играе и опознава всичко, което попадне в ръцете му. В този период започва да чувства усещането за сигурност, за обич, която получава от другите. Тогава то иска да покаже на околните, че не се нуждае от тях и тяхната отзивчивост, като присвоява всичко и прибягва към счупването му или скъсването му, по този начин иска да покаже своето съществуване. Поведението на децата в тази възраст се ръководи главно от техните чувства, също и интересът им е най-силен към нещата, които влияят на чувствата им. От друга страна, тези негови действия и постъпки не са резултат на неговите умствени способности.

       Резултат на това поведение може да бъде и подражанието, което е специфичен белег при децата в тази възраст. Те изпитват нужда от модел, който да следват. И като  най-близък пример, който могат да вземат, е този на членовете на семейството. Отново изследване доказва, че средата на детето играе най-голяма роля и му оказва най-голямо влияние в по-нататъшното му религиозно развитие и поведение.

       От Ебу Хурейра (р.а.) е предадено, че Пратеникът (с.а.с.) е казал: „Всяко дете се ражда по природа (чисто), като неговите родители го правят евреин, християнин или поклонник на огъня„.

       С това хадисът показва важността от семейството и по-специално родителите, от които зависи създаването и изграждането на религиозно и идейно чувство у него.

       В тази възраст децата автоматично приемат различни религиозни фрази, поведение, всички религиозни елементи и ритуали, които забелязва у членовете на семейството – така копират техните действия и ги имитират.

       Това са нормални наклонности при децата, от тяхното естество е да подражават на нещо любимо, което е много важно за оформяне на вярата у децата. И оттук следва да обърнем внимание на хората, които биват взимани за пример от децата – те трябва да бъдат внимателни в своите думи и дела.

       Родителите, които наставляват децата си, не трябва да показват несъответствие между своите действия и слова, а напротив – да потвърждават думите си със своите дела, като отслужват молитва, говеят, раздават садака и т.н. Когато децата наблюдават несъответствие и противоречие между думи и дела, то тези думи ще минават покрай техните уши, без да се вслушат в тях и по-лошo, в някои случаи това може да доведе до обратен ефект.

       Както споменахме, за да възприеме детето това, към което го научават родителите, е необходимо да наблюдава у тях такова поведение. По този начин то укрепва и изгражда в себе си верско чувство. Започва да приема малко по-малко от това, което чува и вижда. Например детето вижда как родителите му отслужват молитва и то започва да ги имитира. Също когато види, че родителите му се готвят за молитва, веднага щом чуят езана, не минава време и чувайки зова за молитва, то скача и подканва родителите си, по този начин то иска да увери себе си дали винаги щом чуе езана се отслужва молитва.

       По същия начин произнасянето на молитви, изказването на поздрав, поднасянето на благодарност, извинение пред децата ще ги накара да извършват същите тези неща. Както е важно и необходимо да казваме на децата си, че трябва да се обръщат за помощ към Аллах, когато са в нужда, така в неговото съзнание укрепва мисълта, че Аллах е единствения избавител и че при него е пристанът на спокойствието.

       Важно е да научим децата си защо вярваме в Аллах, защо Му служим, как Аллах закриля и помага на вярващите хора. Като за тази цел е важно да подкрепяме словата си с разкази и случки, които ще привлекат вниманието им и ще предизвикат размисъл у тях, ще докажат, че освен материалните неща, които виждат децата, има друга сила и мощ, която е над всичко.

       От голямо значение е още от малки да запознаем децата си с разкази за пророците, споменати в Корана, за житието на Пророка (с.а.с.), случки, свързани с отличителното геройство и търпение на неговите сподвижници, като по този начин те биха могли да изградят в съзнанието си пример за подражание.

Какви игри може да изобретим за децата си на тази възраст?

       На такава възраст за децата е по-трудно да възприемат понятията, те повече обръщат внимание на фигурки и детайли, които ги заинтригуват.

       Добре е тези игри да са в състояние да бъдат описвани, разказвани като комикси, картинки, пъзели, сглобяване на думички, филмчета и други занимания, свързани с тяхното душевно възпитанието.

       Също така е добре, на детето да се поднесе подарък от човека, на когото то си е избрало да подражава. Защото религиозното чувство не може да бъде насадено у детето, освен чрез любов и то от онези, които то обича и бива обичано от тях.

        Връзката на децата с Аллах не може да бъде осъществена, освен чрез обич и надежда. Това са основните фактори за изграждането на твърди и здрави верски правила в тях самите за в бъдеще.

       И накрая две различни фрази, към които най-често прибягват родителите, даващи религиозно възпитание на децата си от 5-годишна възраст нагоре:

       „Когато отслужваме молитва и се отнасяме добре с хората, Аллах ще ни обича, а когато грешим, Той ще ни опрости. Той обича майките и татковците, братчетата и сестричетата, дядовците и бабите, приятелите, обича всички хора и специално обича малките деца“.

       „Когато се противиш на родителите си, когато не ги слушаш или ги удряш, когато говориш лоши неща, Аллах ще те накаже с голямо наказание.“

       Родителите сами могат да изберат по какъв начин да поощряват своите деца. Няма нужда да поясняваме коя от тях е по-благоразумна!

КАЖИ…!

КАЖИ…!

 КОГАТО:

–  Започнеш да правиш нещо, кажи: Бисмиллях (باسم الله) (Започвам с името на Аллах)!

Възнамеряваш нещо, кажи: ИншааАллах (إن شاء الله) (Ако Аллах е пожелал)!

Се похвалиш с нещо, кажи: Субханеллах (سبحان الله) (Предалеч е Аллах от всякакви недостатъци)!

– Изпитваш болка или страдание, кажи: Йа Аллах (يا الله) (О, Аллах)!

– Изразяваш възхита от нещо, кажи: МаaшааАллах (ما شاء الله) (Това, което Аллах пожелае става)!

– Благодариш на някого, кажи: Джезакеллаху хайран (جزاك الله خيراً) (Аллах да те възнагради с добро)!

– Се събудиш от сън, кажи: Ля иляхе илляллах (لا إله إلا الله) (Няма друг истински бог освен Аллах)!

– Се заклеваш, кажи: Уаллахи (والله) (Заклевам се в Аллах)!

– Кихнеш, кажи: Елхамдулиллях (الحمد الله) (Слава на Аллах)!

– Някой друг кихне, кажи: Йерхамукеллах (يرحمك الله) (Аллах да се смили над теб)!

– Се покаеш за грях, кажи: Естегфируллах (أستغفر الله) (Моля Аллах за прошка)!

– Дадеш нещо за садака или благотворителност, кажи: Фи себилиллях (في سبيل الله) (Заради Аллах)!

– Обичаш някого, кажи: Лихуббиллях (لحبّ الله) (Заради обичта към Аллах)!

– Се жениш, кажи: Ааменту биллях (آمنت بالله) (Повярвах в Аллах)!

– Се разделиш с някого, кажи: Фи еманиллях (في أمان الله) (Аллах да ви пази)!

– Се сблъскаш с проблем кажи Тевеккелту аляллах (توكلت على الله) (Уповавах се на Аллах)!

– Те сполети неприятност, кажи: Неузубиллях (نعوذ بالله) (Търсим закрила при Аллах)!

– Бъдеш зарадван, кажи: Фетебарекаллах (فتبارك الله) (Преблаг е Аллах)!

– Направиш дуа (молитва), кажи: Ааамийн (آمينْ) (Приеми)!

– Получиш скръбна вест, кажи: Иннее лилляхи уа иннее илейхи рааджи`уун (إنّا لله وإنّا إليه راجعون) (Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме)!

ВСЯКА ДОБРИНА Е САДАКА

ВСЯКА ДОБРИНА Е САДАКА

Аллах (с.т.) е отредил за нашия уммет всяка добрина, колкото и малка да е тя, да бъде като садака (милостиня) за извършителя ѝ, и да се печели севап (награда) от това. За това нещо е достатъчно човек да е истински мюсюлманин, т.е. да вярва, че Аллаху Теаля е един единствен и да върши тези добрини искрено заради Аллах. В един хадис предаден от Муслим, се разказва, че една група от бедни сахаби (сподвижници) отишли при Пейгамбера (с.а.с.) и му казали: “Я Расулюллах ! По-богатите братя от нас отнесоха целия севап за Съдния ден. Те кланят намаз като нас, държат оруч като нас, но печелят много севап чрез богатствата си, като дават зекят и садака (задължителна и доброволна милостини), а ние не можем да го сторим, защото сме бедни”.

Тогава Пейгамберът (с.а.с.) им отговорил: «Аллаху Теаля е отредил и за вас как да печелите колкото тях! При всяко казване на “Субханеллах” за вас това е садака; при всяко казване на “Елхамдулиллях” за вас това е садака; при всяко казване на “Аллаху екбер” за вас това е садака; да кажеш “Ля иляхе иллеллах” е садака; да научиш един човек на едно добро е садака; да го откажеш от едно лошо е садака; да отстраниш от пътя нещо, което пречи е садака; да разрешиш кавгата на двама мюсюлмани и да помогнеш да се сдобрят е садака; да помогнеш на един човек да се качи на превозното средство е садака; да се усмихнеш на своя брат-мюсюлманин е садака; добрата дума е садака; всяка крачка към джамията е садака; когато легнеш при жена си е садака».

Тогава сахабите попитали: „Я, Расуляллах, та нима, когато някой от нас легне при жена си, има севап за това?”

Пейгамберинът (с.а.с.) отговорил: «Както, когато някой от вас отиде при чужда жена има голям грях, така и когато легне при неговата си жена, печели севап».

Уважаеми братя мюсюлмани, в този хадис Пейгамберът (с.а.с.) ни информира за нещо, което е много радостно за нас, а именно, че от най-обикновени – и понякога подценявани от нас неща – може да се печели севап, който ще ни бъде много необходим на Къяметския ден (Съдния ден). Ако вникнем по-дълбоко в този хадис, ще видим, че с много малко усилия човек може вместо гюнах (грях) да спечели севап. Когато срещнеш мюсюлманин, не гледай на другата страна с намръщено лице, а го поздрави с усмивка, и това за теб ще е садака; когато пътуваш, вместо да слушаш музика или да си свириш с уста, спомени Аллах (с.т.), и това за теб ще е садака; когато започнеш нещо да работиш или да ядеш, кажи “бисмиллях”, а в края – “елхамдулиллях”, и това за теб ще е садака. И така от всяка добрина, колкото и нищожна да изглежда тя, щом е направена с мисълта и намерението да е заради Аллах, ще се спечели севап.

Уважаеми братя! Дори и тогава, когато един човек се въздържи да не извърши лошо или харам (забранено) печели много севап.

В едно от преданията на споменатия хадис, се казва , че когато Пейгамберът (с.а.с.) казал този хадис, един от сахабите казал: “Я, Расулюллах! Ами ако не мога да извърша нищо от това което каза?”

Тогава Пейгамберът (с.а.с.) казал: «Само въздържането да не правиш лошо на комшията или твоя брат мюсюлманин за теб е садака».

В един хадис се разказва, че Аллаху Теаля е опростил на един човек и го е вкарал в Дженнета (Рая) само заради това, че е спасил едно куче да не умре от жажда.

В друг хадис Пейгамберът (с.а.с.) е казал:

« لَقَد رأَيْتُ رَجُلاً يَتَقَلَّبُ فِي الْجنَّةِ فِي شَجرةٍ قطَعها مِنْ ظَهْرِ الطَّريقِ كَانَتْ تُؤْذِي الْمُسلِمِينَ »

«Видях мъж да се обръща [на ложето] в Дженнета заради дърво, което отрязал, защото се намирало насред пътя и пречело на мюсюлманите», (Рияду-с-саалихийн, 13-и раздел, 129-и хадис).

Уважаеми братя мюсюлмани!

Дори рутинни неща, които извършваме всеки ден и според шериата са (мубах), т.е. за тях не се пише нито севап, нито гюнах, ако са свързани с добър ниет (възнамерение), за тях също се пише севап.

Например, човек всяка нощ спи и по принцип от съня не се печели нито севап, нито гюнах. Обаче, ако един мюсюлманин си легне с “бисмиллях” и възнамери да стане на сутринта и да кланя сабах намаз (утринната молитва), то сънят му става ибадет (богослужение). Но също така трябва да знаем, че и обратното е валидно, т.е., ако тези действия са свързани с лошо намерение, тогава се пише гюнах.

Накрая, нека напомним, че този свят е временен и е нива, в която се сее сега, за да се берат плодовете в Къяметския ден.

Молим Всевишния Аллах да ни напъти към правия път и да ни удостои да сме от онези, които се възползват от тези блага!

И Го молим, Субханеху ве Tеаля, да ни събере в Дженнета!

Амин!

ИМÀМ БУХАРИ

(АЛЛАХ ДА СЕ СМИЛИ НАД НЕГО!)

           Цялото име на Имàм Бухари (البخاري) е: Ебу Абдуллах Мухаммед ибн Исмаил (أبو عبد الله محمد بن إسماعيل). Той е имàм (водещ учен) от имàмите на мюсюлманите. Живял е през 194-256 х. (приблизително 810-870 г.). Роден е в гр. Бухара (в днешен Узбекистан). Баща му бил от разказвачите на хадиси, но починал, докато той  бил малък.

          Бухари наизустил Корана, усвоил  арабския език и религиозните науки, като тефсир (тълкуване на Корана) и фъкъх (мюсюлманско право). Пътувал много с научна цел, посетил много страни и градове в събиране на хадиси, най-значимите от които са: Ирак, Египет, Медина и Дамаск.

         Още не достигнал шестнадесет годишна възраст, той вече знаел наизуст десетки хиляди хадиси.

          Най-значимата му книга е: „Ал-Джами‘у-с-сахийх” (الجامع الصحيح), която сред  мюсюлманите се прочула като: „Сахийху-л-Бухари” (صحيح البخاري). Тя е най-достоверната книга с хидиси. Той споменал, че я събрал в течение на шестнадесет години. Бухари разделил тази книга на раздели, които нарекъл „китāб” (كتاب), а всеки „китāб” разделил на подраздели, които нарекъл: „бāб” (باب). Слек което подредил разделите „китāб” по подредбата на разделите във фъкъха, като започнал с „Китāбу-л-вахйи” (Раздел за Божественото откровение – كتاب الوحي), след това „Китāбу-л-иймаани” (Раздел за вярата – كتاب الإيمان), след това „Китāбу-л-‘илми” (Раздел за знанието – كتاب العلم), след това „Китāбу-л-уду:” (Раздел за абдеста – كتاب الوضوء) и.н.

         В неговия сборник има 7 275 хадиса с повторенията. Без повторенията те са 4 000.

         За да изпитат Бухари, учените от Багдад го подложили на много интересен изпит. Те му прочели сто хадиса, но като размесили техните текстове и иснади, след което го питали за тях. В отговора си той ги съобщил в истинския им вид без да сбърка в нито един хадис!

         Причината за събирането му на тази книга – както самият Бухари споменава – е, че веднъж, както си седял при шейха си Исхак ибн Рахавейхи (Аллах да се смили над него!) някои от неговите другари казали на шейха му: „Да бяхте събрали в съкратена книга хадисите на Пророка (с.а.с.)”. Тази тяхна идея допаднала на Бухари и той решил да се захване с това. Така той започнал да събира хадисите (Аллах да се смили над него!).

ПЛОДЪТ НА СЪРЦАТА

 

       Пратеникът наричаше децата: “плодът на сърцето” и „светлината на очите”.

       Безподобно описание и отдаване на невероятна значимост… Детето е самото щастие… Детето е извор на щастие. Детето е радост за окото и сърцето. Животът на Пратеника (с.а.с.) е въплъщение на Корана. Неговата гледна точка също… Пратеникът (с.а.с.) нарича децата “светлината на очите”, а Коранът – “куррету а’йн” (радост за очите)…

       В Корана раждането на дете е описано като благовестие. А според Пратеника (с.а.с.) това е най-радостната вест. Ето защо Пратеникът (с.а.с.) дарил щедро Рафийе, която известила за раждането на сина му Ибрахим…

       Тази радост е израз на осъзнаване на благодатта на Онзи, Който създава и изпраща детето.

       Коранът предава молитвата на пророка Адем (а.с.), с която той иска благодетелно дете: “Ако ни дариш с читаво дете, непременно ще сме от признателните”, (Коран, 7:189).

       Предава се и молитвата на пророка Ибрахим (а.с.), чието желание да придобие дете Аллах е изпълнил: “Господи мой, стори мен и потомството ми да отслужваме молитвата намаз!” (Коран, 14:40).

       А колкото до препитанието, то Аллах казва: „…Ние храним и вас, и тях…”, (Коран, 6: 151).

       С горните знамения Всевишният ни дава следния урок:

       Той е Онзи, Който създава и Той е Онзи, Който осигурява препитанието. 

       А за нас остава единствено да се насочим към Него чрез искрените си молби…

 

НАИСТИНА ВИ ОБИЧАМ!

НАИСТИНА ВИ ОБИЧАМ!

          Предоставихме много възможности пред днешните деца. Наситихме ги с много неща. Но изпаднахме в проблеми с тях, както никога преди. Започнахме да се оплакваме от тях. Но защо? Какво пропуснахме? Прескочихме ли нещо? Изпуснахме ли нещо от поглед?

         Тези деца бяха възпитани от нас. Смятахме, че ги обичаме повече от всичко на света. Вярно е… Но мисля, че забравихме нещо. Истинската обич… Обичта на онзи, който ги обича истински… Може би не можахме да ги заобичаме, както Пратеникът (с.а.с.) ги обичаше. Не успяхме да кажем: “Наистина те обичам”. Съставяхме списък на обичащите: “Майка ти те обича. Баща ти те обича. Дядо ти те обича”.

      Защо забравихме да сложим най-напред в списъка думите: “Наистина твоят Създател те обича най-много”, “Наистина Пратеникът на Аллах (с.а.с.) те обича”?

          Не ги опознахме и не ги представихме подобаващо… Не успяхме да оставим децата си лице в лице с тяхната обич. Със смъртта си дядото си отиваше, но имаше някой, който оставаше винаги. А трябваше думите на Пратеника (с.а.с.) “Наистина ви обичам!” да кънтят непрестанно в ушите ни.                             

          Когато имахме нужда от обич, не се сещахме, че има някой, който винаги ни е обичал.  Не осъзнахме, че имаме Пратеник, който много ни обича… Не чувахме гласа, изпълнен с толкова обич: “Наистина ви обичам!” Не чувахме този милосърден глас: “Наистина много ви обичам!” Не чувахме гласа на най-обичния, който не очакваше отплата за обичта си…

           Не чувахме и не успявахме да отговорим подобаващо: “И ние теб!”.

           А ето какво ни е завещал Пророкът (с.а.с.):

«ثَلاثٌ مَنْ كُنَّ فِيهِ وَجَدَ بِهِنَّ حَلاَوَةَ الإِيَمَانِ: أَنْ يَكُونَ اللَّهُ وَرَسُولُهُ أَحَبَّ إِلَيْهِ مِمَّا سِواهُما، وأَنْ يُحِبَّ المَرْءَ لا يُحِبُّهُ إِلاَّ للَّهِ، وَأَنْ يَكْرَه أَنْ يَعُودَ في الكُفْرِ بَعْدَ أَنْ أَنْقَذَهُ اللَّهُ مِنْهُ، كَمَا يَكْرَهُ أَنْ يُقْذَفَ في النَّارِ»

            «Три са нещата, които ако са в наличие у някого, той ще открие чрез тях сладостта на вярата: Аллах и Неговият Пратеник да бъдат по-обични за него от всеки друг; да обича някой човек, когото не би обичал освен заради Аллах; да ненавижда връщането към неверието, след като Аллах го е избавил от него, както ненавижда да бъде хвърлен в Огъня».

KUR’AN-I OKUMAK VE EZBERLEMEK

KUR’AN-I OKUMAK VE EZBERLEMEK

Nurettin BAŞYİĞİT

 

 

Kur’an Allah’ın insanlara gönderdiği ilahi kitapların sonuncusudur. Ünlü müfessir Zemahşeri Rahman suresinin başında şöyle der: Allah bu surede, insanın yaratılışı konusunu, Kur’an konusundan sonraya bırakmıştır. Bununla, insanı yaratmasındaki hikmetin, Kur’anı öğrenmek olduğunun bildirmek istemiştir1.

Elmalılı Hamdi Yazır, Rahman suresinin ilk ayetlerini tefsir ederken; “Onlara, Rahman’a secde edin denildiğinde” “Rahman da kim? Biz onu tanımıyoruz” dediler. Bunun üzerine Rahman-ı tanıtmak üzere Rahman suresi nazil oldu. “Kur’an-ı O’na bir insan öğretiyor” إِنَّمَا يُعَلِّمُهُ بَشَرٌ  dediler. Allah Teala da onları yalanlayarak;

الرَّحْمَنُ  عَلَّمَ الْقُرْآنَ “Kur’an-ı Ona Rahman öğretti” buyurdu. Rahmetiyle Kur’an-ı Cibril’e, Peygambere ve tüm ümmete öğrettiَ.  خَلَقَ الْإِنسَانَ “Rahman, insanı yarattı.” İnsandan murat, Âdem veya Hz.Muhammed’tir. Kur’an öğretimine konu olan insan-ı kâmildir.” Dedikten sonra ard arda gelen bu üç âyeti “Yani, Kur’an-ı öğretmek üzere insanı yarattı” şeklinde manalandırır2.         

Buna göre  yaratılış gayesi Kur’an-ı ta’lim ve tedris olan insan,bu ulvi görevini idrak ederek en güzel şekilde yerine getirmek zorundadır.

Kur’an ismi karee kelimesinden türetilmiş bir mastar olup “okunan şey “manasında isim olarak kullanılmıştır. Kur’an denilince akla okumak gelir. Okumaktan maksat anlamaktır. Kur’ an’ı okumak ve anlamaktan maksat ilahi mesajı kavramak ve yaşamaktır.

Allah Teala’nın Rasulüne ilk defa indirdiği Alâk suresinin ilk ayetlerinde  “Oku!” emri iki defa geçmektedir. Bu emir yazılı ve kevni ayetlerin her ikisini de ihtiva eder. İşte Kur’an bu maksatla yani hem Allah’ı tanıtmak hem de insanları dünya ve ahiret mutluluğuna ulaştırmak, dünya hayatında sırat-ı müstakîm üzere yaşamanın yollarını öğretmek için gönderilmiştir. Okumanın her türlüsü (anlayarak veya anlamadan), okumamaya göre bir erdemdir. Ama anlayarak okuma en faziletli okumadır. Çünkü, okumak fiili, bir şeyin dışına bakınca içini bilmek, özüne vâkıf olmak anlamını taşır.

Kur’an’ın önemli özelliklerinden birisi de okunan ve dinlenen bir kitap olmasıdır. Kur’an tilaveti dinimizde en faziletli bir ibadet olarak kabul edilmiştir. Kur’an-ı indiriliş amacına uygun olarak okumak ise şöyle tarif ediliyor:

“Kendilerine kitap verdiğimiz kimselerden bazısı onu, tilavetin gerektirdiği biçimde hakkını gözeterek okurlar. Çünkü onlar, ona iman ederler.” 3

Tilavetin gerektirdiği biçimde okumak, bunu kıraat alimleri, “harflerin mahreçlerine, hareke ve sükunlara, tecvid kaidelerine ve vakıflara dikkat ederek okumaktır” şeklinde tarif etmişlerdir. Taberi tilavetin tefsir yönünden okumak ve tabi olmak anlamına geldiğini söyler.  Râzi de “Tilavetin iki anlamı vardır. Biri okumak, diğeri okunana tabi olmaktır.” 4 der.

Bu izahlardanda anlaşılıyor ki, Kur’an-ı hakkıyle okumak demek, onun okunuş kurallarına riayet etmekle birlikte, onu anlamak demektir.

Allah (c.c.) وَرَتِّلِ الْقُرْآنَ تَرْتِيلاً  “ve Kur’an’ı tertil ile (tane tane) oku.” (Müzzemmil,73/4) buyurur. Kıraat alimleri tertil-i “Kur’an harflerin mahreclerine vakıf ve vasl kaidelerine riayet ederek, Kur’an-ı Kerim-i tane tane okumaktır.”5 şeklinde tarif ederken, İmam Gazzali “Tertil kalp huzurudur. Kur’an-ı okumaktan maksat tedebbürdür. O da ayetleri tertil üzere okumakla gerçekleşir” der6.

Hz. Peygamber (sav), Kur’an-ı tane tane okurdu7, ayet sonlarında durur8, secde ayetlerini okuyunca  secde ederdi.9 Kur’an`da geçen dua ayetlerini okurken Cenab-ı Hakk’ın karşılık verdiğini belirtir10. Allah’ın büyüklüğünden bahseden bir ayeti okuduğunda tesbihatta bulunur, Allah’a sığınmayı ifade eden bir ayet okuduğu zaman da istiazede bulunurdu11.

Hz. Peygamberin Kur’an tilavetiyle ilgili bazı hadis-i şerifleri şöyledir:

“İçinde Kur’an`dan birşey bulunmayan bir kimse harab bir ev gibidir.” 12

“Ümmetimin en şereflisi (kafasında Kur’an-ı taşıyan (hafız)lardır.” 13

“İnsanlar arasında Allh’ın yakın (dost)ları vardır. Sahabe;”Ya Rasulallah onlar kimlerdir? Dediler. Rasulüllah (sav): ”Onlar ehli Kur’an’dır. Ehli Kur’an ehlüllahtır ve O`nun özelleridir.” buyurdu14.

“Sizin en hayırlınız, Kur’an-ı öğrenen ve öğretenlerinizdir.” 15

Sahabe-i kiram ve onların izinden yürüyen Tabiun ve onlardan sonra gelenlerin Kur’an-ı anlayarak ve üzerinde düşünerek okudukları bilinmektedir.

Rasulüllah (sav) bir Hadis-i şeriflerinde “Nice Kur’an okuyanlar vardır ki, Kur’an onlara lanet eder.” buyurmuştur. Buhari okuyana lanet edecek tilavetin, Kur’an ve ibadet ruhundan uzak, şarkı okur gibi metne ve manaya önem vermeden okumaktır” 16 diyor.

Başka bir Hadis-i Şerifte “Aranızdan bir topluluk çıkacak, Kur’an-ı okuyacaklar fakat okudukları hançerelerını aşmayacak, boğazlarından aşağı geçmiyecek (kalbe ulaşmayacak).”17 buyurmuştur. Kur’an’ın kalbe ulaşmaması demek, o şahsın hayatında Kur’anın tesirinin görülmemesı, gösterdiği yolda yürünmemesi demektir. Ashâbı kiram başta olmak üzere, izzet dönemlerinin müslümanları, Kur’âna sarılarak aziz olmuşlar, medeniyetler kurmuşlar. Müslümanlar nezaman ki Kur’ân dan uzaklaşıp onu terketmişler o zaman zillete düşmüşlerdir.

Kur’an öğretimi müslümanlar üzerine farz-ı kifayedir.Müslümanların toplu olarak yaşadığı her yerde aralarından bir grup çıkacak, Kur’an-ı öğrenecek, öğretecek, ezbeleyecek ki o toplumdaki diğer müslümanların üzerinden ilahi sorumluluk kalksın. Aksi halde bütün toplum günahkar olarak bu mes’uliyetle yaşamış olacaktır. 18

Peygamberimizin bu konuya önem verdigini geçen hadis-i şeriflerden anlıyoruz. O, güzel Kur’an okuyanlara değer vermiş, müjdelemiş, teşvik etmiş, bütün müslümanların bu konuya önem vermelerini istemiş, “Sizin hayırlınız, Kur’an-ı öğrenen ve öğretenlerinizdir.”19 buyurmuştur. Tabiun’un büyüklerinden olan ve hayatını Kur’an eğitimine adayan, kırk yıldan fazla Kur’an öğretmenliği yapan Ebu Abdurrahman Sülemi (74/693), bu hadis-i şerife işaret ederek: ”Beni Kur’an okutmak için yıllarca şu bulunduğum yerde oturtan, işte bu Hadistir.” demiştir.20

Peygamber efendimizden sonra, sahabe-i kiram ve sonraki dönemlerde de bütün müslümanlar Kur’an öğretimine büyük önem vermişler, mescitler, mektepler, evler Kur’an öğretiminin yapıldığı yerler olmuş, çocuklara ilk öğretilen şey Kur’an olmuştur. Kuranin bazi surelerinin ezberlenmesi ve hafızlık teşvik edilmiştir. Bugün Bullgaristan da  başta okulumuz Sofya Yüksek İslam Enstitüsü olmak  üzere üç ilahiyat lisesi ve muhtelif bölgelerde faaliyet gösteren Kur’an Kurslarında Kur’an öğretiminin sürdürülüyor olmasını görmek bizi sevindirmiştir. Okulumuzdan mezun olacak değerli öğrencilerimizinde bulundukları bölgelerde bu hizmeti canla başla sürdüreceklerine inancımız tamdır. Ku’an öğretiminin en önemli konularindan birisi de ezber olmuştur. Okulumuz öğrencilerinin de verilen ezberleri yapmakta veya yaptıkları ezberleri korumakta zorlandıkları tarafımızdan müşahede edilmektedir. Bu zorlukları aşıp kolaylaştırmak için öğrencilerimize bazı tavsiyelerimiz olacaktır.

Başarı için sevgi şarttır. Bunun için yapılan iş, seçilen meslek, okul, ders sevilmelidir. Başarıda motivasyon ve güven önemlidir. Öğrenci ben bu dersi başaracağım diye motive olmalı, kendisine güvenmelidir. Öğrenci işini iyi yapmalıdır. Bunun için herşeyden önce derse öncelik vermeli, zamanım var, daha sonra yaparım dememelidir.

Kur’an Öğretiminde Ezber ve Hafızklık Teknikleri:

Hafız olmak için gayret ve düzenli çalışma gerekir. Başlamadan önce zor gibi görünen bazı işlerin, başladıktan sonra zor olmadığı anlaşılır. Böylece insanda, ben bu işi başarabilim diyerek bir güven duygusu gelişir. Bu sebebten dolayıdır ki, herhangi bir işe, azim ve kararlılıkla başladığı halde, ilk karşlaştığı sıkıntıya sabredemeyip, pes eden insanların bir müddet sonra yanıldıkları ve pişman oldukları gorulmuştur. Her zorluğun bir kolaylık tarafı vardır. Önemli olan zoru başarabilecek direnci gösterebilmektir. Bize moral güç veren, hayatımızı anlamlandırıp değerli kılan, karşılaştığımız zorluklara karşı mücadelelerimiz, zahmet ve sıkıntıar sonunda elde ettiğimiz başarılarımızdır. Kur’an-ı baştan sona ezberleyip “Hâfız” olmak da böyledir. Çevrenize bir bakın kaç tane hafız göreceksiniz? Ülkemizde ve dünyada kaç tane hafız vardır. Allah ve Rasulünün değer verdiği vasıflardan birine mazhar olmak az iş midir?

Bugün, İslam dünyasında Hafızlık için iki metod uygulanmaktadır. Bunlardan birincisi, Kur’an-ı baştan sona, sûre-sûre ezbellemektir. Bu metotta, bir önceki gün ezberlediğimiz sayfa geride kaldığı ve bir sonraki gün ezberlenen sayfa ile birlikte tekrar edilmediği, ezberlenen sayfaları unutturduğu, hafızlık sürecinin uzamasına sebeb olduğu için  bazı Arap ülkeleri dişında pek fazla kullanılmamaktadır. Hafızlıkta kullanılan ikinci metod ise, Osmanlı eğitim sisteminin asırlarca uygulayıp geliştirdiği cüz sistemidir. Bu sistemde hafızlığı kolaylaştırmak için Kur’an, Otuz cüze bölünmüştür. Her cüz yirmi sayfadır. Kur’an`ın tamamı 600 sayfadır. Günde bir sayfa ezberlenebileceği  hesap edilirse, 20 ayda hafız olmak mümkündür. Allah’ın’ın kitabı  Kur’an-ı Azimüşşan’ı ezberlemek, onu beyninde taşımak, yürüyen Kur’an olmak ve Hz. Peygamber (sav)’in şu tebşirine mazhar olmak için yapılan çalışma ve yorgunluk herşeye değer. Yeterki  besmeleyi çekip başlama cesaretini göstermiş olalım.

„Kim Kur’ân’ı okur, ezberler, helâlini helâl kabul eder, haramını haram kabul ederse, Allah o kimseyi Cennet’e koyar. Ailesinden on kişiye şefaatçi kılınır.“ 21

 „Kur’ân’da mâhir olan (hıfzını ve okuyuşunu güzel yapan), Sefere ve berere denilen kerîm ve mutî meleklerle beraber olacaktır. Kur’ân’ı kekeleyerek ve zorlukla okuyana iki sevap vardır.“ 22

Çocuklukta zihin daha  net ve berrak olduğu için ezber yapmak ta kolaydır. Yaş ilerledikçe hafıza gücünü kaybeder. Buna rağmen, hiçbir yaş, hafızlığa başlamak  için geç değildir., Kur’an’ın Allah kelamı olduğuna dair bir delil de, onun  kolayca  ezberlenebilmesidir. Bu güne kadar bir çok öğrencimiz, İlahiyat fakültesindeki dersleriyle birlikte hafızlığı da beraber götürmüş ve fakültemizden hafız olarak mezun olmuştur.

Ezberde uygulanan en verimli teknik şudur:

Ezberlenecek sayfa veya sure önce hoca tarafından  okunup öğrenci dinlemelidir. Ayrıca sayfada dikkat edilmesi gereken özel okunuş kurallarına tabi harf (Hemze-i müsehhele, أَأَعْجَمِيٌّ (Fussılet,41/44), Elif-i mümale, بِسْمِ اللّهِ مَجْرَاهَا (Hûd, 11/41) gibi veya kelimelerin لَّكِنَّا (Kehf, 18/37), سَلَاسِلَا (İnsan,76/4), قَوَارِيرَا  (İnsan 76/15), مَّعَنَا  يَا بُنَيَّ ارْكَب  (Hud, 11/42),  الْفُسُوقُ بِئْسَ الاِسْمُ (Hucurat,49/11) gibi çeşitli ayetlerdeki kelime ve harflerin özel okunuş şekilleri ve sebebleri öğrencilere gösterilmeli, niçin ve nedenleri anlatılmalıdır. Ezberlenecek sayfa önce harflere, harflerin mahreclerine, vakıflara, tecvid kurallarına, riayet edilerek ağır ağır okunur. Bu okuyus üç-beş defa tekrarlanarak o Kuran sayfası ile ünsiyyet kurulur. Sayfayı tekrar tekrar okuyarak öyle bir noktaya gelinir ki, artık o sayfa, sayfayı oluşturan ayetler harfler duraklar secavendler tanıdık gelmeye başlar. Bu noktadan sonra sayfa ortasından ikiye bölünür önce sayfanın birinci yarısı ayet ayet ezberlenir. Sonra ezberlenen ayetler bütünleştirilir. Sonra sayfanın ikinci yarısına geçilir. Burası da ayet ayet ezberlenir. Sonra bütünleştirilir. En sonunda sayfanın tamamı baştan sona bir çok kere tekrar edilerek ezberlenmiş olur. Bütün bunlardan sonra sayfayı ezbere okumakta zorlanılsa bile gece uyumadan önce bir kaç kez tekrarlanarak yatılır. Sabah kalkıp zinde bir kafa ile bir iki kez okunduğunda sayfanın beyine bir resim gibi yerleşmiş olduğu görülür. Böylece ezberlenecek sayfa bir gün öncesinden başlayarak hazırlanmış, ezberleme işi de akşam bitirilmiş olmaktadır.

Kur`an otuz cüzdür. Önce her cüzün son sayfası (20. sayfası) ezberlenip otuz günde bitirilir. İkinci ayda her cüzün 19. sayfası ezberlenir ve daha önce ezberlenen 20. sayfası da tekrar edilip pişirilerek hocanın önünde her iki sayfa birlikte okunur. Bir sonraki cüzün aynı sayfalarına geçilir. Öğrenciler arasında yardımlaşma burada önem arzeder. Hafızlıkta ve ezberde daha ileri sayfalarda ve üstlerde olanlar geriden gelenlere rehberlik ağabeylik ve kalfalık yaparak kolaylık sağlarlar. Ezberlenen sayfanın hocadan önce kalfa tarafından dinlenmesi varsa hatalarının giderilmesi gerekir.

Hafızlık tamamlandıktan sonra onun korunması ve unutulmaması önemlidir. “Gün otuz, cüz otuz” sözü aslında her gün bir cüz okunup tekrarlanarak hafızlığın korunabileceğini ifade eder. Onun için ayda bir veya iki ayda bir ezberden okunarak, namazlarda okuyarak unutulmaktan korunmalıdır. Hafız olmak kolaydır ama hafız kalmak zordur. Onun için Rasulüllah s.a.s. şöyle buyurmuştur: Bir kimsenin şu ayetleri unuttum demesi ne kötüdür. Onlar ona unutturulmuştur. Kur`an-ı hafızanızda tutmaya çalışın. Doğrusu o devenin ipini koparıp kaçması gibi kişinin zihninden kaçıp gider.” (Müslim, Müsafirun, 228)

1 Bak. Zemahşeri, Keşşaf, Rahman suresi

2 Elmalılı, Hak dini,Kur’an dili, C.7, S. 360, Zaman basımı

3 Bakara, 2/121

4 Mefatihu’l Ğayb,14/32

5 İbnü’l-Cezerî, en-Neşr,1/209

6 İhya, 1/89

7 Tirmizi, Fadâilu’l-Kur’an, 23

8 Tirmizi, Kıraat, 1

9 Müslim, Mesâcid, 20

10 Müslim, Salat, 11

11 Müslim, Salâti’l-müsâfirîn, 27

12 Tirmizi, Fezail-ilKur’an,10/155

13 Taberani,Camiu-l Ehadis,4/430,H.No:3489

14 İbn Mace, Mukaddime,1/250, H.No:211

15 Tirmizi, Fezaili-l Kur’an,10/151

16 Buhari,Fezail-il Kur’an,28

17 Buhari,Fezailü’l Kur’an,36

18 Zerkeşi, el-Burhan,1/456

19 Buhari, Fedailü’l- Kur’an, 21

20 Zerkeşi, el-Burhan,1/456

21Tirmizi, „Sevâbu’l-Kur’ân,“ 13

22 Buhârî, „Tevhid,“ 52; Müslim, „Müsafirin,“ 244